Картинно-словесни съзерцания на живота, чиста поезия в думи и картини. Не можеш да кажеш къде свършва едното и къде започва другото. Великолепните графики, минималистично ословесени, проправят пътеки към основанията на живеенето и се разтварят към Вселената, Творението и Твореца в арткнигата Острови. Чува се само един глас, който рисува и говори едновременно. Изпъстрена с детайли и състояния, книгата води зрителя/читателя през пътеките на смисъла до утехите на едно бъдеще, което в огледалните отражения на тук и там, винаги и е, тук и сега.
"Два радикално различни езика. Два свята, които не могат един без друг. Образите не са илюстрация на словото. Словото не е интерпретация на образите. Езикът на образа и езикът на словото в едно."
Проф. Георги Фотев
Лиляна Дворянова е автор на илюстрациите на книгата. Тя работи в различни области на визуалното изкуство - илюстрация, графика, живопис, фотография и концептуални форми. Има над десет самостоятелни изложби в България, в Европа и САЩ, както и над 20 участия в сборни изложби на съвременно българско изкуство у нас и в чужбина; автор и илюстратор на учебници по изобразително изкуство за 1. - 4. клас, изд.
Рива; автор и илюстратор на детската книга Слончето, което искаше да лети и
Приказка за Малчо и майка му, която се побираше в джобчето му, изд.
Мармот.
Емилия Дворянова e сред най-четените и превеждани съвременни български писатели. Книгите ѝ са постоянно във фокуса на българската литературна критика. Завършила е Софийската музикална гимназия, специалност пиано, после завършва философия в
СУ Св. Климент Охридски. Доктор е по философия, а темата на дисертацията ѝ Естетическата същност на християнството, слага отпечатък на цялото ѝ последващо творчество.
Музика, философия и религия се преплитат тематично и полифонично във всичките ѝ творби. Основният им двигател е езикът, музиката в него, в много от книгите ѝ заляга структурата на музикални произведения, в които словото се разгръща до предела на своята звучност.
Рейтинг: 6.33 / 3 гласа 
