Константин Петканов безспорно е сред най-значимите български писатели между двете световни войни, най-плодовитият. Роден през 1891 г. в богатото село на Одринска Тракия Каваклия в семейство на свещеник, той се връща отново и отново към родовите и регионалните си корени в многобройните си романи, сборници с разкази, спомени, очерци и исторически студии. Свързан семейно с националноосвободителните борби на Македония и Одринско (странджанският войвода Яни Попов е съпруг на едната му сестра), участник във войните за обединение на България, раняван, награждаван за храброст, през целия си живот писателят запазва идеализма си за ... |
|
|
Алекс Крос и партньорът му Джон Сампсън присъстват на екзекуцията на Майкъл Еджъртън, осъден на смърт заради множество убийства на млади жени. Той е жесток дори и в последните си мигове: избира електрическия стол пред инжекцията, за да причини дискомфорт на всички в залата. Еджъртън до последно твърди, че е невинен, а заможното му семейство се заклева да отмъсти на Крос, който е в основата на осъждането му. Няколко часа по-късно детективите са извикани на местопрестъпление, което имитира убийствата на Майкъл, а върху трупа е оставена бележка: "Направи голяма грешка, д-р Крос", подписана от М. Скоро труповете ... |
|
|
Казват, че ако имаш баба и дядо, имаш всичко. Те са споменът за миналото и пример в настоящето, те ни показват и пътя към бъдещето. Любовта между дядо и внуче е вълшебство, от което се раждат хиляди приключения. Сърдечните рими на Любомир Николов и илюстрациите на Полона Ловшин превръщат тази книга в незабравимо пътешествие през най-топлите мигове от детството. И са прекрасен начин всеки малчуган да каже: Обичам те, дядо!. Книга с прекрасни илюстрации и топли рими за най-ценните мигове от детството, споделени с любимите хора. Моят дядо е като снимка в семейния албум, запечатала най-скъпите спомени на всеки дядо и ... |
|
|
Сборникът Плюм, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо - отказът от всекидневната реалност, съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми. В него проличава влиянието на постфройдистката традиция на психиатричните представи и несъзнателното писане от 20 -те години на миналия век, както и известен натуралистичен маниеризъм с наративни намигвания към болезненото и нарцистично клинично себеизследване ала Антонен Арто и със силно криптирани, трудно разбираеми препратки към личните преживявания на автора и към повлиялите го литературни произведения. Основна част от този сборник, ... |
|
|
За какво се боричкат Ян Кубиш и Йозеф Габчик на Коледа 1941 г.? Дали през 1942 г. енорийският свещеник на Лидице Йозеф Щемберка очаква с нетърпение лятото? Може ли Едвард Бенеш да направи снежен човек? С какво намокря гащите си Милош Земан, докато гледа Спартакиада? Има моменти, на които сякаш можеш да се убодеш - сякаш историята е поспряла да си поеме дъх, за да отприщи цялата си натрупана сила. Сънища и стигми е сборник разкази с (не)очакван край, посветени тъкмо на тези "на пръв поглед банални, но в същото време съдбовни мигове" от историята на Чехословакия - от самото ѝ създаване през 1918 г. до ... |
|
|
Стани каквото си е подбор от съчинения на Алън Уотс , засягащи дилемата на човека, който се стреми да открие себе си. Това става възможно само ако успеем да видим живота си какъвто е, освободени от илюзии и очаквания. Да се потопиш в хармонията на живота и неговото вечно сега означава да станеш каквото си."Казано е, че най-висшата мъдрост се състои в това да се откъснеш - да не съжаляваш за миналото, нито да се боиш от бъдещето, да оставиш живота да следва своя ход без опит за вмешателство в неговите движения и промени, без домогвания да удължиш приятните неща или да ускориш края на неприятните. Да правиш това ще ... |
|
|
"Стихосбирката на Пепи Дочева е метафора на грамотността в комуникацията между хората, на правилното разчитане на думите и междуредията, на вниманието, с което трябва да поставяме точки или многоточия на листа на живота. Модерна и стилна поезия, нелишена от истинска емоционалност и заради това лесно свързваща се с онези тайни кътчета у човека, където няма думи, а единствено разбиране на чистия смисъл на житейската мъдрост. Морзов код за спасение от бездушието, SOS при бедствие от безчувственост - това е Пунктуация. И ви очаква да я разчетете със сърцето си." Ива Спиридонова , редактор "Пунктуацията вътре ... |
|
|
Марио е щастлив, че е намерил любовта в Ига, която го кара да мисли само за нея и никоя друга. Но чувствата му се променят, щом той разбира за любовта на Моника към него, лицето, което го молеше в ранната утрин да го целуне. След този случай той разбира, че още не е намерил истинската любов, която изживява в момента. Отново бушуват пеперуди, които го гъделичкат, щом се замисли за Моника, която често посещава сънищата му. Стела също е щастлива с Григор и изживява първата си любов, която за нея е и последна. Той е всичко за нея. Всичко най-хубаво в живота се усеща с прекараните мигове с него. А той не спира да я изненадва ... |
|
|
Хроника на един живот с най-големите имена от киното и театъра в България. Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Гинка Станчева, Катя Паскалева, Коста Цонев, Любомир Димитров, Невена Коканова, Стоянка Мутафова и още... ... След 60 години на сцената и над 100 роли в киното, в театъра и в телевизията Емилия Радева подрежда пъзела от срещите, белязали пътя ѝ нагоре. Ще си я представите как учи Коста Цонев на ръченица, как се смее на шегите на Наум Шопов, как опитва да помогне на Катя Паскалева, как споделя някои от най-тежките мигове в живота си със Стоянка Мутафова... "Ние, артистите" е книга за ... |
|
|
"Казвам се Росен. На 20 години и осем месеца. Харесвам числото 8. Осем – като безкрайността. Лекарите твърдят, че имам детска церебрална парализа. Зная,звучи страшно, звучи дори ужасно. Сигурно много от четящите ме сега ще оставят тази книга настрана и няма да дръзнат да я фиксират с поглед до следващото годишно време. За онези от вас, които притежават необходимата доза смелост да ме прочетат, ще разкажа... Откакто се помня съм въдворен в своята месингова карета, която аз много мразя и много обичам. Едно е сигурно – това е моят начин да се придвижвам, да потъвам и да се отдръпвам от реалността, да се радвам, да пея, ... |
|
|
"Поетът Георги Константинов е емблематична фигура в онази емблематична и много плодотворна за българската поезия школа, чиито корени са в земното, обикновеното, пряко идващото от живота и в същото време, обобщението, квинтесенцията в тази поезия я извисяват високо в небесата на общочовешкото, разбираемото, преживяното и преживяваното от по-голямата част човешки същества, обитаващи този свят. Никак не е случайно, че тъкмо тези качества отдавна са превърнали Георги Константинов в един от любимите поети на нашето време, независимо от политическата ситуация и страстите на деня. Предложените от поета стихотворения в ... |
|
|
Малка история за неща, които могат да се случат, и да не се случат. ... "Учим чужди езици, но защо не учим езика на птиците - те никога не губят посоката...""Из Бележките на Мария" Олга Кръстева е родена през 1928 г. в София. Започва да пише през 1952 г. във вестник "Стършел" там публикува фейлетони и разкази. Автор е на "Само за жени" (библиотека "Стършел"), "Слънце в перална машина" - разкази, както и на книгите за деца и юноши: "Мигове в кибритена кутийка", "История с куче без куче", "Люлеещият се стол", "Уличка Влюбените& ... |
