Прозрение Страха гълъбов с трохи замерях и руших, макар от него да се ражда моят стих. Но щом от жал протегнах длани с подхвърлени трохи добро да сторя и на гълъба-бияч, несмогнал да се нахрани, разбрах защо Бог закриля злите хора. Маргарит Жеков ... |
|
|
За всеки, който чувства потребността да обича! Започна да вали Започна силно да вали, както е в душата ми изтерзана Като силна буря дето брули клони, търсеща и изтерзана, неразбрана. Едно сравнение изпълнено със вяра крещящо, откриващи нови хоризонти, недописано, оставено за после... с надежда да преоткрием себе си. Мария Желева ... |
|
|
Нужда от любов, любовна наслада, любовна мъка... Все ЛЮБОВ... В крайна сметка не е ли това едно от главните неща, които ни интересуват? Но как да се ориентират юношите, които започват да се вълнуват от тях? Как да разберат дали обичат? Дали са обичани? Може ли да различат копнежа, приятелството, любовта, обичта, страстта? Може ли да вярват в голямата любов? Прави ли се любов без любов? Може ли да се обича без копнеж? В оживени разговори един мъж и една жена отговарят на парливите въпроси на своите деца в юношеска възраст. Авторите на книгата ги въвеждат в темата без заобикалки и без недомлъвки и обясняват какво богатство ... |
|
|
Както вероятно се досещате, романът на Николай Табаков "Синята гора" няма нищо общо с дърводобива. Той разказва живота. Катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, ... |
|
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов . Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
|
Какво представлява романът „Щастлива книга” от Балаж Дьоре и защо трябва да бъде написан? Отговор, разбира се, няма, но пътят към него е изследван чрез личния опит и с примери от литературата. Спорейки с Толстой , Дьоре твърди: „Видовете нещастие общо взето са винаги от един и същ порядък. Щастието е онова, което създава многообразие, неназовимо е, недостъпно. Нещастието лесно се прихваща, описва, разбира, от него повече се интересуват, тъй като посланието му е всеобщо. Щастието, чийто пулсиращи подводни течения, чието уравновесено и глухо сърцебиене, непредвидими изригвания или утаено горчиво спокойствие човек неведнъж ... |
|
|
Знаете ли защо хоботът на слона е дълъг или как камилата се е сдобила с гърбица? А може би се чудите кой, кога и как е написал първото писмо? Най-невероятните и забавни за децата отговори получаваме от приказките на Ръдиард Киплинг . "Носорогът излязъл от водата, нахлузил си кожата и закопчал хубаво и трите копчета. И тогава трохичките започнали да го чегъртат отвътре, да го дерат и бодат (също както ако и на теб ти попаднат трохички в леглото между гладките чаршафи, нали?). Опитал той да се почеше, но от това станало по-лошо. Той легнал на земята и започнал да се мята, да се валя и търкаля. И се търкалял и валял, ... |
|
|
В тази книжка ще се запознаете с нов необичаен герой - дъждовният заек Обо. Ще научите и за други обитатели на Облачната страна: Слънчевите зайчета, Небесният художник, Небесният магьосник, Небесният вятър и други. В книжката има и изненада - две вложки с картинки за оцветяване и лабиринт"Здравейте, деца! Аз съм Обо и съм дъждовен заек. Името ми означава Обичлив - Благодушен - Очарователен. Живея на небето сред облаците и мога да слизам на Земята само когато вали дъжд. Докато вали, никое дете не играе навън и съм много самотен. А така искам да се запознаем! До края на тази книжка ще намеря начин да се срещна с вас и ... |
|
|
Камелия Кондова е родена в гр. Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ Св. св. Кирил и Методий, специалност българска филология. Работи като радиожурналист в Добрич. Член е на Съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: Повод за живот (1988), Не и милост (1990), Как се обича художник (1994) и Тепърва ще се уча на живот (1998). Отличавана е с голямата награда на националния конкурс Петя Дубарова, с голямата награда на националния конкурс Веселин Ханчев (двукратно), с първа награда на в. Литературен глас - Стара Загора, с първа награда от националния ... |
|
|
Книжката Игра на криеница е по мотиви на Биатрикс Потър и с главни герои познатите приятели на Зайчето Питър - братовчеда Бенджамин, Тими Мишока, както и обичайният злодей Лис-Лисан. Сюжетът е забавен и динамичен. Лис-Лисан решава да примами малките горски обитатели в уж невинна игра на криеница. Но всъщност целта му е една - да ги сготви за вечеря. Зайчето Питър, както винаги, намисля план, който ще затрудни коварната лисица. Финалът отново е много интересен, а най-малките читатели ще се смеят и забавляват с невероятните истории в стихотворна форма."Ще съберем ний листата дъбови, ще е лесно, защото е валяло. Да ... |
|
|
В своята книга Мадлен Алгафари прави психоантропогичен разрез на поведението на българите и ще даде отговор на въпроса за "Аз-а" и от гледна точка на нашата си - българска вселена. Тъй като тя е доста различна и нейното основно състояние сякаш е "криза". А съумяваме ли да се справим с нея? Съумяваме ли да израснем духовно, когато всичко около нас се руши? Има ли изобщо духовна революция в световен мащаб? Накъде отиваме и за какво са ни болестите по пътя? Книгата има 700 съавтора, дали съгласието си мнението им по различните теми да бъде публикувано. "Всички сме чели приказката за грозното пате. ... |
|
|
"... Онзи, който пише книги, не вярва истински в безсмъртието на душата. Ако човекът е безсмъртен, то след като умре, той ще се съедини с абсолютното познание с Бога. Ще познае в този момент и Началото, и Края, защото ще се присъедини към вечността, в която се съдържа всичко - без хоризонти, без ограничения. Защо човек трябва да пише книги тук долу на Земята, пълни със заблуждения и полуистини, да се рови в прахта на тленното и преходното, което е без значение? Аз виждам писането само като жал за нашия обречен живот, като копнеж към непознаваемото, като неизбежна скръб..."Любомир Канов ... |
