Крос на кръстопът

Книги от поредицата за Алекс Крос Джеймс Патерсън Времетраене: 1:12 мин. Джеймс Патерсън Времетраене: 1:07 мин. Граница Капка Касабова Времетраене: 1:06 мин. Вирджиния Хол. Жената, която срази Райха. Биография Соня Пърнел Времетраене: 1:22 мин. Мисъл-форми Ани Безант, Ч. У. Ледбитър Времетраене: 0:59 мин. Английският фюрер Рори Клемънс Времетраене: 1:16 мин. Психотерапия с прана Мастър Чоа Кок Сюи Времетраене: 1:16 мин. Поредица Стихиите Джон Бойн Времетраене: 1:27 мин. Наполеон Хил Автор Времетраене: 2:48 мин. Докато паметта не ме предаде Шарън Лукърт Времетраене: 1:12 мин. Ния и четирите стихии Галина Стоилова Времетраене: 1:09 мин. Проект Любов Лорън Ашър Времетраене: 1:06 мин.

Алекс Крос и партньорът му Джон Сампсън присъстват на екзекуцията на Майкъл Еджъртън, осъден на смърт заради множество убийства на млади жени. Той е жесток дори и в последните си мигове: избира електрическия стол пред инжекцията, за да причини дискомфорт на всички в залата. Еджъртън до последно твърди, че е невинен, а заможното му семейство се заклева да отмъсти на Крос, който е в основата на осъждането му. Няколко часа по-късно детективите са извикани на местопрестъпление, което имитира убийствата на Майкъл, а върху трупа е оставена бележка: "Направи голяма грешка, д-р Крос", подписана от М.

Скоро труповете започват да валят редом с детайли, които не само препращат към стари случаи на Крос, но и към дълбоко пазени тайни на семейството му. Всичко сочи, че следващата жертва на М ще е от най-близкото обкръжение на детектива. Убиецът имитира почерка на компрометиран агент на ФБР, загинал преди няколко години пред очите на Крос. Възможно ли е агентът все още да е жив, или някой се опитва да внуши това?

"Беше неприятен следобед в средата на март, студен и кишав, когато двамата с Джон Сампсън изтичахме към главната порта на поправителния център Грийнсвил - шестоъгълната сграда на затвора с висока степен на сигурност в земеделската южна част на окръг Вирджиния. Влязохме в павилиона на охраната, показахме значките и картите си и предадохме служебните си оръжия. Вратата се дръпна встрани и ние минахме през нея.

Като детектив от отдел Убийства в столичната полиция и като специалист по поведенчески въпроси във ФБР през годините съм посещавал много арести, затвори и поправителни центрове, но все още се стрясках от звука на затръшващите се зад мен стоманени порти. Минахме през седем такива врати, като следвахме директора на затвора Ейдриън Йейтс и няколко репортери, които бяха пристигнали преди нас.

Една от тях, журналистка на име Хуанита Флейк, попита:
– Вярно ли е, че е избрал?
Директорът продължи да върви.
– Можете ли...
Директор Йейтс се завъртя и я изгледа, като едва се владееше.
– Не желая да говорим повече, госпожо Флейк. Не подкрепям това, но работата ми е да се погрижа да бъде изпълнено. Искате нещо различно? Обадете се на губернатора.

Йейтс, който беше критикуван от медиите, стигна до следващата врата и тя се плъзна назад. След още три врати влязохме в малък амфитеатър с около трийсет места. Двайсет вече бяха заети. Въпреки че не ги бях виждал от години, разпознах много от хората, събрали се там. Те също ни разпознаха. Повечето кимнаха и се усмихнаха слабо. Петима, които седяха заедно, се подсмихваха и сигурен съм, говореха с горчилка за нас полугласно. Тези трима мъже и две жени бяха определено най-добре облечените хора в залата. Мъжете - двама братя на средна възраст и баща им - носеха добре скроени тъмни костюми от три части. Жените - едната на шейсет години, а другата на двайсет - бяха облечени с тъмносиви тоалети Шанел; прическите им бяха безупречни, а бижутата им - блестящи.

Сампсън ни намери места срещу дългата правоъгълна витрина. От другата ѝ страна бяха спуснати завеси. Почти веднага започнах да се питам правилно ли беше решението ми да дойда тук. Разбира се, имах основателни причини, но те не пречеха на съмненията ми да се прокрадват.
– Ти го натопи - каза една жена.
Погледнах нагоре и видях до себе си по-възрастната от двете издокарани дами. Беше дребна жена с боядисана в пепеляворусо коса и опъната кожа на лицето, която подсказваше, че разполага със скъпоплатен пластичен хирург.

– Госпожо Еджъртън - казах уморено. - Това беше защитната теза на сина ви по време на съдебния процес и по време на обжалванията му.
– Неговото обжалване, не неговите обжалвания - изсъска Маргарет Еджъртън. - В този примитивен, нетърпелив да убива щат имаш право само на едно обжалване.
– А Върховният съд на Вирджиния потвърди присъдата и наказанието му, госпожо.
Тя трепереше от ярост.
– Не знам как го направи, но ти го направи, сигурна съм колкото в това, че стоя тук сега. И се надявам на Господ да отнесеш в гроба си съзнанието, че си поставил едно невинно момче от другата страна на тази завеса, доктор Крос.
– Не, госпожо, синът ви сам се е поставил там преди много време - казах.
– Той е невинен.
– Трябва да започваме - каза Йейтс.
– Синът ми е невинен! - изкрещя госпожа Еджъртън. - Не можете да го направите!
– Законът го изисква - отвърна директорът. - Ако предпочетете да не присъствате, ще ви разбера.

