"Любовта е здраве. Здравето е лъчисто сияние в човека. Здравето е сърцевината на любовта. Ти не си господар на своето здраве, нито на своята болест - само Бог е господар. Чистото здраве има очи от светлина. Истинското здраве е взело нещо от слънцето. Здравето е мирис на любов. Истинно-здравият има слънчев мироглед. Погледни Христос и ще чуеш божия глас във всяка клетка. Здравето е частица от бога - звук от бога. Оздравяваш, ако Бог те е погледнал. Болестта е опит в падението, а здравето е опит в извисяването. Без падение няма извисяване. Болката е събуждане. Болестта е отрезвяване, а здравето е завръщане. Здравето ... |
|
"Дао е птица без крила, тя лети винаги в Безкрая. Птиците с крила летят в света. Дао е леко, защото в Дао няма земя. Дао живее в себе си, в чудния си разкош. Когато умреш в Дао, ставаш още по-жив. Когато си в Дао, умирайки живееш, защото Дао е винаги живеещо. Живея, защото съм умрял в Дао, иначе как щях да бъда жив? Открих, че когато живея в Дао, смъртта ми е жива, а животът ми е радостно умрял. Не можеш да умреш в Дао, защото Дао отсъствува. Който има Дао, смъртта му свети още тук. Най-красивото на Дао е, че не присъства, а пък ако присъстваше, нямаше да Го има. Това, че виждаш един човек, не означава, че той е жив, ... |
|
"Туарег" (1980), по думите на самия автор, е навярно най-добрият му роман. Туарегите са загадъчен древен народ, който оцелява при най-тежките условия на живот в Сахара. Гасел Саях, благородник туарег, владее голяма част от пустинята. Неочаквано в лагера му пристигат двама бегълци. Верен на стария закон за гостоприемството, той ги подслонява. Лоялността към вековните традиции и морала на народа му го заплитат в приключение с много обрати и трагичен край. Увлекателният стил на автора и дълбокото познаване на темата отвеждат читателя в непознат и неподозиран свят. Романът се радва на изключителен читателски ... |
|
"За да чуя Дао, трябва да съм в Дао. Ако съм в Дао - съм несътворен. Дао е като мед в устата ми. Не мога да пипна Дао, но Дао умее да ме докосва. Само към Дао се стремя. Дао успя да ме привлече. Когато жадувам за Дао, Дао оживява в мене. Дао е живо, а аз само си въобразявам, че живея. Дао е в мене, а аз все повече се приближавам към себе си. Ако имам Дао, всичко имам, но как става това не знам. Дао умее да ми дава Себе Си, а аз не успявам да Му дам себе си, но Дао ще ме научи. Когато се доверявам на Дао, все едно е каква трудност срещам. Не знам кога Дао е вътре в мен, но ако Дао се издаде, тогава Го узнавам. Дао ми ... |
|
"Суфи Пътят е нектар от скрития свят. Суфи е същество на Любящата Милост. Суфи казва: Докосни Бог в себе си, останалото е последствия. Суфи има в себе си Тайна Книга. Неговото сърце е Книгата преди книгите. Видях много Суфи със сияеща мъка. Сърцето на Суфи е по-дълбоко от музиката на света. Когато Суфи умре, той не дава отчет пред Аллах, защото отдавна е заживял в Сърцето на Аллах. Веднъж смъртта казала на един суфи: "Как така ми се изплъзна?". Суфи казал: "Извинявай, не те видях!". Попитали един Суфи: "Ти, като си голям суфи, защо си се родил в света?". Суфи казал: "Тук съм, но ... |
|
Съставител: Елеазар Хараш . ... "Твоето отсъствие е твоята свобода. Ако Нищото се влюби в тебе, то ще те изпълни с любов и пълнота. Нищото е последната тънкост на нещата. Нищото е квинтесенция - чист еликсир. Всичко може да бъде овладяно, но е и нищото. Нищото е входът за Бога. Когато преживееш Бога, ставаш нищо." Елеазар Хараш ... |
|
"Върховното лекарство ни изцелява от сътворението. Ще се изцелиш, когато заживееш в Бога, а не в себе си. Постигането на Бога е изгубването на болестта, наречена свят и време. Грижи се за Бог в себе си, а не за себе си и тогава ще имаш и себе си." Елеазар Хараш ... |
|
"Защо е Майстер? Защото се е завърнал. Защо е дълбинен? Защото е истинен. Защо е велик? Защото е тихо чудо. Защо е жив? Защото е ослепителен." Елеазар Хараш ... |
|
"Парацелз е лекар с душа, защото е мъдрец с дълбоко отношение към бога. Парацелз е мъдър и любящ поток, посветил се на своето дело. Земните лекари не могат да разберат Парацелз, защото той спада повече към неизвестното. Много негови мисли, ако се съберат и сгъстят, създават олтар. Силата на Парацелз е в неговия скрит живот, а не в неговия явен живот. Парацелз е дух, а не тяло и ум. Само дух може да го разбере дълбоко. Парацелз се е срещнал с лицето на истината, за което земните лекари нямат представа. Парацелз е от тези, които са прозрели живота. Парацелз е открил в медицината своя съкровен път към бога, защото, ... |
|
Съставител: Елеазар Хараш . ... "Египет, Египет. Египет, това е Необятността, Неизмеримостта. Египет има специално отношение към Амон - Скритостта, Безпределността. Египет има специално отношение към смъртта - Безграничния живот. Родих се от смъртта и в нея се завръщам, защото съм родена свобода. Който ме е познал в живота, ще му стана близък и след смъртта, защото само в Невидимото се познаваме истински. Блажен е този, който ме е познал като Невидим." Тот "Ние сме невидими същества, облечени в странна материя и затова хората се заглеждат в нас - те търсят Невидимото в нас. Ние сме същества без корени. ... |
|
Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец."Древността е мистерия без светове, без минало, без бъдеще. Мистерията е неведома, а не несътворена. Несътвореното е замислено да стане впоследствие сътворено, а неведомото всякога си остава в мистерия. Първото излъчване на абсолюта е Дарахар - гласът. После Дарахар изрича и произнася мистерията, а тя отделя от себе си бездната. После Дарахар произнася в бездната словото аривара - същността, а от нея чрез друго изричане е потекъл ахамира - животът. Този изначален живот е бил недосегаем за несътвореност и сътвореност. Този живот е бил сияние, а не светлина и ограничение. В ... |
|
Книгата "Атлантски афоризми" представя, подбрано и структурирано от Елеазар Хараш, познанието на атлантите под формата на афоризми. В тези афоризми преобладават темите: безпределност; пътят на безупречността; чистите намерения; любовта към орела; грехопадението. "Толтекът сее таен живот. Той е мъдрост и безмълвие. Толтекът търси не пътя, а истината. Толтекът казва: Живей с истината - това е пътят. Толтекът не е вярващ, толтекът е безкраен. Толтекът е пълнота, която не очаква нищо. Пълнотата е подобна на безкрая. Толтекът живее в безкрая си. Когато толтекът се ражда, той е дух, когато умира - е ... |