Интелигентните читатели познават добре белетристичното творчество на Любомир Халачев - романи, повести, разкази и пр. Много силно впечатление направи на критиката и на широката публика книгата с разкази на ловна тематика "Спомен за лисицата" (2018), която се родееше с традициите на ловната проза на Емилиян Станев , Дончо Цончев и Йордан Радичков . И ето че сега Любомир Халачев ни поднася нов сборник с разкази - "10 неща, които никога няма да правя". Сигурен съм, че книгата ще се превърне в естетико-художествено събитие, тъй като разказите са заредени с голяма емоционална сила, с дълбоки социално- ... |
|
|
"И Чапа създаде света. Истории за хора и статуи" е книга за пътя и великите срещи в живота и изкуството. Главен разказвач е скулпторът Георги Чапкънов, чиито спомени са безценен извор за една отминала безвъзвратно епоха и нейните личности. Сред героите по страниците са Владимир Димитров - Майстора, Федерико Фелини, Константин Кисимов, Йордан Радичков , Радой Ралин и много други. Ваятелят разкрива не само как е създал някои от знаковите си статуи, но и таланта си на поет. Авторката на "И Чапа създаде света" Елена Кръстева е дългогодишен журналист със стотици интервюта със забележителни фигури в ... |
|
|
Живи истории. ... "Дарина Герова е един от най-добрите майстори на българския разказ, които творят днес. В своите разкази тя с изискано чувство и с някакво дълбоко усещане за достойнство разкрива колизиите между категориите "добро" и "красиво". [...] Гледната ѝ точка е на жена, погледът ѝ е чисто женски. В кръвта на писателката е да възприема живота с нежността на жена, с толерантността на жена, с прилива на любов и обич, преживян от жена. В днешния период на криза на краткия разказ Дарина Герова - емблематичен майстор на този литературен жанр - показва, че изход от кризата съществува. ... |
|
|
Ловните разкази от "Спомен за лисицата" на Любомир Халачев го доближават до проверени и класически образци в тоя жанр, сътворени от белетристи като Емилиян Станев , Йордан Радичков и Дончо Цончев . "Драги читателю, ти поемаш в ръцете си книга, която ще предизвика твоето въображение и ще те зареди с благородни послания. Любомир Халачев поднася прелестна панорама от ловни разкази - увлекателни истории, които разкриват и най-тънките нюанси от поведението на дивите фазани, глиганите, гривеците, гъските, лисиците, патиците и зайците. Всъщност магията на лова е само външната рамка на тези разкази. ... |
|
|
Избрано в два тома. ... "Настоящият том ни среща с различни автори и разнородни творби, много от които непознати на читателя. Пътешествие, в което авторът умело е втъкал множество нишки, свързващи родното със световното, единично-българското с множественото чуждо. Текстовете му имат едно изключително важно качество - лекотата. Никола Георгиев е майстор в обясняването на сложни литературни явления, като хвърля мостове във времето с отнета, или безтегловна, тежест, "gravità senza peso", по думите на Гуидо Кавалканти. Зоркият съпоставителен поглед на изследователя препраща, сравнява, създава, отрича, ... |
|
|
"Както е добре известно, всеки човек може да напише поне една книга и това е книгата на собствения му живот. Цочо Бояджиев е написал доста книги - философски, поетични, фотографски, доста книги е превел, но когато стане дума да напише нещо за собственото си "житие и страдание" - "тц!", както би казал Йордан Радичков . А хората, с които споделя дните си - приятели, колеги, познати - сме убедени, че той има какво да каже за себе си, за своето време и трябва да го направи! От нашето поколение, поколението, появило се на бял свят някъде към средата на миналия век, Цочо безспорно е един от тези, ... |
|
|
"Неслучайно народът е казал, че: "Хубавите работи бавно стават". Добре е да вървиш бавно - пулсът не се ускорява, добре е да се храниш бавно - стомахът не се натоварва, добре е да четеш бавно - смисълът не се изплъзва. А май е добре и да пишеш бавно - по-дълбоко овладяваш словото... На тъкмо такова бавно писане сме свидетели в сборника с разкази на Горан Атанасов Махалата на совите. Това са промислени разкази, изпитани, връз кожата на автора изпробвани, за да се получи един текст, в който тъкмо бавното, тъкмо незабързаното, тъкмо айляклийското са приемливата и желаната житейска концепция. Те започват с ... |
|
|
Театралният път на режисьора Слави Шкаров. ... Слави Шкаров е роден на 12 април 1941 г. във Велико Търново. Завършва режисура във ВИТИЗ, а след дипломирането си специализира в Москва. През 1969 г. постъпва на щат в Русенския театър и остава там до смъртта си през 1988 г. Името на Слави Шкаров е свързано със значими спектакли от историята на Драматичен театър "Сава Огнянов"-Русе - "Ричард III" от Шекспир , "Кръчмата под зеленото дърво" от П. Ковачик, "Амадеус" от П. Шафър, "Кошници" от Й. Радичков , "Кучешко сърце" от Михаил Булгаков и други. През последните ... |
|
|
Една от най-значимите повести на Георги Марков - "Портретът на моя двойник", излиза в ново издание с твърди корици и предговор на Светлозар Игов. Редом с "Жените на Варшава", "Портретът на моя двойник" е емблематична за творческия път на българския писател. Издадена за първи път през 1966 г., повестта използва езоповски език, за да говори за социалните проблеми на едно общество, което се опитва да си придаде вид на идеално, но всъщност идеалите са само параван за една мръсна игра. Двама заклети картоиграчи измислят план как да оберат на покер най-големия майстор на тази игра - Хиената. ... |
|
|
В романа си "Нещо човешко" Павел Поторочин ни въвежда в един свят, в който елементи на реалността се преплитат с визии на ръба на фантастичното. Както в книгите на Маркес . Както в книгите на Радичков. Романът на Павел Поторочин пулсира с интелигентност, доброта и проницателност, буди размисли и чувства, натъжава и развеселява. Написан е за хора, които умеят да се радват на хубавата книга. И умеят да съхранят в душата си тази радост - за дните и нощите, изпълнени с онези толкова човешки неща като самотата и смъртта, неумиращата надежда и вечната любов. "Тишината е нещо човешко, в началото Господ дал ... |
|
|
"В предлаганите три повести авторът изследва скритите тайни на човешката душа, копнежа по духовно съвършенство и сближение с вечността. Независимо от общественото положение, жизненото поприще и личните постижения в надпреварата да се реализираш през краткото време на своя собствен живот, стремежът да постигнеш индивидуална изява, е еднакъв за всички. Историческата епоха влия върху външните белези на битието, но не и на вътрешния импулс да получиш лично удовлетворение от осъществяването на благородните си помисли да си полезен не само в своето време, но и за бъдещите поколения. Белетристиката на Арво Валтон се родее с ... |
|
|
Андрей Филипов е роден през 1965 г. в София. Следвал е във ВТУ "Св. Кирил и Методий", Щатския университет на Ню Йорк в Олбъни, завършил е в СУ "Климент Охридски". Бил е драматург в Столичния репертоарен театър на Ню Йорк "CapRep" и в Народния театър "Иван Вазов"; в момента е драматург на Театър 199 "Валентин Стойчев". Сред пиесите му са "Среднощен град", "Липсващият разказ", "Времетръс", "Снягосници", "Скапано време", "Убийство без убийство", поставяни у нас и в чужбина, превеждани на английски, руски, полски, ... |
