Щастлива книга

Какво представлява романът „Щастлива книга” от Балаж Дьоре и защо трябва да бъде написан? Отговор, разбира се, няма, но пътят към него е изследван чрез личния опит и с примери от литературата. Спорейки с Толстой, Дьоре твърди: „Видовете нещастие общо взето са винаги от един и същ порядък. Щастието е онова, което създава многообразие, неназовимо е, недостъпно. Нещастието лесно се прихваща, описва, разбира, от него повече се интересуват, тъй като посланието му е всеобщо. Щастието, чийто пулсиращи подводни течения, чието уравновесено и глухо сърцебиене, непредвидими изригвания или утаено горчиво спокойствие човек неведнъж открива в необичайни ситуации, щастието е все още почти непознато, материя, чакаща своето изследване...”
Дьоре използва словото като заклинание. Сякаш не разказва истории, а прави вълшебства. С тях иска да омагьоса съдбата и да я обърне в добрата посока. Желанията са простички, но въпреки или именно заради това трудно постижими.

"Жена ми ме спаси. Не само не се заяждаше с мен, не ме обиждаше, търпеше мрачната ми физиономия, тя спаси живота ми. Край нея можех да живея, все едно как. Тя какво получи от мен? Какво успях да й дам? Нищо. Мирова скръб. Безрадостни дни. Без нежност и настроение. Придърпах я надолу при себе си? И в един момент тя се разбунтува срещу мене. Против съдбата ни? Болестта е удар на съдбата. Мълниеносен удар? Любовта се превърна в съдба. В малката къща бяхме защитени. Известно време носехме с лекота съдбата си, сега мъчително я тътрим. Нанагорнище и нанадолнище. „...дали можем да предпазим човека от съдбата, която му е отредена?”
Само веднъж видях Есмералда в Дунав. Дали е случайно? Какъв бе корабът? Маршрутът му? Вместимостта? Знамето?
Дадох на поправка едно старо джобно ножче. Да има поне някаква полза от съществуването ми."
Из "Щастлива книга"

Издателство Ерго ЕООД
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu