Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". Световната поетична класика ... Когато се говори за Борис Пастернак, се изтъкват като най-характерен белег на творчеството му оригиналната, неповторима образност, индивидуалният почерк и странният, на места трудно достъпен, маниер на словесно общуване. А оттук е една крачка до обвинението в камерност, бягство от значимите проблеми на времето и обществото, самоцелна метафоричност - "прегрешения", които винаги ще бъдат напомняни от враговете на един самобитен и самостоятелен в поведението си талант. "Да си прочут ... |
|
|
"Ще се завърне ли любовта на крилете на сини пеперуди... Ще намери ли пристан в нежността на две очи и в топлината на две ръце - Може би... Порив към извисеност над злобата и пошлостта и стремеж към светлина ще открие читателят в новата стихосбирка на Дария Манева ." Доц. д-р Нина Белова "Мъдрост, изящество, простор са стиховете на Дария Манева. Те изплитат фините нишки на истини, с които душата преоткрива себе си, другите, смисъла на живота. За да светне - пречистена и умиротворена от споделеното." Д-р Ружа Маринска "Стихосбирката Може би... е скрито дихание и нежно послание за тайните на ... |
|
|
Картинно-словесни съзерцания на живота, чиста поезия в думи и картини. Не можеш да кажеш къде свършва едното и къде започва другото. Великолепните графики, минималистично ословесени, проправят пътеки към основанията на живеенето и се разтварят към Вселената, Творението и Твореца в арткнигата Острови. Чува се само един глас, който рисува и говори едновременно. Изпъстрена с детайли и състояния, книгата води зрителя/читателя през пътеките на смисъла до утехите на едно бъдеще, което в огледалните отражения на тук и там, винаги и е, тук и сега."Два радикално различни езика. Два свята, които не могат един без друг. ... |
|
|
Избрани стихотворения от Цанко Серафимов . ... Спомени Натрупаха се цели планини и хоризонтът идва все по-близо - души ме тази близост. Светлина ми трябва и живот без злоба, низост... Но за каквото и да си помисля, нахлуват ветрове студени, зли... Затуй не искам вече да прелиствам годините - че споменът боли... Мигът е бременен със минало. Върти се шареното колело. Цанко Серафимов ... |
|
|
Албена Фурнаджиева е родена в Пловдив. Завършва руска филология, а след това и право. За първи път публикува стихове на 8-годишна възраст. "Рисувам обич" е третата поетична книга на авторката след "Пясъчни рози" (1996 г.) и детската стихосбирка "Немирници" (2010 г.), с която е номинирана за награда "Пловдив" в раздел "Изкуство за деца". "Струва си читателят да се докосне до изтънчената сетивност на лъчезарната Албена Фурнаджиева, защото след финалното стихотворение ще се почувства пречистен и извисен. Поетите може да не управляват света, но без тяхната светла енергия ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Нова българска лира" на издателство "Ерго". ... "Тези красиви и сдържани стихотворения, с изчистена форма и богата образност, пулсират с несекващ блясък. Докато ги четях, сякаш можех да доловя как мълчанията, от които са направени, се процеждат в правдиви и необходими думи." Ричард МакКан "Поезията на Владимир Левчев притежава оригинален глас, чиято мъдрост засенчва годините му... Откровения мрачни, и същевременно красиви." Уилям Меридит "Поезията му е място, от което не искаш да си тръгнеш. Усещаме присъствието на широко скроен дух, който пише ... |
|
|
"Мисля, че той щеше да обогати поезията си в тематично отношение. Но "пътят на нещата" от света, от това, което животът щеше да му поднася като болка и съмнения, като радост и надежда, пак щеше да минава само през душата му, неподвластна на общоприетото. И си мисля, че малкото, което ни остави като поезия, обещаваше не само плодотворен по-нататъшен път, но и убеждаваше, че той беше тръгнал вече по него. Той, останалият завинаги на двадесет и няколко години поет, едно от имената на студентската ни младост. Той Кирил Дамянов Георгиев от софийското село Горни Окол, над чийто гроб не са преставали да валят ... |
|
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
|
|
"Върху пясъците на времето" се издава от издателство "Български бестселър" поради голямото търсене от страна на студенти по българска филология, защото с помощта на моите стихове могат по-лесно да усвоят различните стихотворни форми, тяхната структура и художествените средства, започвайки от източната поезия, през Средновековието - та чак до наши дни. Оказа, че дори преподавателите се затруднявали да дават примери - никой български поет не е писал например в "рондо" - нито в осемстишие, нито в петнайсетстишие. А в моите стихосбирки, издавани в периода 1998 - 2004 г. има не само рондо, има ... |
|
|
Проклятие На смокинята зелените листа шумолят в библейската градина. Не напъпи тя през пролетта - ялова ще бъде таз година. И лозата, и маслината в отчаяние помахват с листи - вятърът откъм пустинята брули цветовете и ресите... Иисус прокле смокинята - в жалък скелет се превърна тя. От Христово време досега не щадят безплодните дървета - под студената им сянка тлее въгленът на нечия тъга... Цанко Серафимов ... |
|
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. Думите му светят. Чудесии До вчера гола бе гората, но вейна топлият южняк, реката чу, че птиче пее и млад април нетърпеливо развя зеления си флаг. Наднича слънцето и сварва във утринната ведрина прозрачна, още не успяла да се търкулне зад скалата до снощи златната луна. С ... |
|
|
След Откровение, Достойнство е втората поетична книга на Гинка Басарини. Това е поезия, която не се обяснява и не подлежи на пояснения или критически приумици. Тя се чете и се разбира само от този, който има усет към изящното слово, и то, когато е свързано със значимото, същественото и съкровеното в човешката душа. Нейният поетичен образен език е необикновен, неповторим, изпълнен с емоционална символика, което я извисява над всичко, което ни е познато. Това е нещо, което рядко се среща, но го има в поезията, например на една Емили Дикинсън . Езикът в непринуден и изразителен с дълбочината на един вътрешен диалог, а това ... |
