"Новата книга на Любомир Левчев "Носачи на мълнии" обхваща стихотворения, писани в продължение на повече от шест десетилетия. Така събрани тези творби представляват всъщност своеобразна духовна биография на времето. И в други свои лирически сбирки поетът винаги е заострял своето зрение за конкретните послания на епохата. Но тук оставаме поразени от концентрацията на важни символи, от богатството на метафорично алегоричния рисунък, от яркостта на емоционално-цвето-вата гама на внушенията. След "Самосън" и "Островът", илюстрирани от големите съвременни художници Милко Божков и Николай ... |
|
|
"През последните години литературната критика почти абдикира от основната си функция да бъде художествено-естетически коректив на литературната творба. Резките социални трансформации и обществени сътресения през последния четвърт век също спомогнаха за объркването на критериите. Ако говорим за съвременната българска поезия, ще установим един знаменателен факт - всяка година се увеличава броят на авторите, пишещи и издаващи поетични книги. Разбира се, огромната част от тях не притежават художествени качества и говорят единствено за графоманска суета. Но, слава Богу, сред планините от безцелно блъскащи се думи се ... |
|
|
Книга за началото и края. Новите поетически внушения на Иван Гранитски . ... Стана практика Иван Гранитски да изненадва читателя си с поетическите си внушения. Докато подготвя новата си стихосбирка "Стрелата на времето" той е вглъбен в магията на библиофилското издание на Милко Божков "Ей, там" (съдържаща есеистични фрагменти, импресии и репродукции) и потърсва връзка с философско-поетическите послания на художника. Всяка следваща стихосбирка на Иван Гранитски преосмисля предишната, прочита я отново, за да отвори нова посока или дори нов път към себе си, и да заговори за нови идеи и проблеми. И вече ... |
|
|
"От Полярната звезда - през Южния Кръст - към Слънцето""Пътят е един за Изтока и Запада. Неговото име е Различаване. Веднъж попитаха Господаря на Смокиновото дърво: "Как се постига различаване?" "С взиране" - отговори той. "Взира се онзи, който има чисти очи. И тъй, братя, пазете чистотата на очите си. Пазете очите на Сърцето си от кал, прах и сенки. Пазете ги от мрежа, вихър и отражения."Попитаха Пазителя на Скрижалите: "Какво е това, Господи? Не можем да разберем словата на Твоята мъдрост! Обясни ни смисъла на тия загадки!"И рече тогава Пазителят на Скрижалите: & ... |
|
|
Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
|
|
Александър Секулов е написал романите "Гравьор на сънища", "Господ слиза в Атина", "Островът" , "Скитникът и синовете". Пиесата му "Няма ток за електрическия стол" печели наградата "Аскеер" за драматургия. Автор на поетични и есеистични книги. "Сред толкова поезия, така уподобяваща драскотина по вода, дъх върху зимно стъкло, заешки следи в сняг, глас в изпусната слушалка, в която някой говори, но другия отдавна вече си е тръгнал - та сред цялата тази така мимолетна, скрежна, топяща се без следа словесност, дори по скоро знак за словесност - държа ... |
|
|
"Колко различна е новата самота не прилича на никоя от предходните камерни каменни самоти колко е шумна не разпознавам дори собственото си мълчание." Илко Димитров Прозрение с птица По някаква причина из плетеницата от птичи гласове Започнах да чувам само един, определено различен От останалите, сякаш нарочно лишен от мелодия, Дълбок и монотонен, стряскащо монотонен. Слушах няколко минути и изведнъж осъзнах, Че това, което ме бе привлякло, което се бе открило От всички останали птичи гласове, не може да се слуша Самостоятелно, ще се побърка човек от тази Монотонност и дълбочина. В плетеницата от гласове ... |
|
|
"Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването - подир трабанта на миналото, бащата - градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш - смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане." Георги Господинов "Все ми се струва, че поезията не е за разбирачите, а за повярвалите в нея. Може би, защото читателят и поетът свързват сърцата ... |
|
|
"Както пламък облизва на дървото гордостта, тъй животът се изнизва. И то не едва, едва. А със крачки ускорени галопира всеки ден. Той, животът, няма време. Още стой така до мен." Тодор Билчев ... |
|
|
Отваряте стихосбирката и стъпвате на облак, политате през редовете, потъвате в илюстрациите, търсейки себе си в строфите. Красиви думи. Красиви рисунки. Дълбоки. Истински.Човечни. И любов - каквато често я изпиваме. Тази книга доставя наслада с естетиката си и е малко бижу, достойно да украси всяка библиотека. Тя размества емоционалните пластове и ни прави по-мъдри, по-силни и по-истински. Ще четете и препрочитате, търсейки стих, който най-много да ви докосне, ще се взирате в илюстрациите, за да намерите любимата си и ще се връщате отново към книгата, както се случва с всяка добра поезия. Ще четете и препрочитате, ... |
|
|
С присъщата си склонност към краткост, Азиз Назми Шакир - Таш остава верен на себе си и в стихосбирката си Аварийна лента на душата. Интимността, търсенето на убежище в нея и сега е запазена територия на тази поезия, населена с математика, наука и природа. Азиз Назми Шакир - Таш е роден през 1973 г. в гр. Смолян, където през 1993 г. излиза дебютната му стихосбирка Повод за небе. Втората негова книга Апокриф за дъжд/ На 22 (2004, изд. Стигмати) е двойна, като от два своеобразни скачени съда, в които прозата и поезията преливат една в друга. В нея се появява и свързващият елемент между небето и водата - камъкът, чиято ... |
|
|
Предупреждение Ще дойдат дни - и ти ще спреш да знаеш, сърцето - да подсказва; и дори на глас неспирно да си го повтаряш, ти ще забравиш, ще забравиш ти. Сърцето млъкне ли - какво се случва нехае паметта. Пък ти плачи, затуй ли бърза всичко да научиш - за да забравиш, да забравиш ти. На себе си сърди се, клета душо! Очаквах го, откакто те видях тъй променена. Нещо ми подшушна: тя ще забрави, ще забрави тя. 1897, Робърт Фрост ... |
