Зимата не е просто сезон за Биляна. Тя е минало, което постоянно се завръща и се опитва да я погълне, не ѝ позволява да вярва, че има днес, че има утре... И нито любящият ѝ съпруг, нито прекрасните ѝ деца могат да я спасят от студа и болката, които я връхлитат. Може ли обичта да победи смъртта? Има ли съдба? Бди ли наистина някой над нас? Възможно ли е човек да има толкова сила, че да надвие най-страшното чудовище - самия себе си? Биляна трябва да си отговори на тези въпроси. Защото е настъпил пределният момент - младата жена или ще потъне в гладния търбух на Зимата, или ще се завърне към надеждата и ... |
|
|
Със сложната и многопластова метафора за сълзата в окото на сянката Николай Майсторов сякаш иска да ни каже, че Демиургът е създал вселената като във всичко е вложил единството на противоположностите - животът, който се превъплъщава в смърт и смъртта, от която се възражда живота, болката, с която е бременна радостта и радостта, която преминава в болка, когато разбере, че е самодостатъчна и безгранична. ... |
|
|
Не - Радослав Парушев не се отказва, появява се отново. Този път като автор на може би най-добрия му белетристичен сборник от публикуваните досега. Деветнайсетте истории, разказани в книгата, представляват пъстра, леко маниакална група, която обединява историчното с дистопичното, сериозното, рационалното с чистата и донякъде вулгарна комедия. И всичко това с едничката цел да направи читателя щастлив или поне по-малко нещастен. Радослав Парушев е роден и живее в София. Женен, с една дъщеря. Автор е на сборниците с разкази "Никоганебъдинещастен", "Животът не е за всеки", "Смъртта не е за всеки& ... |
|
|
Съставителят на книгата Борис Данков е събрал ръкописи, писма, документи, като по изрично изявено желание на съпругата на поета Никола Вапцаров, не са могли да станат достояние на общественото внимание преди нейната кончина. Сега 14-те тетрадки, явяващи се своеобразен личен дневник на Бойка Вапцарова, воден в продължение на близо 30 години, разбунват тайно и явно подхвърляни псевдообвинения и нападки, хвърлят нова светлина върху събитията през погледа на жената, за която поетът Иван Давидков преди десетилетия бе казал: „Разберете, обичал я и големият поет, страшно я е обичал. Тя също го е обичала сърдечно и непосредствено. ... |
|
|
"Мисля, че по-късно никой няма да се интересува от сърдечните излияния на една тринайсетгодишна ученичка."Това изречение е запазено в записките на Ане Франк, които тя води до 1 август 1944 година в скривалището на улица Принзенграхт 263 в Амстердам. Днес дневникът на еврейското момиче е вече част от световната литература, цели поколения след нея са го прочели или ще го прочетат. Клаус Трьогер включва части от този дневник и ги пренася в рамките на днешния ден. Една млада жена на име Ева пристига като туристка в Германия и посещава някогашния концентрационен лагер Берген-Белзен. Обикаля из територията на ... |
|
|
През 1680 г. прочутият английски проповедник Джон Бъниан написва "Живота и смъртта на г-н Злонрав" - произведение, чиято замисъл и цел е тематично да допълни написаната две години по-рано и радваща се на голям успех алегория "Пътешественикът от този свят до онзи" и по този начин да завърши един своеобразен цикъл, разкриващ двата пътя, които според Библията човек би могъл да поеме - пътя на живота, водещ към рая и вечното блаженство, и пътя на смъртта, водещ към ада и вечната погибел. Както в "Пътешественикът от този свят до онзи", така и в "Живота и смъртта на г-н Злонрав", Бъниан ... |
|
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот , след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Афоризми от книгата: Телеграма на Марк Твен до Ню Йорк Джърнъл: "Слуховете за моята смърт са преувеличени.""Ние имаме най-доброто правителство, което може да се купи с пари.""По-лесно е да правиш хората на глупаци, отколкото да ги убедиш, че са ги направили на глупаци.""Разликата между чудото и факта е точно като разликата между русалката и тюлена.""Шумът не доказва нищо. Често кокошката, снесла яйце, кудкудяка така, сякаш е снесла астероид.""Рано пиле – рано пее. Не се хващайте на тази нелепа поговорка. ... |
|
|
Георги Илиев е роден в София преди 33 години. Публикува първите си разкази и есета година преди да влезе в Испанската гимназия. Завършил е "Журналистика" в Американския университет в България, където е поставил седем свои пиеси и публикувал девет. Бил е актьор, радиоводещ, сътрудник за поп-култура на в. "Култура" до приемането си в Университета на Калифорния, Лос Анджелис (UCLA) през 1997. Докато следва в магистърската програма по драматургия, е бил и асистент-преподавател в UCLA Три негови пиеси са поставени в Лос Анджелис, написал е 15 киносценария и работи по втория си роман. С Леон Кац е съавтор на ... |
|
|
Какво се случва в момента на смъртта? Остава ли нашата личност след смъртта? Къде отиваме след това? ... В продължение на 45 години Долорес Кенън събира информация за преживяването на смъртта и това, което се случва след нея, чрез изследвания под хипноза и терапия на минали животи. Докато изживяват отново събития от миналите си животи, стотици клиенти разказват едни и същи спомени за преживяванията си на смъртта, духовния свят и следващото си прераждане. Преживейте проведените сесии такива, каквито са се случили. Записани дума по дума, клиентите разкриват просветляваща мъдрост, скрита в подсъзнанието на човечеството. ... |
|
|
Напускайки "Привит Драйв" за последен път, Хари знае, че лорд Волдемор и смъртожадните са съвсем близо. Защитната магия, която го е пазила жив досега, е развалена, но той не може да продължи да се крие. Черният лорд е на път да отнеме на Хари всичко, което обича. За да го спре, младият магьосник ще трябва да намери и унищожи оставащите хоркрукси. Последната битка скоро ще започне - а на Хари ще се наложи да се изправи лице в лице със своя най-голям враг... "Предайте ми Хари Потър - каза гласът на Волдемор - и никой няма да пострада. Предайте ми Хари Потър и аз ще оставя училището непокътнато. Предайте ми ... |
|
|
Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, включени в тази книга, е самотата на човека. Тази самота е или следствие от жестокостта на обществото, което по различни причини го е отблъснало, или умишлено е била избрана, за да бъде намерено някакво измислено спокойствие дори и в смъртта. Самотно е момчето, които бяга на сметището, за да търси забава, самотен е човекът, който не може да бъде разбран и дори престава да говори, самотно е момичето, което не съзнава дори, че убива детето си, самотна е майката, пренебрегвана от сина си, самотен е слепецът на върха на планината, самотен е човекът, който се радва на старите ... |
