"Бит и душевност на моя народ" (1935) е единствена по рода си книга за Китай. Освен като сборник с важни познания за китайския народ и неговата народопсихология, култура и мислене, тази книга е плод на дълбокото проникване в корените на много "китайски явления", на огромна ерудиция и любов към своя народ, пречупени през оригиналния, понякога ироничен, понякога носталгичен, но винаги поетичен и никога лековат поглед на нейния автор. Макар и написана почти преди век, тя не е остаряла, както не е остарял и Китай, макар да е преживял повече от пет хилядолетия. "Истинна и не се срамува от истината - ... |
|
"Каква странна жена!" - казваха за нея. Винаги твърдяха, че е най-най-, а не беше блестяща хубавица. Говореха за нея, че е недостижима с остротата и прозорливостта на ума си! Не беше най-изисканата в обществото, но странно... На приемите, на празничните вечери, тя бе кралицата... Всяко нейно движение бе аристократизъм, финес, изящество. Никой не можеше да обясни харизмата, с която покоряваше.. Минаваха дни, месеци, години и все говореха за нея!... Помнеха в детайли роклята, обувките, огърлицата ѝ от перли! Помня новогодишната вечер - шумно, весело, празнично... В миг всичко замлъкна. Тогава някой попита:& ... |
|
Героят на тази поредица има много имена. Във Франция и Белгия той е малкият Пиер, в Испания е Педро, в Сърбия е Перица, в Полша е Пьотруш, в Турция е Атакан, а в България - Мартин. Мартин е жизнерадостно и весело момченце, изпълнено с любопитство и обич. Всеки ден то преживява различни смешни и занимателни приключения. Искаш ли да се запознаеш с него и да станете приятели? А, и между другото... нека си остане между нас, но той много прилича на теб. Книжката, която държите в ръцете си, е една от първите от поредицата "Мартин", която излиза на българския книжен пазар. ... |
|
Една любов, един йога и разни бохеми за разкош. ... Идеята на корицата е вдъхновена от ХІІ аркан на картите Таро - Обесеният. В случая авторът предпочита да се възприема тълкуванието от „ Таро на търсещия “ на Джоузеф Ърнст Мартин (изд. „ Аратрон “), който за разлика от повечето колоди, които възприемат тази карта много сериозно, намира в нея предимно забавния, необичаен и ексцентричен елемент. „Обесеният на пръв поглед изглежда много странно. Той се намира в една необичайна ситуация, но за него тя като че ли е забавна в известен смисъл. Да висиш с главата надолу е весело. Нещата изглеждат различно. Фигурата е гола, ... |
|
Книга от поредицата "Любими детски романи" ... В тази весела книга Ерих Кестнер разказва за своето детство. Тогава трамваите се теглят от коне, а жените носят шапки с огромни пера. В родния му град - Дрезден, живее истински крал, който обича децата и играчктие. Малкият Ерих като всяко весело и жизнено момче учи, играе и прави пакости, на които възрастните често се смеят. Ерих Кестнер (1899-1974) завършва германистика, философия и история. Автор е на много романи за деца, между които "Антон и Точица" (1930), "Това се случи на 35 май" (1933), "Хвърчащата класна стая" (1934), " ... |
|
Продължението на "Скришни места" и "Мъртви гласове" от Катрин Арден . ... Оли, Брайън и Коко вече няколко пъти успяват да надхитрят Усмихнатия мъж. Но той отново се завръща в живота им и този път те трябва да намерят начин да се отърват от него завинаги. Досега това да стоят заедно и да избягват отдалечени и съмнителни места им помагаше, но постоянните притеснения и тревоги се отразяват на приятелството им. Затова, когато бащата на Оли и майката на Коко предлагат да идат на "весело" пътуване с лодка по езерото Шамплейн, трите деца усещат леко притеснение. От доста време късметът не е на ... |
|
"Слязох по стълбището. Не пропуснах да се спусна по парапета, защото помнех, че така е по-весело. И ето ти ме мен, застанала до Бога. Съвсем близо, както никога не го бях виждала. Бях готова отново да повярвам в него. Все пак беше толкова огромен, а просто не може нещо толкова огромно да се изпречи на пътя ти и ти да не повярваш в него. Нищо не каза, като го дръпнах за крачола. Само за момент протегна ръка и аз побързах да се метна на показалеца. Бавно и тромаво ме доближи до ухото си, като с другата длан не преставаше да прелива. Лявото му коляно все се пълнеше, дясното все се изпразваше. – Може ли да ме полюлееш? - ... |
|
Един баща тръгва на път с тримата си сина. На път в Авантюрата. На път за Кралство Заувари. На езика на автора "заувари" означава дребните неща от детските години, които той ревниво е събирал и пазел и които са съставлявали кралството, чийто суверен е бил. Заувари е метафора на детството и на всичко онова, което го прави щастливо. Или с други думи един баща тръгва на път с тримата си сина към своя Роден край и към своето детство. По време на това весело пътуване трите деца ще задават много въпроси и ще научат най-разнообразни полезни неща за природата, за растенията, историята, културата. Ще срещнат интересни ... |
|
Роденият във Вишеград босненец Станишич (1978) разказва весело-тъжно и сладко-горчиво многовековната история на едно германско село. Преживяло средновековни епидемии и войни, то гледа право в очите на глобализацията и духовния смут на обединена Германия. В него епохите сякаш са пресовани, случките се редуват свободно, смесват се и преминават неусетно през пластовете на времето и материята. Една пленителна смесица от поезия, магия и мит, която отвежда читателя на невъзможно място - в един роман със заразителен балкански хумор и жизнерадост. Станишич, чието семейство емигрира в Германия заради войната, се превръща в ... |
|
Св. Хосемария Ескрива е основател на Опус Деи. ... За да напредваш в духовния живот и в твоето апостолско дело, не е необходима чувствената набожност. Нужно е решително и великодушно да предоставиш волята си на Божиите внушения. Без Христос не би могъл да направиш и една сигурна крачка. Увереността, че се нуждаеш от Неговата помощ, ще те накара да общуваш повече с Него, с твърдо и постоянно упование, подкрепено от радостта и мира, дори и пътят да стане стръмен и разбит. Виж каква огромна разлика съществува между естественото и свръхестественото поведение. Първото започва добре, но завършва с отстъпление. Второто също ... |
|
"Как спрях да крада" е сборник с разкази от "Мария Донева". В сборника има фантазии, мечти, сънища и смешки. Чувства, преоблечени като птици и животни. Предмети, които преживяват приключения. Жаба, която копнее за съвършената красота. Костенурка, която страда, че е напълняла, и затова не иска да идва пролет. Бездомен домашен дух. Бабичка с колт. Скелетът на Хемингуей. Бухал, който търси да купи крем против слънчево изгаряне. Това е част от моята колекция от носталгии и очарования. Писането на тази книга беше като детска игра и най-голямата ми надежда е четенето ѝ също да се усеща така. " ... |
|
Жорди Галсеран (1964, Барселона) представя на български деветте пиеси, които за двадесет години го направиха един от най-обичаните европейски драматурзи. "Въображението на Галсеран в конструирането на играта на фикции изглежда неизчерпаемо. Именно чрез тази игра, вписана в класически драматургични конструкции, изплува най-доброто постижение на каталонския драматург - разбягващият се в безкрайна верига от думи, от роли и представи за себе си съвременен, приспособяващ се към всякаква ситуация пластичен човек." Култура "В "Канкун" Галсеран използва една наглед банална комедийна ситуация: две ... |