Той излезе от стаята. Маргарет Еджъртън се втренчи в мен.
– Запомни този момент. Това е мигът, в който обрече душата си. Ще гориш в ада.
След това се втурна към съпруга си и се разрида."
Из книгата

Джеймс Патерсън е американски писател, творящ основно в жанровете съспенс, трилър и криминален роман. Придобива световна известност с поредицата си романи за инспектор Алекс Крос. Носител е на множество литературни награди, като се явява единственият автор, оглавил едновременно литературни класации, както за възрастни така и за деца. Патерсън фигурира в "Книгата за рекордите на Гинес", като първия писател, продал над 1 милион електронни книги. За 33 години писателска дейност авторът написва 65 романа, като общият тираж на книгите му е повече от 170 милиона копия. Всичко това го нарежда сред едни от най-гениалните и остри умове в криминалната литература.

Джеймс Патерсън е роден на 22 март 1947 година в Нюбърг, Ню Йорк в семейството на застрахователен брокер и учителка. Именно те са хората, които му предават любовта към книгите. След като получава бакалавърска степен по английски език от "Манхатън Колидж" се записва да учи магистратура в университета "Вандербилт". През 1971 година започва работа като младши редактор в рекламната агенция "J.Walter Thompson", където впоследствие се издига, достигайки до поста главен изпълнителен директор.

Първият роман на Патерсън "The Thomas Berryman Number" е отхвърлен от 26 издателства, преди "Little Brown" да реши да го публикува през 1976 година. Книгата скорострелно се превръща в бестселър и печели наградата "Едгар Алън По" за най-добър криминален роман на годината. С публикуването на романа "Когато дойде паякът" (1993 г.) Патерсън се нарежда сред най-популярните писатели на детективски романи в Америка, а книгата пожънва голям успех, превръщайки се в международен бестселър. До 1996 година Джеймс успешно съчетава статута си на бързо изгряваща звезда - автор на съвременни трилъри, с работата си в рекламната агенция, но след този голям успех той се отдава изцяло на писателската си кариера. В "Когато дойде паякът" за пръв път се появява популярният и обичан впоследствие от читателите персонаж на вашингтонския детектив - психолог, разследващ убийства Алекс Крос. През 2001 година книгата е екранизирана от филмовата компания "Paramount Pictures", като главната роля е поверена на блестящия Морган Фрийман. Картината се явява продължение на филма "Целуни момичетата" (1997 г.), който е базиран на втората книга от серията "Алекс Kpoc". Други популярни книги от тази серия са "Джак и Джил" (1996 г.), "Котка и мишка" (1997 г.), "Убий Алекс Крос" (2011 г.), "Алекс Крос, бягай" (2012 г.). През последните 10 години тази серия е една от най-продаваните в САЩ.

През 2001 година Патерсън поставя началото на серия от романи, известна като "Женски клуб - Убийства", с книгата "Да умреш първи". Главен персонаж в тази поредица е инспекторката от Сан Франциско Линдси Боксър, която разследва заплетени убийства със съдействието на помощник окръжен прокурор Джил Бернхард, съдебния лекар Клер Уошбърн и репортерката Синди Томас. Серията придобива голям успех и по нея през 2007-2008 година е направен телевизионен сериал. През 2005 година авторът публикува книгата "Максимум Райд: Ангелският експеримент", с която поставя началото на фентъзи серията за тийнейджъри "Maximum Ride", в която се разказва за шест деца на бъдещето с птичи гени. Следващите две книги от поредицата - "Училището свърши - завинаги" (2005 г.), "Спасяването на света и други екстремни спортове" (2006 г.) също печелят сърцата на читателите. През 2007 година Патерсън създава серията "Майкъл Бенет" в съавторство с Майкъл Ледуидж, която включва книгите "Лош късмет" (2007 г.), "Кърваво наказание" (2009 г.), "Безисходица" (2010 г.), "Тик-так" (2011 г.) . Главен герой в нея е детективът от Нюйоркската полиция Майкъл Бенет, който упорито се бори с опасни терористи и престъпници, рискувайки собствения си живот и кариера. През 2008 година Патерсън се оказва най-четеният автор в британските библиотеки. Според "The Guardian" в продължение на 12 месеца читателите са взимали книгите му повече от 1,5 милиона пъти. По данните от списание "Форбс" за 2008 година авторът е спечелил 50 милиона, което го нарежда на второ място след Джоан Роулинг в класацията на най-високо платените писатели. Според статистиката от 2009 година общият брой на продадените му книги за една година е повече от този на Стивън Кинг, Джон Гришам и Дан Браун взети заедно. Включен е в "Книгата за рекордите на Гинес" като писател, имащ рекорден брой книги - бестселъри!

През последните 10 години авторът започва активно да си сътрудничи с други писатели при създаването на книгите си, сред които са имена като Андрю Грос, Максин Паетро, Ричард Дилало, Майкъл Ледуидж, Питър Кин и др. Към днешна дата Патерсън живее заедно със съпругата си Сюзън и сина си в Палм Бийч, Флорида.

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com