Картинно-словесни съзерцания на живота, чиста поезия в думи и картини. Не можеш да кажеш къде свършва едното и къде започва другото. Великолепните графики, минималистично ословесени, проправят пътеки към основанията на живеенето и се разтварят към Вселената, Творението и Твореца в арткнигата Острови. Чува се само един глас, който рисува и говори едновременно. Изпъстрена с детайли и състояния, книгата води зрителя/читателя през пътеките на смисъла до утехите на едно бъдеще, което в огледалните отражения на тук и там, винаги и е, тук и сега."Два радикално различни езика. Два свята, които не могат един без друг. ... |
|
Забавни, поучителни, вълшебни или съвсем обикновени. Приказките от книжките в тази поредица ще понесат малкия читател на крилете на собственото му въображение. Ще му покажат далечни земи на чудеса или чудесата съвсем близо до нас. Ще му помогнат да преброди континенти или ще го поведат за ръка по приказните пътеки на нашата родина. Книжката съдържа адаптации по басните на: Езоп ; Лафонтен ; Иван Крилов ; Стоян Михайловски . ... |
|
Един ден в света на самотния козар Йоно и неговият козел се появяват няколко пъстри палатки. Група изследователи пристигат в техния регион, за да търсят скални рисунки. Виденията на Йоно започват да се смесват с реалността и скоро става трудно за читател и герой да разграничат халюцинациите от истинския свят. Нещо прастаро започва да зрее във вътрешния свят и сърцата на героите и да напомня за себе си. През 1970 година Йордан Радичков пише "Козел". За него авторът си спомня: "... нека издам някои свои тайни, занимаваше ме "примитивът". Мъчех се да погледна, доколкото мога, от неговата вътрешна ... |
|
Не е необичайно няколко томно издание с произведения на поет или белетрист да завършва с том, който съдържа публицистика, спомени, писма. Може би по-изненадващо е присъствието му в края на поредица с произведения за деца, тъй като очевидно неговият адрес ще бъде друг. Но не съвсем. Защото за някои от потенциалните читатели на последния том - учители, студенти, педагози, литературоведи - и първите томове навярно биха представлявали поне професионален интерес. За удобство на читателя томът "Светлини и сенки" е подреден в шест раздела - по-скоро тематично, отколкото хронологично. ... |
|
На моя баща Има още думи за вричане, преди залезът да потъне в морето; има още пътеки за бродене със спомена за детето. Има още молитви за шепнене с надежда за прошка, благословия; има още сълзи неизплакани, преди себе си да откриеш... Из книгата "На този, за когото почтеността и всеотдайността бяха начин на живеене. На този, който ми дари своята обич, вяра и духовна сила. Така пътуването ми към себе си стана възможно. На този, който и след края на земния си път продължава да бди над мен. Книгите ми, издадени години след това: "Дали ще има" (2009), "Равновесие" (2012), "По следите на ... |
|
Светлината е в пърхащата пеперуда, залутана в тъмното; в малката песъчинка, зъзнеща на студения бряг; в блясъка на невъзможно далечната звезда. "В поетичния свят на Дария Манева светлината е повече от основна тема. Тя е дъх, топлина, порив, усещане за живеене. Стъпка след стъпка, глътка по глътка поетесата я преоткрива в книгите: "Дали ще има" (2009), "Равновесие" (2012), "По следите на времето" (2014), "Пътеки" (2016), "Пулс" (2017), "Накъде" (2018), "Възможното" (2019), "На разсъмване" (2020). В стихосбирката на Дария Манева, " ... |
|
Книгата съдържа три разказа от Олга Токарчук , писани в края на 80 -те години - "Гардеробът", "Стаите" и "Deus Ex". Може ли да се говори за каквито и да било граници, когато се създават светове? Надзъртане под хастара на живота - това са тези три разказа на Олга Токарчук. В тях нещо странно се случва с пространството. Реалността се пропуква, а човекът, под угрозата да се разпадне, се опитва да сложи съществуването си на пауза, да намери брод през лабиринтите на лишения от смисъл и фантазия брутален живот. И така прекрачва в паралелни реалности. Токарчук отваря познати врати, но те не ... |
|
Материализиране на мисълта. ... "Обичам да чета тази книга, защото тя предлага отговори на някои от моите лично въпроси за връзката между ума и материалния свят, както и между енергията и материята. Научих нови неща и теми помагат да гледам на света по различен начин. Промених се от времето, когато я четох. Надявам се, че те не само ще ви промени и ще ви помогне да виждате света различно, но и ще ви вдъхнови да прилагате принципите, така че да приемете истината за възможното за вас в живота ви. Ако науката е новият език на мистицизма, тогава вие учите от съвременен мистик - моя скъп приятел Доусън Чърч. Той би желал ... |
|
Списание "360 градуса" обобщава най-интересното в света на приключенията и пътешествията, без да загърбва важните каузи на нашето време. Преглед на най-стойностното в света на екстремното: парапланер, алпинизъм, планинско колоездене, скейт, сърф, зимен фрирайд, както и градска и аутдоор култура. Специално място е отделено на алпиниста Людмил Янков и написаните преди трагичната му смърт през 1988 г. страници. Важен е погледът и към пожарите през изминалото лято и случващото се на Витоша, както и акциите с кауза, които през последните години промениха представите за гражданското общество в България. И още: ... |
|
"Роуз е изчезнала" разказва за културния сблъсък и асимилация между общността на финландските имигранти и коренното население на Северна Америка през XX век. Романът изисква от своите читатели да бъдат смели и отворени за литературни експерименти. Четиресет и пет годишната Лемпи се завръща в резервата Фон дю Лак в Минесота, след като в спомените на възрастния ѝ баща започва да се мержелее призракът на отдавна изчезналата му съпруга Роуз. За да разплете семейните тайни, да открие себе си и да продължи живота си, Лемпи се изправя лице в лице с истинската си идентичност, връща се към корените си, резервата и ... |
|
Стихотворения ... Глас "Ленива тишина над хълма тялото си е простряла. Безшумно въздухът на лятото трепти. Във сенките бръждят невидими комари – невероятно съвършенство – да слушаш музиката им, а да не виждаш тялото. Човек минава през тревата и пътеката върви след него. Така четлив и строен е човекът, защото знае накъде е тръгнал. Не искам кръстчето на ястреба в небето да падне върху него, да го зачертае, не искам и ръбът на изкушението да бъде под нозете му. Достатъчно е, че пътеката върви след него, за да запея." Из стихосбирката "Лист" ... |
|
Футуристични импресии."Сам, с лека раница на гърба, слизах от поляните над Езерото на чистотата към хижата при втората тераса на езерната каскада. Стръмната пътека извиваше и се губеше между камъни и големи скални късове, заседнали в земята. В подножието на склона водите на езерата се събираха, преливаха и изтичаха към дълбоките долини. Във вибриращата дрезгавината пред мен се издигаше познатият силует на Витоша, а на северозапад в далечината чезнеше веригата на Стара планина. Слънцето беше в зенита си и сипеше обилна светлина над широките била и туристическите пътеки, оживени от присъствието на многобройни туристи.& ... |