Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
Поетичната книга Жените след Ева представлява психологически разрез, дисекция на женската психика, която с точността на хирург разрязва най-фината тъкан на душевния живот на жената през всички векове - от Ева до съвременната жена днес - и показва какво се крие отвъд маската, която обществото вижда. Тя завършва с осъзнаване от лирическата героиня на своето грехопадение и желанието да се изчисти, да ѝ бъде простено, че е просто жена и по нищо не се различава от първата, както няма да се различава от последната."Жените след Ева е книга на бъдещето (на смисъла). Заглавието, както и високата художествена стойност на ... |
|
Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 г. в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в СУ Св. Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18 годишна възраст и досега са издадени стихосбирките му Под звездите озарен (2004), Целувката (2012), Изворът на любовта (2016), Целувките ще бъдат две (2017), Животът ми е нежна болка (2020), И някъде расте небето (2022) и Време е да те целуна (2023)."Слушам звука на реката, и ... |
|
"Стихосбирката Съновидения на Радослав Раяновски потапя читателя в света на обичащия човек. Той търси себе си в любовта. Любов е неговият всемир. Лирическите миниатюри изграждат мигове дотолкова прекрасни, сякаш не принадлежат на реалността, затова са отведени в пространството на съня. Ефирни, лишени от материалност, но притежаващи силата да възвисят духа, да го устремят в полет. Движението между сън и реалност не поражда напрежение, по-скоро отвежда към мечта или смирение. Сънят е спасение за душата, жадуваща истинност и красота. Незримото може да бъде уловено в съня. Такъв дар ни предлагат стиховете от Съновидения.& ... |
|
"Поезията на Ивона Иванова е писък. Сваля маската от красивото лице на света и крещи в него. Разрушава стереотипите на заобикалящото ни ежедневие и го оголва до абсолютна празнота. В книгата оставаме сами със сетивата си, готови да попиват образите на собственото ни съществуване, от което изходът е само мираж. Светът е с нарушен ритъм и пулс и ние не сме готови да го спасим. Или пък сме?" Александър Иванов Силвия Плат под стъкления похлупак слънце плочки кучета усещам че ще свърша с глава пъхната във фурната или ще скоча в реката щом напълня джобовете си с камъни Ивона Иванова ... |
|
Любовна лирика с илюстрации от Николай Майсторов . Тя помни На П. Тя тогава прошепна в ухото ми име на някакъв непознат който носел моите дрехи обитавал моята стая пиел от моята чаша скитал по моите пътища стенел от моята болка сънувал моите спомени изричал моите думи и щял да умре с моята смърт бях го изгубил като игла в купа сено ала тя за щастие помни. Цочо Бояджиев ... |
|
Повече от шест десетилетия - от излизането на първата му книга през 1938 г., и възрастни, и деца се радват на огромната дарба на този изумителен талант. Поет, драматург, сценарист, преводач, сладкодумен разказвач на детски приключения, автор на куклени пиеси, пътеписи, поеми - вече няколко поколения се възпитаваха и израснаха с онова, което сътвори и сътворява мъдрото му перо. В него е и "В меката есен" - едно от най-значителните произведения в жанра през последния половин век в българската литература. Добрите писма Толкова радост извика писмото с добри новини! Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във ... |
|
Птици тръгнах си вълненията ми стихнаха като море след буря цветът ми беше равното синьо на небето в края на август нищо не можеше да ме докосне разбирах птиците летиш и летиш без да можеш да кажеш откъде знаеш посоката. Мария Гетова ... |
|
"И пролетта може да бъде жена, и природата може да носи невестини одежди, и мечтата може да има женски лик. Това е поезия за жената във всичките ѝ форми и отражения - влюбената, неразбраната, боготворената, чувствената, дъщерята, майката, вечната, та чак до онази, оставила силата си да отеква поколения след себе си. За честта да бъдеш жена." Десислава Илкова ... |
|
Когато дойде поезията Вкуса на устните ѝ чувствам, внезапно блъсва се в косите ми, в очите ми - и ослепявам, на колене от много светлина. Безмилостно - по всички улици, пейзажи и пристанища - във къщата. До раклата. До стария прозорец със дърветата. Където вижда се полето. И цяла нощ на устни и на чам ухае. Тя идва - виждам я: обляга се, почива и задъхва се по стълбата. Във стаята. До раклата. Спасявай ме. И залеза - по дяволите залеза. Безпомощна - за да си тръгне пак, докоснала очите ми и думите. Всеопрощаваща измените и страшно истинска. Тъй истинска, че стиховете ми... по дяволите стиховете. Искам я. Тя ... |
|
В цъфналата ръж Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, Джени вир-водица стана в цъфналата ръж. Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж. Бърза, мокра да колене, в цъфналата ръж. Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж, то нима ще знае всякой де, кога веднъж някога целувал някой в цъфналата ръж? ... |
|
"Нито аз да те пусна. Не можеш да промениш миналото. Но това, което можеш да направиш е, да го превърнеш в хубаво бъдеще." Женя Кънева По-жив от всякога Спомените ни отдавна са погребани, а възкръсват на нашето място. Думите отдавна са изчерпани още от последното ни лято. Любовта отдавна я изгубихме, но пак намира ме, щом чуя наша песен някоя. Отдавна си мъртъв за мен, а всъщност по-жив си от всякога. Женя Кънева Женя Кънева от малка усеща думите и поезията я омагьосва. Изкушава се да пише, докато следва в Лондон и е далеч от дома си. През 2020 г. се престрашава да сподели свои стихове в социалните ... |