Да се чете след смъртта ми . . .

Съставителят на книгата Борис Данков е събрал ръкописи, писма, документи, като по изрично изявено желание на съпругата на поета Никола Вапцаров, не са могли да станат достояние на общественото внимание преди нейната кончина. Сега 14-те тетрадки, явяващи се своеобразен личен дневник на Бойка Вапцарова, воден в продължение на близо 30 години, разбунват тайно и явно подхвърляни псевдообвинения и нападки, хвърлят нова светлина върху събитията през погледа на жената, за която поетът Иван Давидков преди десетилетия бе казал: „Разберете, обичал я и големият поет, страшно я е обичал. Тя също го е обичала сърдечно и непосредствено..."
Може някому да се стори абсурдно, че в продължение на години нейният живот е бил разтърсван от една скрита драма. Веднъж тя е „изправена на съд" от подозренията на самозваните и ограничени „моралисти". Втори път - от нелепите подмятания на мними „близки" и „роднини", които и сега могат да се прочетат в различни периодични издания, че дори и в интернет. Трети път - от „уликите" на домораслите ни псевдодемократи и „преоценители" на Вапцаров, които по нищо не останаха по-назад от тоталитарните доктринери.
Често пъти в живота се получава така, че приживе този самозван „съд" отнема думата на хората, които носят в себе си една вродена деликатност и ранимост, лишава ги от правото да дадат отпор на клеветите и оскърбленията, запокитени срещу тях от надъханите блюстители на псевдоморала. Приживе това право им се отнема по някакъв неписан закон. Посмъртно никой не може да им го отнеме.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com