"Сложете чайника, защото на страницата на тази книга къкри примамлива загадка..." Джеси К. Сутанто Самопровъзгласилата се за експерт по чая Вира Уонг обича да отпива от чаша с ароматен чай, докато се прави на детектив онлайн (например като следи профилите на сина си в социалните мрежи, за да разбере дали най-накрая си е хванал гадже). Но когато Вира се събужда една сутрин и вижда мъртвец на пода на чайната си, е необходимо нещо повече от чаша силен зелен чай, за да се наредят нещата. Никой не може да надуши злодеяние като китайска майка с твърде много свободно време и аматьорски детективски умения. Решена да ... |
|
|
Гласът му бе дар от природата. Той го дари на хората. И остава при тях. ... "Най-вълнуващото и приятно нещо на света за мен е музиката. Тя е съвършеният израз на емоциите ми." Да преживяваш музиката е белег за талант. Да предадеш преживяното на останалите е привилегия единствено на гениите. Затова е уникален Павароти! Затова е еталон за всеки певец по света. Той е гении на емоцията, повелител на гласа и виртуоз на живеенето. Защото изкуството е самият живот. И докато слушаме гласа му, той няма да напусне сърцата ни. В диска към книгата: Самостоятелен концерт на Лучано Павароти от 1989 г. в Барселона, ... |
|
|
Книгата съдържа стихотворения от колосалната творба на Юнус Емре "Диван" и откъси от "Книга със съвети", които дават представа за мъдростта, хуманизма и божествените прозрения на поета. Над тях ридят майките злочести Нима човек до дъно не пропада, щом може и скалата да се срине. Нима любов не чезне до забрава, щом другият сърцето ни разбива. Обича ли човек, пламти душата. Светът под нас обаче се проваля - душата на човека си е отлетяла. Такава мъка само обич изцелява. Щом някого ашък Юнус обиква, нима със обич няма да отвърнат? Щом Любовта ни спастря живи, нима Смъртта не бива смъртна? Зад ... |
|
|
За Есма миналото е като ракла, която предпочита да държи заключена на пуст таван, но тя се отваря и при най-лекия повей на вятъра. Изсипва живота ѝ навън - и незначителното, и значимото. От раждането на майка ѝ в кюрдското село на брега на Ефрат, през влагата на апартамента в Истанбул, до лавандуловата улица на Лондон и пясъците на Абу Даби, в които потъва баща ѝ. На дъното на раклата, белязал всички спомени с цвета на кръв, е ножът на страшното убийство. Историята е за престъпление в името на честта. Романът - за ориста да раняваме най-тежко онези, които най-силно обичаме. Това е книга за две сърца и ... |
|
|
Дали душата е ценна колкото всичкото злато на света, или не струва пукната парà? Готов ли си да се разделиш с нея, за да спечелиш любовта си? Това ще направи един млад рибар, влюбен в морска русалка. "А тя пееше чудна песен. Защото пееше за морските хора, които прекарват стадата си от една бездна в друга и носят малките теленца на рамо; за тритоните, които имат дълги зелени бради и космати гърди и надуват извити раковини, когато минава царят; за царския дворец, който е целият от кехлибар, с покрив от бистър смарагд и постлан с блестящ бисер; за морските градини, където огромните ветрила на корала се люшкат цял ... |
|
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
|
"Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека. Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека." Владимир Зарев Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девици и се превръщат в мъже, като режат косите им и ги ... |
|
|
Как са обичали, за какво са се сражавали и защо са умирали? Съчетанието на военното дело и философията, и на политиката и изкуството е залегнало в основите на самурайската традиция. Само човек, който е безрезервно готов да умре може истински да оцени всеки миг от живота, защото добре знае, че този миг може да е последен. Именно това е кодът, който японските самураи неотклонно следват в хилядолетната си традиция. Славни воини, препасани тежки мечове, облечени в ризници, на главите със страховити шлемове, понесли огромни лъкове с пеещи стрели - това са ненадминатите майстори на меча, онези, които презират от дъното на ... |
|
|
"Има истории, които времето повдига от дъното на съзнанието към повърхността на признанието. Книгата на Або Тука е така е споменник на десетина години от неговото съзряване и порастване. Време на юнашки преход, телевизионни идоли и изродщини, Nokia 1100, сладостно хулиганство и първи сблъсъци с полицията, сочен диалект, Самоковско твърдо, срам и смях до пръсване. Всяка една от тези истории е забележителна по пътя на самоопределянето на един младеж - дали ще бъде Умния, Красивия, Забавния или Богатия. И в крайна сметка да осъзнае от какво идват сълзите му - от подигравателен смях или от страдание. ... |
|
|
"Свирих Свирих на твоя глезен, китара. Музиката без звук бе твоето изражение. Ноти чрез моите устни го променяха. Бах и Бетовен застинаха подобно облак над нас." Лъчезар Лозанов ... |
|
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков . В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
|
"Държите в ръцете си уникалното първо издание на спомените на четвъртия най-важен партизанин в историята на България. Роман, непоявил се дори по времето на социализма, заради прекалената откровеност на автора и твърде сериозни критики към другари, които вече са се поиздигнали. Но които не винаги са били съвсем героични преди 9 септември 1944 г. Иван Недялков е началник-щаб на бригада Васил Коларов през 1944 г. и най-големия възход на анти-фашистката съпротива. По това време съществуват две основни бригади - Георги Димитров и Васил Коларов. Всяка от тях има командир и началник-щаб. Недялков заема именно тази втора ... |
