Плюм

Сборникът Плюм, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо - отказът от всекидневната реалност, съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми. В него проличава влиянието на постфройдистката традиция на психиатричните представи и несъзнателното писане от 20^-те години на миналия век, както и известен натуралистичен маниеризъм с наративни намигвания към болезненото и нарцистично клинично себеизследване ала Антонен Арто и със силно криптирани, трудно разбираеми препратки към личните преживявания на автора и към повлиялите го литературни произведения.

Основна част от този сборник, Някой си Плюм - може би най-известната творба на Мишо, публикувана в първоначален вариант през 1930 година, представя неправдоподобните, сюрреалистични приключения на един безволев и почти безплътен персонаж (името му буквално значи перо), който живее в неразбираем свят и се оставя да бъде носен от потока на независещи от него събития.

"Бях навътре в океана. Плавахме. Изведнъж вятърът утихна. Тогава океанът разкри своето величие, своята безкрайна самота. Вятърът утихна изведнъж и животът ми прещрака. И спря завинаги. Беше следобед на лудост, беше особен следобед, следобедът на годеницата се оттегля. Беше миг, вечен миг като гласа на човека и здравето му без усилие сподавя стенанията на гладните микроби, беше миг и всички други мигове се натъпкаха, сбутаха се в него един след друг, като прииждаха без край, без край и аз се прекатурих навътре, затъвах все по-надълбоко, без край, без край."
Из книгата

Книгата е част от поредицата Модерна европейска проза на издателство Ерго.

Анри Мишо (Намюр, 1899 - Париж, 1984) е френски поет, белетрист и художник от белгийски произход, намерил изява встрани от течението на сюрреализма. След като завършва йезуитския колеж Сен Мишел в Брюксел, се насочва към медицината, но бързо я изоставя и се записва като юнга. През 1920 - 1921 година пътува с кораб по море. По същото време открива творчеството на Лотреамон и това откритие му дава първоначален творчески тласък. Следват поредица от кратки произведения, в които проличава вече множествеността на характерните за него стилове. От 1922 г. сътрудничи на белгийското авангардно списание Зеленият диск, а през 1923 г. ръководи специален негов брой, посветен на Зигмунд Фройд.

След този период се установява в Париж. През 1929 г. посещава Еквадор и описва това пътешествие в книга със същото заглавие (Еквадор, 1929). През 1930 - 1931 г. пътува до Индия, Китай и Япония, в резултат на което се появява пътеписът му Един варварин в Азия (1933). Следва пътуване до Уругвай и Буенос Айрес през 1936 г. за конгреса на Международния ПЕН клуб. Освен пътни бележки, обрисуващи реални преживявания, Мишо е автор и на пътеписи от въображаеми пътувания, най-известният от които е Другаде (1948), на разкази в резултат на приемането на опиати, като мескалин (Жалко чудо, 1956), канабис (Познание чрез бездните, 1961) и ЛСД. Покрай опиатите Мишо преоткрива някогашното си увлечение по медицината и неколкократно присъства на представяния на пациенти в психиатрични клиники в няколко страни.

Интересът му към живописта и графичните изкуства, успоредно с писането, започва да се развива още от 1925 година, предимно в областта на акварела и графиката. Първата му изложба датира от 1937 година. Има подчертан интерес и към калиграфията. Сам илюстрира и редица свои произведения.

Ерго
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu

Вътрешна далечина

• Между център и отсъствие
• Бавната
• Фантастични животни
• Непокорният
• Пиша ви от далечна страна

Стихотворения

• Покой в неволята
• Моята кръв
• Момичето от Будапеща
• По пътя към смъртта
• Равен мир
• Мисли
• Старост
• Голямата цигулка
• В нощта
• Телеграма от Дакар
• Но ти, кога ще дойдеш ти?
• Като камък в кладенеца
• Бъдеще

Затруднения

• Портретът на А.
• Нощта на притесненията
• Нощта на изчезванията
• Раждане
• Песен за смъртта
• Орисия
• Движения на вътрешното същество

Някой си Плюм

• I
• II
• III
• IV
• V
• VI
• VII
• VIII
• IX
• X
• XI
• XII
• XIII

Окови

• Действащи лица
• Първа сцена
• Втора сцена

Драмата на строителите

• Първа сцена
• Втора сцена
• Трета сцена
• Четвърта сцена
• Пета сцена
• Шеста сцена
• Седма сцена

Послеслов