Щастлива книга

Какво представлява романът „Щастлива книга” от Балаж Дьоре и защо трябва да бъде написан? Отговор, разбира се, няма, но пътят към него е изследван чрез личния опит и с примери от литературата. Спорейки с Толстой, Дьоре твърди: „Видовете нещастие общо взето са винаги от един и същ порядък. Щастието е онова, което създава многообразие, неназовимо е, недостъпно. Нещастието лесно се прихваща, описва, разбира, от него повече се интересуват, тъй като посланието му е всеобщо. Щастието, чийто пулсиращи подводни течения, чието уравновесено и глухо сърцебиене, непредвидими изригвания или утаено горчиво спокойствие човек неведнъж открива в необичайни ситуации, щастието е все още почти непознато, материя, чакаща своето изследване...”
Дьоре използва словото като заклинание. Сякаш не разказва истории, а прави вълшебства. С тях иска да омагьоса съдбата и да я обърне в добрата посока. Желанията са простички, но въпреки или именно заради това трудно постижими.

"Жена ми ме спаси. Не само не се заяждаше с мен, не ме обиждаше, търпеше мрачната ми физиономия, тя спаси живота ми. Край нея можех да живея, все едно как. Тя какво получи от мен? Какво успях да й дам? Нищо. Мирова скръб. Безрадостни дни. Без нежност и настроение. Придърпах я надолу при себе си? И в един момент тя се разбунтува срещу мене. Против съдбата ни? Болестта е удар на съдбата. Мълниеносен удар? Любовта се превърна в съдба. В малката къща бяхме защитени. Известно време носехме с лекота съдбата си, сега мъчително я тътрим. Нанагорнище и нанадолнище. „...дали можем да предпазим човека от съдбата, която му е отредена?”
Само веднъж видях Есмералда в Дунав. Дали е случайно? Какъв бе корабът? Маршрутът му? Вместимостта? Знамето?
Дадох на поправка едно старо джобно ножче. Да има поне някаква полза от съществуването ми."
Из "Щастлива книга"

Ерго
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu