От авторката на "Любов" - Елиф Шафак . ... В минутите след смъртта си Текила Лейла си спомня живота - започнал с надежди и завършил... Всъщност завършил. Обаче не е толкова просто, нали? Приятели, семейство, любов, сълзи, омраза, мечти. Всичко протича пред очите ни за десет минути и тридесет и осем секунди. Казват, че това е времето, през което мозъкът все още продължава своята дейност, въпреки че сърцето е спряло. Но как е възможно да събереш цял един живот в минутите, необходими за завирането на чайник? ... |
|
|
Книгата съдържа стихотворения от колосалната творба на Юнус Емре "Диван" и откъси от "Книга със съвети", които дават представа за мъдростта, хуманизма и божествените прозрения на поета. Над тях ридят майките злочести Нима човек до дъно не пропада, щом може и скалата да се срине. Нима любов не чезне до забрава, щом другият сърцето ни разбива. Обича ли човек, пламти душата. Светът под нас обаче се проваля - душата на човека си е отлетяла. Такава мъка само обич изцелява. Щом някого ашък Юнус обиква, нима със обич няма да отвърнат? Щом Любовта ни спастря живи, нима Смъртта не бива смъртна? Зад ... |
|
|
"Здравей, Непознат! А ти кое парче от пъзела на моя живот си?" За прегръдките, които могат да опустошат границата на реалното с Отвъдното. За картините, които се рисуват със сълзи, кръв и страст. За Пеперудата, която се изтръгва от гърдите ни. За усещането, в което напълно разбираш, че както става ураган от размаха на пеперуда... То размахът на душата може да създаде стотици светове. И всички да ги съживи. ... |
|
|
Под общата редакция на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев . ... Сън за щастие , Епически песни , На острова на блажените ."Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX и началото на XX век. И до ден днешен той не е приет еднозначно като значим и епохален творец, определящ характера и посоката на движение на българския литературен процес след Освобождението. Причината според мен е, че още не е разбран. Явлението П. П. Славейков показва, че българската литература окончателно е навлязла в своята модерност и затова толкова шумно и драстично ... |
|
|
"В тази книга са подбрани статии, писани през последните две десетилетия. Повечето от тях са публикувани в научни списания и сборници. Някои препечатвам тук без промени. Други се явяват в разширен вид ("Средновековната литература като извор за балканския фолклор", "Въздействие на Житие на Стефан Дечански върху сръбската летописна книжнина", "Плачът и сълзите в средновековната литература"). Няколко изследвания се обнародват за пръв път ("Житие на Стефан Дечански и неговите извори", "Духовният живот в Жеравна" и други). Книгата може да служи на учени, учители, студенти ... |
|
|
Стихотворения, песни, разкази, афоризми и пожелания за майката ... "За това, че попиваш сълзите ми, когато съм тъжна. За това, че ми казваш, че съм красива. За това, че ми разказваш приказки. За това, че си до мен, когато съм болна. За това, че ме подкрепяш да дам най-доброто от себе си. За това, че си пример за мен. За това, че ме обичаш." ... |
|
|
3500 километра, 109 дни с един чифт обувки през зеления тунел на Апалачите. ... "Пътеката на хората" е разказ за 3500-километров солов преход, който изправя пред множество предизвикателства един смел пътешественик. Когато тръгва по Пътеката на Апалачите през май 2018 година Петър очаква тежък терен, резки климатични промени и опасни срещи с дивата природа. В рамките на по-малко от четири месеца той изминава средно по 35 километра на ден в кал, студ и жега, непрекъснато мокър, физически и емоционално изтощен. Изкачва 92 върха и отслабва с десет килограма. Среща различни хора и се изправя пред ежедневни ... |
|
|
"Всеки път, когато чета Здравка Евтимова , се замислям за силата, която притежават нейните женски персонажи, за това колко непримирими са те, колко наситено земни са, като същевременно създават впечатление и за неземност." Кели Луче, писател и редактор на литературното списание Electric Literature (САЩ) "Красотата, както знаем, се появява навсякъде, особено там, където никой не я очаква, и с упоритост, ирония и милост героите на Здравка Евтимова не се предават на отвращението, а се борят с него. Уникална възможност да прочетете нещо прекрасно." Габриеле Отавиани, Convenzionali (Италия) "Здравка ... |
|
|
Романът "Тетрадката" е издаден в 37 страни и е сред най-продаваните книги на последното десетилетие. Една незабравима любовна история... ... Понякога една любовна история така пленява сърцата ни, че престава да бъде просто история и се превръща в преживяване, което става част от собствения ни живот. "Тетрадката" е такава книга. Тя е възхвала на страстта, която може да бъде неостаряваща и вечна, разказ, който ни трогва до сълзи и отново, и отново ни кара да вярваме в истинската любов. Ной Калхун се е завърнал в Северна Каролина след края на Втората световна война, преследван от спомена за момичето, ... |
|
|
"Има истории, които времето повдига от дъното на съзнанието към повърхността на признанието. Книгата на Або Тука е така е споменник на десетина години от неговото съзряване и порастване. Време на юнашки преход, телевизионни идоли и изродщини, Nokia 1100, сладостно хулиганство и първи сблъсъци с полицията, сочен диалект, Самоковско твърдо, срам и смях до пръсване. Всяка една от тези истории е забележителна по пътя на самоопределянето на един младеж - дали ще бъде Умния, Красивия, Забавния или Богатия. И в крайна сметка да осъзнае от какво идват сълзите му - от подигравателен смях или от страдание. ... |
|
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
|
"С години все се скитам по света и не усетих кога обиколила съм земята в търсене да срещна по света поне една душа позната. Една душа, която да ме върне към дома, към свидната ми, родна стряха и с нея хляба си да споделя, замесен с мъката на сиромаха. Щом в гостоприемството на чуждата страна, заобиколена от светлинните реклами, аз през сълзи си видях пак родната земя през гори, морета, океани." ... |
