"И ако някъде има друг, който се чувства достатъчно луд, за да стане писател, бих му казал, давай, плюй в окото на слънцето, удряй по клавишите, това е най-добрата възможност, вековете имат нужда от помощ, човешкият род плаче за светлина и риск и смях. Дай му ги. Има достатъчно думи за всички ни." Чарлс Буковски ... |
|
Ги дьо Мопасан (1850 - 1893) е знаменит представител на натурализма и въпреки ранната си кончина оставя след себе си шест романа, три пътеписа, сборник с поезия и над триста разказа, благодарение на които е всепризнат за майстор в краткия жанр. Настоящият сборник съдържа седемнадесет от най-добрите образци измежду тях."Мопасан беше почитан от публиката, защото пишеше просто и ясно, откровено, с мярка и мощ. Беше обичан, защото излъчваше весело добродушие, мъдър хумор, който прозираше дори през сълзите..." Емил Зола "По въпросите на стила Мопасан е най-добрият учител." Джон Голсуърти "Мопасан, ... |
|
Йохан Томас Девлетян е роден през 1958 г. в Пловдив. Завършил е българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Една година е учител. От 1984 г. до 2014-а работи в структурите на културата, като от 1997 г. е ръководител съответно на дирекция и отдел "Култура" в община Пловдив. Има публикувани разкази в периодичния печат, както и десетки журналистически материали в сферата на културата. Отличен в в редица литературни конкурси. Печелил е национална награда за радиопиеса на конкурс на БНР. Реализирани са няколко негови радиопиеси. "Разказите на Йохан Девлетян не са за хора със ... |
|
Един респектиращ том с разкази, които категорично доказват художествената дарба на този творец - прозрения за човека, за противоречивите процеси в обществото, за тъмните и светлите страни на личността, за омерзението от равнодушните и уязвимата красота на всеотдайността. За високата цена на достойнството, което почти винаги е завистливо неоценено, нещо повече - почти винаги е наказано от недостойните. Има обикновени случки и необикновени събития, конкретни епизоди и измислени истории, които са истински притчи, дискретен хумор и почти прикрита тъга, силни страсти и трагично звучащи музикални мелодии на душата и порива към ... |
|
Книгата касае проблемите на секса и човешките искрени взаимоотношения, отвъд лицемерието на брака и църквата Закон за проституцията или разширяване на съзнанието за мамонизма контролиращ проституцията В настоящата книга ще разберете, каква е връзката между шлагера за леденото момиче и самката, която е топлокръвна мулатка или пък българка и прави секс по абсолютно нечовешки начин, тоест рептилоиден секс. Какъв е този секс ли? Секс, който ви приобщава и превръща в енергийни донори и ви прави зависими от парите и самия него. Проблемът е не в това, че се прави разнообразен секс, а в това, кой е този, който има интерес от ... |
|
Различни са нишките, които свързват избраните тук рускоезични разкази на Владимир Набоков . От първо слушане се чува музикалната линия, която дава тон на първи том: "Звуци", "Музика", "Бахман", за да завърши с тишина накрая. Следва подетата още в "Звуци" тема за случайното, която свързва следващите три разказа: "Случайност", "Писмо до Русия", "Пътеводител за Берлин". "Кръг" е не само централен с главния си образ, но и присъства като сателит на познатия на българския читател роман на Сирин - "Дар". Третата група разкази "Облак, ... |
|
"Между разказите от първата и втората част в книгата на Емануил А. Видински "Егон и тишината" лежат десет години. Те разделят писането му, както ножът разделя костите от хайвера на рибата. В разказите от първата част читателят наблюдава героите сякаш зад дебелото стъкло на аквариум, а жестовете и гласовете им носят част от статичната енергия на ребусите на Светослав Минков . Във втората част светът става цветен, а наместо театър на сенките срещаме истинските актьори. Емануил А. Видински е честен в писането си. И това е истинското основание да се прочете тази книга – за да се види как авторът разбива ... |
|
Тази книга е писана за възрастни, но никак няма да се понрави на делови, практични и смръщени хора. Хем не е детска, хем по никой начин не е запретена за четящи малки хора. Илюстрациите, оформлението и корицата по неповторим начин и с голяма обич са нарисувани от Калиакра Алексеева - Милкова. Героите Слончо и Носорогчо са имали тежка съдба и впоследствие - неочакван спасителен късмет. Те не са истински калпазани - пакостите им са твърде добродушни. Подобни са също характерите и на останалите герои: Крибле-крабле Бумс, капитан Котаран Краставичар, Цветята, милостивия съдържател и разказвача на историята. Те всичките нямат ... |
|
Ърнест У. Хорнънг (1866–1921) е английски белетрист и поет, публикувал 21 романа и 8 сборника с разкази. Известен е най-вече със своя герой Рафълс - джентълмена крадец, обичащ авантюрите и силните усещания. За прототип на Рафълс и неговия верен другар Заека писателят използва черти на Оскар Уайлд и приятеля му лорд Дъглас. Според Джордж Оруел Рафълс е един от най-известните герои в английската литература, чиито истории обрисуват снобизма толкова добре, колкото и романът на Дикенс "Големите надежди". По разказите за Рафълс са правени много игрални филми, телевизионни адаптации и радиодраматизации. Ърнест ... |
|
Сборникът от 1942 година, Българчета ни въвежда в магическия свят на Каралийчев. Част от поместените истории се развиват във вълшебни и приказни страни, докато други са поучителни разкази от неговото съвремие. Съчетанието от мъдростта на народните притчи и художествения талант на автора правят книгата четиво, което няма как да не бъде харесано от малките читатели. Ангел Каралийчев без съмнение е едно от най-значимите имена в детската ни литература, а създадените от него персонажи Ането , Тошко Африкански , Житената питка и други са любими за няколко поколения българи. Защото без значение в каква епоха живеем, ... |
|
Превод Иглика Василева. ... Франк О'Конър (1903 - 1966) е ирландски писател, поет и драматург, вече класик. Една от най-престижните международни награди за къс разказ носи неговото име. През 1918 г. О'Конър се присъединява към ИРА и участва в битки по време на Ирландската война за независимост. Арестуван е и лежи в затвора между 1922 и 1923 г. През 1935 г. О'Конър става член на борда на директорите на театър Abbey в Дъблин, основан от У. Б. Йейтс и други членове на Ирландското национално театрално дружество. Две години по-късно става управляващ директор. От 1950 г. преподава в САЩ, където негови разкази са ... |
|
Съвсем не е достатъчно и задължително една принцеса да бъде русокоса и красива, за да се грижи добре за царството си. Не вярвате ли? Ами, прочетете "Как царската дъщеря и юнакът спасили царството"! "Царската дъщеря го разгънала - било нейното писмо. Не достигнало целта си, но от дъжда и вятъра ли, или по прищявка на съдбата на пергамента се се разчитали само три думи: "царство... татко... беда". Царската дъщеря оседлала верния си кон, облякла доспехите, изковани за нея от придворния ковач, и запасала меча си. Простила се с леля си и с братовчедите си и се отправила към дома." Из книгата ... |