Сигурно няма човек, докоснал се до поезията на Руми и останал безразличен, прочиташ цитат в някоя книга и великия ирански поет и мистик ти става любим. Независимо, че само няколко стиха могат да те омагьосат, двустишията на Руми в тази книга са претворени в проза, за да може по-лесно да се забележи ценното в съкровището – тук може да се прочете само на страница и половина „Алхимикът“ на бразилеца Коелю.
„Мисълта е това, което отваря път – пътя , който води към истината“, а въвличането ни в мисълта е съпроводено от различни прояви на страх.
Книга за всички, които искат да се вгледат в съкровената човешка природа. ... |
|
|
"Кучки вероломни" съдържа дяволска дузина разкази на Роберто Боланьо (1953–2003), един от най-впечатляващите писатели от началото на новото хилядолетие: "скитникът чилиец, превърнал се в мексикански поет бохем, който прекосява океана, за да стане в Каталония един от най-оригиналните следвоенни европейски прозаици" (по "The Independent"). За Хитлер като коридорно привидение и футболисти, вкарващи голове със заклинания; за ултраси, отвлечени от момичета на мотоциклет, и цвета на пръстта в Африка; за ядене на игуани и среднощни срещи между самотници; за индийски бардаци и душеспасителни бягства; ... |
|
|
"Някога, много отдавна, в Аахен решили да построят църква. Събрали пари и я почнали. Прокопали основите, изградили стените, подготвили скелета ѝ, половин година се вдигал оглушителен шум от триони, чукове, и секири. Подир шест месеца парите свършили. Обърнали се към поклонниците, сложили калаена съдина пред вратата на църквата, ала в нея попаднали само дребни монети. Какво да правят? Градският съвет се събрал, умувал, водили се разговори, споделяли се мнения, имало консултации. Работниците отказвали да се трудят и тревата, трънаците, бръшлянът и всякакви безочливи растения по руините нападнали новите камъни на ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие.
Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици.
Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
В "Смъртта на поетесата" Сибел Тюркер описва един сезон от живота на 22-годишната студентка Ерсин, която досущ като авторката си следва право и пише стихове. С това обаче житейските прилики между двете млади жени се изчерпват, защото отчуждената от всичко и всички главна героиня с мъжко име сравнява съдържанието на живота си с това на натъпканите с химикали натурални сокове, съдържащи „гъсто, ароматизирано, кондензирано и застрашително време, което очаква да бъде размесено с вода и изконсумирано." А тя си признава, че не умее да приготвя добри смеси, количествата и пропорциите са й чужди. Резултатът ... |
|
|
Хавиер Мариас е една от безспорните звезди на съвременната испаноезична литература. Познат е на българската публика с романите си „Всички души" и „Сърце тъй бяло". Трилогията „Лицето ти утре" се смята от критиката и от самия писател за най-значимото му произведение. Романът печели наградата за проза Саламбо през 2003.
В „Лицето ти утре" Мариас ни въвежда в мрачния свят на шпионажа и политическия хайлайф. На микрониво трилогията проследява живота на интелектуалеца Жак Деса, вербуван за свръхсекретна група, част от британското разузнаване. На макрониво това е роман за идеологическите парадокси на 20. ... |
|
|
Фантастична проза. ... "Не допускам, че стерилността, отегчението, декадансът, вярата в края на света - всичко това, което бе на мода тридесет-четиридесет години в Европа, има някакво бъдеще. Жаждата по нови духовни светове, откриването на непознатите източни религии няма да остане без последствия.
Затова твърдя, че аз, Мирча Елиаде, съм оптимист."
"Мирча Елиаде притежаваше една необикновена дарба - да прави всяка идея пълнокръвна и заразителна, да я обкръжава със сиянието на известна истерия, но истерия положителна, възбуждаща, здравословна..."
"Елиаде винаги е обичал прозата от ... |
|
|
За писането, майчинството и харема вътре в нас. ... В своята лирична и елегантно написана автобиографична книга "Черно мляко" Елиф Шафак разказва за борбата между изкуството и дълга на жената да бъде майка, която започва да преживява още преди да се омъжи. След раждането на първото си дете писателката изпада в тежка следродилна депресия. По думите ѝ тази депресия я откъсва от единствената страст в живота ѝ, която дотогава е поставяла над всичко - да пише художествена литература.
В "Черно мляко" Шафак говори за въображаем "харем от шест малки жени" или дребни Палечки, които по ... |
|
|
В това куфарче имаше не просто 1 млн. долара, а мечтите на дузина животи. ... Новият хит от автора на култовия роман "Духless".
Столицата е градът мечта за всички провинциалисти, където мирише на успех, където са големите пари, скъпите проститутки, висенето всяка вечер в престижни ресторанти и клубове. Но за повечето ѝ обитатели такова щастие може да им се изсипе само случайно. Например - във вид на куфарче с 1 млн. долара. Именно това куфарче е трябвало да стигне до бюрото на високопоставен столичен чиновник във вид на подкуп от страна на бивши мафиоти, сега собственици на сериозен бизнес. Вечно ... |
|
|
Анри Троая е френски биограф, романист и историк от арменски произход. Най-известните му творби са цикълът романи "Сеитби и жътви" и "Ейглетиерови". ... |
|
|
"Другото море" е сред ключовите произведения на прочутия италиански белетрист, преводач германист и есеист Клаудио Магрис, лауреат на множество международни литературни награди, номиниран и за "Нобел". Действието започва в родното място на автора, граничния и космополитен пристанищен град Триест, място, в което се пресичат различни народи и култури, а също и част от европейските и световни пътища. Оттук започва дългото си пътешествие главният герой, младият философи и елинист Енрико Мреуле. Читателят така и не узнава до самия край към какво всъщност се стреми. Външният мотив - това е нежеланието да ... |
|
|
Едно лице, съществуващо независимо в което и да било тяло, наблюдава собственика на къща, която преструктурира своите помещения както си иска. Един младеж получава в наследство от баща си малка кутия и като докосва съдържанието ѝ - безформена желатинова маса, не смогва да я отлепи от ръката си през остатъка от живота си.
Ситуации като тези са точки на тръгване или на пристигане в разказите от настоящата книга. В тях необичайното прогресивно се разпростира върху обстановката, персонажите и самото писане, което изглежда възприема като естествена логиката на тези преобърнати светове. Нищо не е сигурно или предвидимо. ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
