Маската и други разкази

Ги дьо Мопасан Времетраене: 1:03 мин. Твоят път към здравословен живот. Основата Времетраене: 1:03 мин. Крила от звездна светлина Алисън Сафт Времетраене: 1:05 мин. Бойните знамена на българската армия 1876 - 1881 Асен Павлов Времетраене: 0:55 мин. Джаз досиета Фиона Вийч Смит Времетраене: 1:06 мин. Митология Времетраене: 0:58 мин. Всичко или нищо Дженифър Лин Барнс Времетраене: 0:54 мин. Кодът на успеха Аманда Деуинтър Времетраене: 0:52 мин. С обич, мама Илиана Зандър Времетраене: 0:54 мин. Галактическа империя Айзък Азимов Времетраене: 1:03 мин. Добрата сестра Сали Хепуърт Времетраене: 1:01 мин.

Ги дьо Мопасан (1850 - 1893) е знаменит представител на натурализма и въпреки ранната си кончина оставя след себе си шест романа, три пътеписа, сборник с поезия и над триста разказа, благодарение на които е всепризнат за майстор в краткия жанр. Настоящият сборник съдържа седемнадесет от най-добрите образци измежду тях.

"Мопасан беше почитан от публиката, защото пишеше просто и ясно, откровено, с мярка и мощ. Беше обичан, защото излъчваше весело добродушие, мъдър хумор, който прозираше дори през сълзите..."
Емил Зола

"По въпросите на стила Мопасан е най-добрият учител."
Джон Голсуърти

"Мопасан, след Виктор Юго, е най-добрият писател от новата епоха."
Лев Толстой

Ги дьо Мопасан е френски писател натуралист, автор на известни разкази, романи и повести. Той е един от най-четените писатели, не само във Франция, но и по света. Смятан е за най-големия френски майстор на късия разказ, а неговите произведения оставят трайни следи в световната литература. Те са изпълнени с непреходни послания, които са актуални и до днес. Голяма част от творбите му са успешно екранизирани.

Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан вероятно е роден в замъка Мироменил, Тувил сюр Арк на 5 август 1850 година. Баща му произлиза от аристократичен лотарингски род, а майка му от културно буржоазно семейство. Вероятно влечението към изкуството момчето наследява от баща си, който е известен с любовта си към музиката, живописта и литературата. След като се ражда по-малкият брат на Мопасан - Ерве, родителите му се развеждат. На 13-годишна възраст Мопасан постъпва в семинарията, но той е прекалено активен и палав, за да се примири със суровите условия и правила на живот, наложени в семинарията. Прави няколко опита за бягство и скоро след това е изключен от там. След това се записва в най-реномирания лицей на Руан, където завършва средното си образование. През 1869 година заминава да изучава право в Париж, но скоро след това избухва Френско-пруската война и Мопасан се записва като доброволец, който взима участие във военните походи. След края на войната семейството на Мопасан е разорено и той е принуден да започне работа като дребен чиновник в "Министерството на морските работи", където прекарва около 10 години. Привлечен от литературата Мопасан се занимава с журналистика, предприемайки далечни пътувания като репортер. След сближаването си с Гюстав Флобер, в продължение на повече от шест години Мопасан пише и пренаписва различни разкази. Но започва да ги издава едва когато Флобер признава неговите произведения за достатъчно зрели и стилистично завършени. За други свои литературни наставници младият Мопасан приема Л.Толстой и И.Тургенев.

Първият разказ на Мопасан е публикуван в сборника "Медански вечери" (1880 г.), който е редактиран от Емил Зола. Същата година се появява книгата "Лоената топка", която е една от най-бележитите творби на писателя. За нея самият Флобер отбелязва, че е истински шедьовър, който със сигурност ще се запази във времето. Историята разказва за група френски буржоа, които попадат в зоната на пруската окупация. Единственият начин да се измъкнат оттам е е да убедят младата дама с прякор Лоената топка да задоволи похотта на началника на жандармерията. Впоследствие творбата е успешно екранизирана (1934 г.). След огромния успех на произведението Мопасан изобщо не мисли да спре до тук - неговата творческа продуктивност е наистина впечатляваща. Окрилян от своя наставник Флобер, той само за десет години (1880-1890 г.) написва почти всичките си книги - общо 29 на брой. Романите му "Един живот", "Бел Ами" и "Силна като смъртта" са признати за едни от най-добрите творби на френската литература. Романът "Един живот" (1883 г.) представя тихата и незабележима драма на човешкия живот, с неговите изгубени илюзии, неосъществени надежди и предадени чувства. В книгата Мопасан изобразява класическата тема на всички времена и народи - човешкият живот с всичките му радости и скърби. Главна героиня в творбата е аристократката Жана, отличаваща се с възвишена душевност и романтични представи за света. Изправена пред редица изпитания, тя осъзнава, че реалността няма нищо общо с момичешките ѝ блянове. За романа самият Лев Толстой казва: "Това е най-големият шедьовър на френската литература след "Клетниците". Безспорно една от най-известните творби на писателя е романът "Бел Ами" (1885 г.). В него авторът засяга едновременно няколко класически проблема, които са тясно свързани с основната идея на произведението - опит да се покаже човешката природа, развратена от материалистично настроеното общество. Книгата разказва за безскрупулността на тогавашния политически и журналистически елит. Романът е екранизиран многократно, като първата екранизация е от 1919 година. В романа "Силна като смъртта" (1889 г.) писателят разказва за любовта на салонен художник и светската дама - графиня Дьо Гилроа, която успява да издържи всички изпитания на времето, но това е така само привидно. Красотата на нейната подрастваща дъщеря Анет привлича неудържимо художника и помага на любовниците да осъзнаят, че илюзиите не са вечни и че животът безмилостно разрушава пясъчните кули на чувствата. Сред многобройните произведения на Мопасан с голяма популярност се славят "Маската" и "Крадецът". Освен своите романи и разкази, писателят пише пътеписи от пътуването му в Корсика и Алжир, както и поезия.

Последните години от живота на Мопасан са тежки. Вследствие на нервни припадъци, той прави опит за самоубийство през 1892 година. След тази случка писателят е приет в приюта за душевно болни на доктор Бланш в Париж, където умира на 6 юли 1893 година. Ги дьо Мопасан е реалист, един от най-влиятелните автори в световната литература. Той е най-въздействащия френски писател, а творбите му се отличават с психологически, хумористични и сатирични истории, грабващи със силата на своите персонажи. Героите му са истински, реални същества, които са подложени на основните природни закони. Плетеница от ридания и възторзи, усмивки и сълзи, радости и мъки, обединени от човешкия порив за оцеляване чрез ненакърнимо достойнство. Едно безмилостно писателско перо, отличаващо се с пестеливост, но и разкриващо рядката дарба на писателя да говори за абсурдите на човешката природа с хумор и ирония.

Фама+ ЕООД
София 1000
пл. Славейков 11
famapublishers@abv.bg