Това е истинската история на Стефан К. и Вили Г. Ноември 1941 година. От повече от две години Полша е окупирана от немския Вермахт. Когато младият поляк Стефан една нощ броди из тъмния Торун, среща Вили, момчето с големите кафяви очи, изящно изваяния нос, чувствените устни... Вили е немски войник. Двамата се влюбват един в друг. Когато Вили е изпратен на фронта и Стефан седмици наред не чува нищо за него, той му пише писмо. Едно съдбоносно любовно обяснение... „Онова, което Луц ван Дайк използва като първооснова в писателската си дейност, са реалните човешки съдби и събития, исторически или съвременни. Той пише в ... |
|
|
Австрийският писател и драматург Петер Турини (1944) е автор на повече от 30 пиеси, десетина филмови сценарии, стихотворения и есета. Става известен с двете притчи "Лов на плъхове" и "Колене на свиня", в които се обявява против психическото и физическото насилие в семейството и обществото. Интересуват го преди всичко проблемите на социалните и расовите малцинства, на уязвимото младо поколение и на пренебрегваните възрастни. Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, е самотата на човека. Тази самота обикновено е следствие преди всичко от жестокостта на обществото, което по различни причини ... |
|
|
Всяка от включените кратки истории съдържа по един кошмар и фучи като нощен експрес към предверието на ада, „към последната спирка преди входа към безумието”. Екзекуции в следобедната програма на телевизията, стрелбища за изморените от живота, заменяеми полови органи за всички, които могат да си го позволят... Виртуални герои и реални неудачници, смазани изроди, самоубийци, избягали луди – Цовнир открива достатъчно представители на цял един объркан свят и довежда в своите истории абсурда, перверзията и безумните визии за бъдещето до болезнени върхове. По-черни от черното биха били текстовете му по стил и дух, ако лирика и ... |
|
|
Превърналият се в класика филм-мюзикъл от 1972 година "Кабаре" на Боб Фоси е създаден по мотиви от новелите в книгата "Сбогом на Берлин" на Кристофър Ишъруд . "Сбогом на Берлин", може би най-изящният роман на Ишъруд, ни разкрива един зловещ свят още в първата част на романа "Берлински дневник". Прочутата фраза от този роман - "Аз съм камера" - отразява стила на автора, както и черти от характера на разказвача: възприятията са пасивни, но не и неутрални, героят по-скоро наблюдава, отколкото е действащо лице. Наричан "Хер Исивоо" от германците, Кристофър насочва ... |
|
|
Пиесата "Троцки в изгнание" трябва да се разглежда като опит на Петер Вайс да коригира марксисткото описание на историята, в чиито анали личността на Троцки е изтрита. В съпоставката между Ленин и Троцки него го интересува какви са мотивите, които карат историците да представят една личност като герой, а за друга просто да се постараят да изчезне. В своята пиеса Петер Вайс се придържа стриктно към историческите факти. Целта му обаче е да актуализира тематиката и да критикува авторитарния сталинизъм на своето време. Заради това в пиесата има постоянно паралели със съвременната му действителност. Г. Олерих ... |
|
|
Определят Херберт Бергер като продължител на старата виенска традиция за създаване на гротескни творби, изпълнени с мрачни, апокалиптични картини, черен хумор и алегории. Обикновено описват пиесите му или като зловещи, или като твърде странни. Основната тема, която го интересува е нахлуването на нереалното в действителността, което, независимо от иронията, придава на привидно нормалното всекидневие нови, трагични и, в същото време, загадъчни измерения. На пръв поглед героите му са обикновени хора, но образите им са преди всичко въплъщение на различните слабости на човека, които ги правят жестоки, отмъстителни. В комедиите ... |
|
|
Театралните пиеси отразяват своето време, но преди всичко те отразяват човека и неговите желания, копнежи, изисквания, грешки, страхове, неговата незадоволеност и жестокост – а само това вече е достатъчно сложно и комплексно.” – така смята Роланд Шимелпфениг. Без да е странен фантазьор и провокатор, а просто като автор, който обича спектакъла на сцената, драматургът е известен като педант в текста, който много успешно свързва в едно мотиви, ситуации и образи. Сюрреалистичният монтаж в текстовете на Шимелпфениг изглежда инспириран от Маркес или Антониони и в никакъв случай не предлага лесна задача на режисьорите. Но тъкмо ... |
|
|
Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, включени в тази книга, е самотата на човека. Тази самота е или следствие от жестокостта на обществото, което по различни причини го е отблъснало, или умишлено е била избрана, за да бъде намерено някакво измислено спокойствие дори и в смъртта. Самотно е момчето, които бяга на сметището, за да търси забава, самотен е човекът, който не може да бъде разбран и дори престава да говори, самотно е момичето, което не съзнава дори, че убива детето си, самотна е майката, пренебрегвана от сина си, самотен е слепецът на върха на планината, самотен е човекът, който се радва на старите ... |
|
|
Книгата включва три пиеси по романи на Вики Баум . ... Действието в романа на Вики Баум Хората в хотела, послужил като основа за пиесата, която е многократно екранизирана, се развива по време на голямата световна икономическа криза от 20 -те години на миналия век, но разказът за него звучи изключително актуално. Тук е представен цял един паноптикум от много провалени човешки съдби. Зад претенциозната фасада на хотела като катализатор за съдбовни срещи между хора се разкрива преди всичко хаосът. В него отчаяните герои продължават да търсят своето щастие, макар за съжаление да не могат да го открият. Но въртящата се врата ... |
|
|
Йодьон фон Хорват е роден през 1901 г. в семейство на австро-унгарски дипломат във Фиуме. Наричат го социалнокритичен класик на модернизма. Със своите актуални политически и обществено ангажирани романи и театрални пиеси той се превръща в противник на националсоциализма. Към най-известните му произведения се числят пиесите Приказки от Виенската гора, Вяра, любов, надежда , Казимир и Каролине, както и романите му Вечният еснаф, Младост без бог и Рожба на нашето време . Носител е на наградата Хайнрих фон Клайст за пиесата Италианска нощ. Загива през 1938 г. от паднал клон на булевард Шан-з-Елизе в Париж. ... |
|
|
С хладна ирония и впечатляващо стегнат изказ Олга Грязнова разказва историята на своенравната си героиня Маша, за която не съществуват никакви граници. Маша е представител на поколение, което не се задържа в нито една култура, в нито една традиция, не признава ограниченията както на държавите, така и в секса. Маша може да живее навсякъде, но в същото време страда от липсата на онова, което всички наричат "роден дом". ... |
|
|
Книгата е посветена на колебанията и грешките, които българинът най-често допуска при употребата на съществителните, прилагателните, числителните и местоименията в своята устна, а по-късно пренася и в писмената си реч. Обърнато е внимание на погрешното изговаряне и писане на имената и техните форми, на колебанията при употребата им, и са посочени възможните причини за допусканите грешки. Дадена е оценка и на редица нови явления в езика ни, проявени в публичната реч, които вече са получили или чакат най-правилното решение. ... |
