Учебен полилексикон. ... Проф. д-р Борис Парашкевов е български езиковед, професор по историческа граматика и история на немския език в СУ "Св. Климент Охридски" и преводач на художествена, научна, научно-популярна и езотерична литература. Основател на катедрата по скандинавистика на СУ. Автор е на около 180 публикации (монографии, студии, статии, езикови бележки, рецензии) в България и чужбина по въпроси на немската и българската граматика, етимология, лексикология, словообразуване, съпоставително езикознание, езикова култура и езикови контакти, в частност заемки от немски и други езици в български. Член на ... |
|
|
В книгата се разгръща идеята, че може да бъде построено виртуално дърво на синтактичните структури на всички видове български изречения. Проследени са генеративните и депендентните структури на всеки отделен тип изречения. Предлага се идеята, че съществуват именна и глаголна фраза - главна, средна и малка, - като всяка от тях получава различен тип разширения. За пръв път се формулира съществуването на принцип на конструктивизма в граматичната семантика на българското изречение, съгласно с който както синтактичните, така и морфологичните категории са построими величини. С това се поставя началото на конструктивистко ... |
|
|
Във втория на "Български етимологичен речник" том по-широко се представя диалектната лексика, която съхранява много старинни праславянски думи и изобилства със заемки от съседните балкански езици. Значително се разширяват етимологичната част и библиографският апарат на речниковите статии. ... |
|
|
Това е второто издание на 6 том на академичния "Български етимологичен речник" (София, 2002). Второто издание на тома се наложи поради изчерпването му, засилващия се читателски интерес към "Български етимологичен речник" и неговите високи научни качества. Пагинацията и разполагането на езиковия материал са като в първото издание. ... |
|
|
Този речник отразява възможно най-пълно езиковото богатство на българския език. Той съдържа: над 30 000 думи със 100 000 синонимни значения; 6000 антонима; 4000 фразеологизъма. Речникът има тълковен характер. Всяко значение, по което се формира синонимен ред, е обяснено и илюстрирано с примери. Фразеологизмите са дадени в края на речниковите статии като продължение и допълнение на синонимните редове. Те обикновено принадлежат към разговорната лексика и са емоционално оцветени, с което внасят разнообразие и обогатяват синонимния ред. Речникът предоставя възможност за: ориентиране в значението на думите; ... |
|
|
Словообразувателният речник на българския книжовен език е първият у нас речник, който обединява в едно "гнездо" както редица думи, произведени последователно една от друга, така и редица словообразувателни независими една от друга думи, произведени от една и съща произвеждаща дума. В такъв речник, не се задават словообразувателните начини и средства , описани в граматиките. Възможността обаче, която дава речникът, да се наблюдава отношението на непосредствена производност прави достатъчно видим и начина на образуване (напр. прибавена ли е, или е отнета морфема и др.). Словообразувателният речник ще бъде полезен ... |
|
|
Второ фототипно издание от поредицата „Българска граматична литература на XX век“. ... С поредицата "Българска граматична литература на XX век" издателството си поставя за цел да запознае българския читател с изключителния принос на изтъкнати български езиковеди в развитието и формирането на книжовноезиковите ни норми през XX век, както и в развитието на българска лингвистична наука изобщо. Всички включени в поредицата издания са изчерпани отдавна и са библиографска рядкост. Първите две граматики от поредицата ще бъдат фототипни издания. Така ще се даде възможност на българските специалисти-езиковеди да ... |
|
|
"Речникът на френските думи в българския език" позволява да се проследят "активизирането" и "забавянето" на процеса на проникване и разпространение на френцизми в българското културно пространство, да се анализира ролята на френската лексика в конструирането на специфични фрагменти от езиковата картина през кодираната в семантиката им представа за света. Структурата на речника улеснява историко-филологическото изучаване на френцизмите като части от историята и културата на българското общество, гносеологичното проучване на съкровищата от знания, натрупани и проектирани в речниковия състав, ... |
|
|
"Речникът на френските думи в българския език" позволява да се проследят "активизирането" и "забавянето" на процеса на проникване и разпространение на френцизми в българското културно пространство, да се анализира ролята на френската лексика в конструирането на специфични фрагменти от езиковата картина през кодираната в семантиката им представа за света. Структурата на речника улеснява историко-филологическото изучаване на френцизмите като части от историята и културата на българското общество, гносеологичното проучване на съкровищата от знания, натрупани и проектирани в речниковия състав, ... |
|
|
"Речникът на френските думи в българския език" позволява да се проследят "активизирането" и "забавянето" на процеса на проникване и разпространение на френцизми в българското културно пространство, да се анализира ролята на френската лексика в конструирането на специфични фрагменти от езиковата картина през кодираната в семантиката им представа за света. Структурата на речника улеснява историко-филологическото изучаване на френцизмите като части от историята и културата на българското общество, гносеологичното проучване на съкровищата от знания, натрупани и проектирани в речниковия състав, ... |
|
|
"Речникът на френските думи в българския език" позволява да се проследят "активизирането" и "забавянето" на процеса на проникване и разпространение на френцизми в българското културно пространство, да се анализира ролята на френската лексика в конструирането на специфични фрагменти от езиковата картина през кодираната в семантиката им представа за света. Структурата на речника улеснява историко-филологическото изучаване на френцизмите като части от историята и културата на българското общество, гносеологичното проучване на съкровищата от знания, натрупани и проектирани в речниковия състав, ... |
|
|
Езикът на всеки народ непрекъснато се развива и изменя. Най-променлива е лексиката, тъй като тя е свързана по-непосредствено с обществената практика, с материалния и духовния живот на човека. Промените, които се извършват, са от най-различно естество. Създават се нови думи, утвърждават се нови форми, едни думи отпадат, други изменят първоначалното си значение. Материалите за словника и за илюстративните примери на речника са взети от книжнината ни от XIX в., главно от художествени и други произведения, от преводи и периодиката, които и до днес не са загубили своята стойност и популярност, изучават се в училищата или се ... |
