(Думи преплетени в рими заплетени). Дебютната книга на Росица Илиева съдържа творчество в продължение на три години. Есен Есен - думичка една, а толкова много цвят и пъстрота. Пореден ден сред цветната картина и... сякаш искам да не идва зима. Да няма кой да спре вълшебната ми четка, да няма край незабравимата ти гледка. Да бъде жълто, алено, червено и вечно в паметта ми съхранено. Ти даваш толкоз много живинка и цвят, в този агресивен и забързан свят. Росица Илиева ... |
|
"В неделя Господ слиза на свиждане... Слепецът разтърква очи, непривикнали с утрото, което пари в клепачите мъртви. Умира вълна, подир нея друга се търси. Зад тях е примамлив безкрай, а между тях делфините свирят токата и фуга от Бах. Луната е кръгъл сирак, и какво от това, че танцува светът, когато душата ми плаче..." ... |
|
Болка Прободено с игли, сърцето на игленик прилича вече - не, няма смисъл да е светла, така очакваната вечер, че от премрежения поглед сълза като прозрачно паяче по нишката на тази болка се спуска и това е краят. Васил Сотиров Васил Сотиров е роден на 31 май в София в семейството на художници. Завършил Френската езикова гимназия. Работил в Главна редакция Хумор, сатира и забава при Българското радио, списание Карикатура, Студия за анимационни филми Бояна, вестник Пардон, вестник Дума, вестник Република. Член на СБП. Безпартиен. Автор на книгите: Лъвовете никога не плачат - разкази (1981), Убийство на щурец - ... |
|
"Родена в морската столица на България, израснала в семейство на актриса и музикант, моят път започна с балета и изобразителното изкуство. В музикалния театър на Фленсбург в Германия попаднах под вечния плен на театралната магия и направих първите си изложби с живопис. Открих киното и се влюбих в него. Започнах да се занимавам с грим и да създавам образи и персонажи, които ежедневно ме вдъхновяват, и отварят нови и нови врати за творчеството ми." Бистра Кечиджиева Кой съм аз? Аз съм теб, когато и береш смокини. Аз съм нея, когато чака те да я целунеш. Аз съм него, когато вплита пръсти в твоите пред блока. Аз ... |
|
"Да се заскитам към безкрая така загадъчно желан..."В книгата ще прочетете вълнуващи редове за любовта, мъдри и духовити размисли, в сатиричните куплети ще почувствате болката на поета за България."Стихове мои - градини небрани, стихове мои - отворени рани, вечно болите. Пада сланата, капят листата, вие стоите на вечна стража дори в съня ми. Песни непети - деца неродени като гугутки пърхате в мене, пърхате в мене... Литнете, мили, със сетни сили, че дни броени вървят към края, вървят към края. дори в съня ми." Гого Гогов Гого Гогов (1929 - 2015) е поет и белетрист. Известен е със сборника разкази ... |
|
"Животът е тайна, той не подлежи на програмиране. Той ни дава своите знаци. С болести. Загуби. Непрогледен мрак. Неизбродна мъка. След която губиш способността си да плачеш. Но се научаваш да се усмихваш. С ослепителна светлина. Със зашеметяващо красиви гледки. С четирилистни детелини. Каквито намират две пресекли живота ми жени и то без да ги търсят. Могат да подминат цяло поле, а край някоя рехава туфичка да се наведат и да откъснат няколко наведнъж. Казват, че им се обаждали, че ги викали. Така ме викат и моите хора. Преживяното с тях, самото им съществуване ме крепи сред немилосърдния свят. Литературата си ... |
|
Вампир е името на дебютната стихосбирка на поета Васил Валери Витанов, книгата е под редакцията на поета и преподавател Марин Бодаков, който ни напусна наскоро, а илюстрациите са в стила на колажната и комикс техника и са дело на Карина Добрева. По дъното, Смешни гробища, Далече и нагоре са част от заглавията в стихосбирката, а стиховете са една изповед на младия съвременен човек към света и към любимата. Васил борави със символите от реалния живот, за да ги предаде метонимно като светоусещане на героя си."При създаването на стихотворението Вампир излезе голяма горска алегория и изключително красив разказ в крайна ... |
|
В Китула, десетата поред стихосбирка на Есад Бабачич, авторът разкрива празните идеали, лъжливите илюзии и смятаната за табу интимност на обществото. Чрез автентичния ритъм на делничната реч и пънкарските рифове той формулира истини, заради които поетиката му често е изтласкана встрани от културния мейнстрим. Китула е книга за приятелството на цяло едно поколение, което никога не е било готово да се откаже от идеала за свобода, своеобразен негов символ и паметник. Въпреки меланхолията поради разпадналите се идеали и ценности обаче поетът ни кани да отплаваме с него, както каторжници - от златния кораб, защото ... |
|
Назоваване Ти ще имаш две имена. Само ти. Като водата. Като ручея и реката. Устните ще изричат едното, а с другото сърцето ми ще те назовава. Ти ще имаш две имена. Само ти. Като снеговея. Първото е когато притихвам в нозете ти, с другото песните за теб ще започвам. Ти ще имаш две имена. Само ти. От пръст и от синева ще ги омеся. Със земното ще те боготворя, а с небесното ще те гледам и в очите ти ще изчезвам. Ти ще имаш две имена. Само ти. Като меда и жилото. С едното ще те любя предано и безмълвно, докато ме убиваш с другото. Сабина Садова ... |
|
Книжка за оцветяване с игри и стихчета от класически автори за празниците и обичаите. Книжката съдържа и три пъзела за развитие на наблюдателност, сръчност, прецизност и въображение. Първо ниво пъзел: За загрявка - отлепвайте внимателно части от цветната картинка - Български празници и ги залепвайте още по-внимателно на картона, докато получите цялата картина. Опитайте по самата картинка да разкажете с кой празник през месец март я свързвате, кой е паметника, къде и защо се намира, какво символизират цветовете на българското знаме. Второ ниво пъзел: За загрята наблюдателност - пред вас има разбъркан пъзел. От другата ... |
|
"Светът на "След дланите" е чувствителен и настръхнал, но същевременно познал отказите и провалите на зрелостта - сдържан, хладен, гравиран от изящните фигури на иронията. Гласът в "След дланите" одрасква читателя леко, но достатъчно, за да нарани погледа, да разлюлее видимото, да извади на бял свят уж пренебрежимите дисфункции в общуването, баналния ужас на всекидневието, все по-трудно възможната близост. В дебютната си книга Гергана Панчева демонстрира изострено поетическо внимание към детайла, но и към неговия ритъм, към начина, по който фотоувеличената подробност променя пулса на цялото, ... |
|
Сега, след толкова години, отново ме връхлетя поетическата буря. Бях 16 годишен, когато не можех да не пиша стихотворения. Всеки ден тръгвах към Морската градина, сядах на една пейка до паметника на Пушкин и се понасях във въртопа на самохипнозата. Благодаря на съдбата, че в момента е същото. Освободен от театър, от всякакви служебни задължения, от политически съблазни и конюнктурна суета - искам да пиша поезия. И пиша... Това, което предлагам е писано само след 2000 година, но повечето е написано през януари и февруари 2002. Не зная дали това е най-добрата ми книга, но мисля, че е най-компактната и изпята на един дъх. ... |