"...Шогун беше най-висшия ранг, който някой смъртен можеше да достигне в Япония. Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата. С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора. Шогунът управляваше от името на императора. ... Торанага се усмихна наум... А аз ще се сдобия с истински трофей в голямата игра, започнала в деня, когато тайко умря - шогуната. За това съм се борил цял ... |
|
"На везните на Йов" е произведение в три части. "Откровенията на смъртта", "Дръзновение и покорност" и "Към философия на историята" с предговор от самия автор "Науката и свободното изследване". Цялата философия на Лев Шестов - от първата му статия до последната му книга - е зов и стремеж, усилие и копнеж за свобода. Свобода е заглавието на една глава от Киркегор и екзистенциалната философия, но всъщност свободата е основна и господстваща тема в цялото философско творчество на Лев Шестов. Наистина не е възможно обяснението на дадена философия само с личното битие на ... |
|
Избрани произведения. ... Кольо Георгиев е своеобразен, значителен съвременен български автор - белетрист и драматург - със свой художествен свят, своя проблематика и стилистика, със свой слог и структура на речта. Словото му е сдържано и строго. Зад тази аскетична строгост прозира нежната тъкан на една лирическа чувствителност, която прониква в нас и ни облагородява. Творчеството на Кольо Георгиев носи не просто удовлетворение от познанието за света и човека, за обществото и природата, сред която преминава нашият живот, а ни и приобщава към съдържателен размисъл, самоанализ и самонаблюдение. Като четиво и разказите, и ... |
|
Царството на Духа и царството на Кесаря За достойнството на християнството и недостойнството на християните Философия на свободния дух Аз и светът на обектите ... Издателство "Захарий Стоянов" поднася на българския читател уникално шесттомно събрание на съчиненията на великия руски философ Николай Бердяев . За него съставителят и научният редактор проф.д-р Исак Паси пише: "За Бердяев е наистина трудно да се каже какво е той повече, в коя област неговият талант се изразява по-силно: във философията (онтологията и гносеологията), в етиката, в социологията, в политологията или във философската ... |
|
Красиви приказки за лека нощ. ... Със своите весели и симпатични герои тази книга със сигурност ще се превърне в семеен любимец. Приказките са предназначени както за самостоятелно четене, така и за съвместни занимания с децата, които още не могат да четат. Книгата е с цветни, твърди корици със сребърни детайли. ... |
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
|
Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му "Мравки и богове" е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота,неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани. ... |
|
Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му "Мравки и богове" е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота,неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани. ... |
|
Това е книга, посветена на нашите прадеди траките, които победиха страха от смъртта и повярваха в безсмъртието. Тя разказва за смели мъже, родени и отгледани от земите на балканите, които изораха браздите на новата цивилизация до границите на познатия свят. Тя е за сляпата жрица Хестия, която се опитва да премине през границите на този свят и да достигне до света на звездите. И за първите богове кабирите, за които златото на Лизимах е като меда за пчелите. Том 13 от поредицата "Съчинения в 15 тома" от Антон Дончев . ... |
|
"Почти през целия си дълъг живот след Освобождението народният поет не пренебрегна нито едно оръжие от арсенала на литературата, за да каже на народа си това, което считаше за свой пръв граждански дълг. Развихрената партизанщина, жестокото насилие над простия народ, "новият" морал на формиращата се тогава буржоазна интелигенция намериха в негово лице жесток и непримирим изобличител. Вазов не умееше да дири корена на злото, не виждаше неговите дълбоки корени и често стрелите му се насочваха и към невинните жертви на порочния ред на нещата - обикновените хора от народа, който той винеше в липса на ... |
|
"Вършейки своите покупки по търговската улица, не забравяйте, че там, на края ѝ, има театър. Отбивайте се по-често в него. Или поне пращайте там децата си. От това може би ще зависи как ще приказвате и пишете, какви вестници, романи и стихосбирки ще четете. Как ще се обличате и как ще мислите. Театърът никога няма да престане да бъде вечно обновяващото се първоначално училище за културата на всеки народ." Леон Даниел ... |
|
"Николай Хайтов пръв в българската драматургия, ясно и вълнуващо изрази тревогата си от откъсването на човека от неговата кърмилница - природата. Той я показа не само като естествената среда за труда и радостите от труда за човека, но и като мерило за неговата нравственост. Това беше нов и ясен глас, който предупреждаваше, че трудът не може да бъде плодоносен, ако не е творчески, ако не носи радостно опиянение, ако не изразява свободната воля на човека. И това прозвуча в рязък контраст с бездушното бюрократство, с чиновничеството, със статистиката, която придобива по-голямо значение от живия човек." Севелина ... |