Звуци и други истории. Разкази - том 1

Звуци и други истории. Разкази - том 1 Владимир Набоков Времетраене: 1:39 мин. Владимир Набоков Времетраене: 1:05 мин. Наемателката Фрида Макфадън Времетраене: 0:49 мин. Време за теб - част 1 Анита Маркова Времетраене: 1:06 мин. Кодово име Сапфир Пам Дженоф Времетраене: 1:11 мин. Командировката Джеси Гарсия Времетраене: 1:10 мин. Тестове в психологията В. Коглер, В. Левин Времетраене: 1:48 мин. Кибритчета Минерва 1990 - 2000 Умберто Еко Времетраене: 1:26 мин. Аз, легионерът Георги Лозев Времетраене: 1:15 мин. Наблюдавай ме Тахере Мафи Времетраене: 1:44 мин. Килия 437 Юси Адлер-Улсен Времетраене: 1:24 мин. Остродумия Иво Инджев Времетраене: 1:12 мин.

Различни са нишките, които свързват избраните тук рускоезични разкази на Владимир Набоков. От първо слушане се чува музикалната линия, която дава тон на първи том: "Звуци", "Музика", "Бахман", за да завърши с тишина накрая. Следва подетата още в "Звуци" тема за случайното, която свързва следващите три разказа: "Случайност", "Писмо до Русия", "Пътеводител за Берлин". "Кръг" е не само централен с главния си образ, но и присъства като сателит на познатия на българския читател роман на Сирин - "Дар". Третата група разкази "Облак, езеро, кула" - "Изтребване на тираните" - "Посещение в музея" е обединена от темите за диктатора, насилието, разпознаваеми от романите "Покана за екзекуция" ("Колибри", 2018) и "Bend Sinister". Естествен финал на подбора се явява дванайсетият разказ, "Рождество", след което може да се добави единствено игривата "Приказка": "Моля, заповядайте: в един горещ летен ден в средата на юни..."

Смятан за странен и затворен в себе си човек, често критикуван и неразбран от мнозина Владимир Набоков е "явление", което оставя трайни следи в световната литература. Със своите комплексни сюжети и изкусна игра на думи той си спечелва място сред най-великите писатели на ХХ век.

Владимир Владимирович Набоков е руски писател, поет и преводач. Роден е на 10 (22) април 1899 година, в аристократично семейство. Бащата на Владимир е известен политик и адвокат, а майка му е потомка на древен дворянски род, занимаващ се с добив на злато. Следвайки семейната традиция момчето получава блестящо образование и още в детските си години перфектно научава английски език. Започва да пише стихове по време на обучението си в "Тенишевското училище" - едно от най-елитните учебни заведения в Санкт Петербург. По това време се заражда и страстта му към ентимологията (наука за насекомите). В разгара на революцията, Набоков получава наследство от чичо си, благодарение на което публикува първата си стихосбирка "Стихотворения", в която са включени 68 творби, написани в периода 1915 - 1916 година. Октомврийската революция принуждава семейството на Набоков да напусне Русия. Те се преместват в Крим, където писателят се сблъсква с първите си литературни успехи - всичките му творби са публикувани във вестника "Гласът на Ялта". С появата на болшевиките в Крим (1919 г.) семейството отново е принудено да имигрира, този път в Берлин. Владимир се премества с брат си в Англия, където изучава романски, славянски езици и литература в "Тринити Колидж".

През март 1922 година Владимир пристига в Берлин във връзка със смъртта на баща си. Там той си докарва допълнително доходи, давайки уроци по английски език. Паралелно с това негови произведения се публикуват в местните вестници, предназначени за руските имигранти. Славата го спохожда през 1926 година, когато се появява първият му роман - "Маша", в който авторът за пръв път засяга теми, които след това нееднократно ще се появяват в творчеството му. Това са теми за изгубената Русия, изгубения рай и щастието на младостта. Три години по-късно той се жени за Вера Слоним, а през 1934 година се ражда единственото им дете - Дмитри. Скоро след появата на "Маша", Владимир издава и други романи, като "Подвиг" (1932 г.) и "Отчаяние" (1934 г.), които имат голям успех сред имигрантите. Повестта му "Вълшебникът" (1939 г.) се явява предшественик на скандалния му роман "Лолита". В романа му "Смях в тъмното" Набоков ни запознава с нови страни на литературната игра и играта на литература, която той развива в следващите си книги. Движеща сила в творбата се явява страстта.

По-късно Владимир заедно с жена си имигрира в Париж, а след това в Америка, където става професор по руска литература. Там той написва и първия си роман на английски език - "Истинският живот на Себастиан Найт" (1941 г.), който е изкусно поднесена детективска история, представяща един остър и ироничен поглед за ролята на твореца в обществото! През 1955 година излиза бестселърът му "Лолита", който носи на писателя световна слава. Самият той относно тази слава казва: "Лолита" е известна, а не аз. Аз съм един скрит романист с име, което не може да се произнесе“. Романът буквално експлодира като бомба и разтърсва моралните устои на обществото, продължавайки да е обект на множество критики и до днес. Почти веднага след публикуването, книгата е обявена за "мръсна порнография", а през 50-те години е забранена във Франция и Великобритания, през 1959 година - в Аржентина, а през 1960 година - в Нова Зеландия. Истинският конфликт обаче е този между автор и читател, затова и романът ще продължава да предизвиква спорове. Той е написан на руски и на английски език. Хонорарите, които му донася "Лолита" му дават финансова стабилност и той цялостно се съсредоточава върху литературата.

През 1960 година писателят се връща в Европа, установява се в швейцарския град Монтрьо, където създава последните си произведения, към които се причислява и незавършеният роман на английски език "Оригиналът на Лаура" (1977 г.) Владимир Набоков умира на 12 юли 1977 година.

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg

Звуци, 1923 (публ. 1995)
Музика, 1932
Бахман, 1924
Завръщането на Чорб, 1925
Случайност, 1924
Писмо до Русия, 1925
Адмиралтейската игла, 1933
Пътеводител за Берлин, 1925
Пътникът, 1927
Случай от живота, 1935
Великденски дъжд, 1925
Рождество, 1924 (публ. 1925)
Приказка, 1926
Облак, езеро, кула, 1937
Изтребване на тираните, 1938
Посещение в музея, 1939
Пилграм, 1930
Ужас, 1926 (публ. 1927)
В памет на Л. И. Шигаев, 1934
Василий Шищков, 1939 / 1940
Буря, 1924
Катастрофа, 1924
Картофеният елф, 1924 / 1929
Кръг, 1934 (публ. 1936)