В романа си "Нещо човешко" Павел Поторочин ни въвежда в един свят, в който елементи на реалността се преплитат с визии на ръба на фантастичното. Както в книгите на Маркес . Както в книгите на Радичков. Романът на Павел Поторочин пулсира с интелигентност, доброта и проницателност, буди размисли и чувства, натъжава и развеселява. Написан е за хора, които умеят да се радват на хубавата книга. И умеят да съхранят в душата си тази радост - за дните и нощите, изпълнени с онези толкова човешки неща като самотата и смъртта, неумиращата надежда и вечната любов. "Тишината е нещо човешко, в началото Господ дал ... |
|
Съставители: Никола Григоров и Цочо Билярски . Книгата е част от поредицата "Библиотека "Сите българи заедно" от издателство "Анико". ... Никола Йонов ме плени с безкрайната си любов към музиката и изключителното разнообразие от български народни песни, които знаеше и които изпълняваше от цялата си душа и сърце! Песни от цялото българско землище - от Охрид до Черното море и от Дунава до Егейско море, които песни Никола Йонов е изпълнявал в хиляди концерти по всички краища на земята. И най-важното - Никола Йонов споделяше с радост тези си знания с всеки, който обича българската народна музика, с ... |
|
В летописа на българската авиация историята на всяко летище е интересна и колоритна. Авторът е събрал случки, на които е бил не само свидетел, но и в които е участвал, разкази, които е чул и иска да сподели с читателя. От делниците на авиацията в годините, когато самолетите са били доста повече от 5 - 6, са изведени събития и герои, за които полковник Гилин разказва с голяма симпатия и обич. Не може да служиш на летище и да не уважаваш от сърце и душа тези забележителни личности. Служебните задължения на летците са преплетени с всекидневен риск, затова в книгата става дума за хора, сладкодумни в раздумката и ... |
|
|
|
Допълнено издание в памет на Антъни Бурдейн. За първи път с въведение от Ерик Рипер и ръкописен предговор от Антъни Бурдейн. ... Автобиографичния роман на Антъни Бурдейн съдържа непубликувани досега материали - емоционално въведение от шеф Ерик Рипер, разговор между Антъни и неговия издател както и ръкописен предговор от самия Бурдейн. Антъни Бурдейн ще раздразни апетита ви с това съблазнително забавно, на места шокиращо угощение, съставките за което е почерпил от своя 25-годишен опит в дебрите на висшата кухня. Не е забравил и някои от скритите подправки като секса и наркотиците. От първата изядена от него стрида във ... |
|
Сладкодумният разказ на Владимир Плавевски превръща детския спомен в забележителен роман. Място на действие е кварталът Нова махала в Скопие преди разрушителното земетресение от 1963 г., когато целият град е сринат до основи. Ангел Тонтевски, или Дери Катила - реален персонаж от детството на Плавевски - е известен уличен побойник от Нова махала и съсед на младия разказвач Владо. А както казва треньорът по бокс Страхил: Комшията е по-важен от роднината. Тогава, разказва авторът, съседите са си помагали във всякакви житейски драматични ситуации. Социалната среда, в която се потапяме в романа, е белязана от бедност, ... |
|
В този том са включени сценариите "Селцето" (1971 г.), "Чуй петела!" (1978 г.), "Бялата магия!" (1980 г.) и "Илюзия - книгороман" (1981 г.). ... Константин Павлов (1933) е признат като голям и оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. По негови сценарии са създадени и едни от най-известните експериментални български филми. Мнозина специалисти и читатели го изтъкват като уникална фигура от световна величина. Причините за това са в абсолютната автономност на поетиката и внушенията му спрямо нормата, в своеобразието на парадоксално-гротесковия свят ... |
|
Сборник с разкази. ... Христо Димитров е роден през 1971 г. в Хасково. Има множество журналистически публикации в регионални и национални медии. По професия е психиатър, а по душа е юнгианец със склонност към дирене на митологични връзки и архетипи в ума и навън - между хората. Освен в родния си град е живял и работил в Пловдив, София, Лас Палмас де Гран Канария и в Стендал, Германия. По тези места е чул удивителни истории, които преразказва с цел укрепване на европейския (си) дух. ... |
|
"Устоят е Живият Диамант в нас. Ако устояваш в Бога, не е ли това най-великият Дар от Бога? Ако имаш Устой, Бог е заживял в тебе и ти си заживял в Неговата Милост. Ако Бог ни е дал Себе Си, ще устоим на всичко. Що е Устоят? Това е да си чул Гласа Му. Човекът на Устоя има Сърце от Древност. Устоят означава, че нашият Път е осветен от Бога. Устоят е Неземен Храм. Който има Устоя, е пресътворил себе си в Сърцето на Бога. Устоят е Живот в Дълбините. Външните нямат Устой, защото не са в Дълбините си. Чрез Устоя Бог ни е скрил в Себе Си. Човекът на Устоя е мълчалив Храм. Човекът на Устоя е осветил своя мрак. Устоят ... |
|
В трилъра от класацията на "New York Times" човек, чието минало е забулено в неизвестности, трябва да намери изчезнала тийнейджърка, преди изчезването ѝ да доведе до катастрофални последици за близките ѝ... и за света. Мъжът, известен като Уайлд, е загадка за всички, включително и за него самия. Преди десетилетия са го намерили живеещ в диво състояние в гората, без никакви спомени за миналото си. Неуспяла да установи произхода му, полицията го предава за отглеждане от социалните служби. Сега, трийсет години по-късно, Уайлд все още не знае откъде идва и отново живее в гората извън града - доброволен ... |
|
471 непубликувани песни от гр. Етрополе и региона. Ангел Добрев е роден на 09.01.1957 г. в с. Ямна, Етрополско. Първоначално учи музика в читалището в гр. Етрополе, а през 1971 г. постъпва в НУФИ "Филип Кутев" в гр. Котел. По-късно завършва и АМТИИ в гр. Пловдив. От 1982 г. свири на гъдулка в състава на Оркестъра за народна музика при БНР. До днес той е създал повече от 400 авторски произведения, в това число: музика за нестандартни състави, за симфоничен оркестър, обработки за народен хор и оркестър, музика за брас квинтет, за духов квартет; за фестивала "Златния кос", музика за духови оркестри и др. ... |
|
"...предизвика го една песен. Беше я чул някога много отдавна, още като студент в Солун. Тайно, разбира се, защото в ония години полковниците яростно забраняваха тази музика, както и всичко друго, свързано с дългокосите, а самият господин Одисеас Критиас, разбира се, не искаше да го мислят за такъв... Както и да е. После я беше забравил, но си я спомни една сутрин, когато над Санторин валеше така, сякаш рибите се готвеха да изскочат от морето и да плуват седем дни озадачени между небето и земята..." ... |