Изданието представлява учебник за студентите в юридическите факултети в страната. Книгата систематизира дългогодишния опит на автора - проф. Димитър Токушев , като преподавател в Софийския университет, и същевременно представя неговия принос към съвременните достижения на правно-историческата наука у нас. Като черпи от академичното наследство на професорите Димитър Ангелов и Михаил Андреев в тази научна област, авторът анализира възникването и развитието на българските държавни институции и на правната система през периода на Средновековието. Книгата обхваща хронологически периода от създаването на българската държава ... |
|
|
Авторът е далеч от амбицията да разглежда писмата до (и за) жени в жанрово и стилистично отношение като отделни текстове, да ги разделя строго хронологично в тематични групи, а и да им извършва съдържателен анализ. След години занимания с женска християнска просопография, женските образи в текста са представени по азбучен признак като исторически личности и като адресати на големите християнски епископи, но все в полето на класическата просопография. В това изследване фигурират и някои жени християнки, които досега не са включени в български преводи. ... |
|
|
Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |
|
|
Второ издание. ... Отношенията на Средновековна България със Златната орда, една от суперсилите в цяла Евразия през XIII - XIV в., дълго са подценявани в историческата наука и остават почти непознати за широката публика. Няма да е преувеличено, ако приемем, че българският читател е слабо запознат с мястото на "татарския фактор" в историята на "другата България" на Волга. В книгата, създадена от доц. Георги Владимиров и проф. Пламен Павлов , са проследени взаимоотношенията на двете български средновековни държави с могъщата "степна империя", както и с нейното собствено развитие. Засилва ... |
|
|
Румен Стоичков е завършил специалностите Българска филология и История в Софийския университет Св. Климент Охридски , а 30-годишната му професионална кариера като журналист преминава в БНР. За различните програми и предавания, предимно в Хоризонт, е автор на над 2000 интервюта и репортажи, правени предимно в малки населени места, чиято история и съдба винаги го е вълнувала. Той продължава да обикаля като репортер все по-обезлюдяващите села, защото е възприел като своя мисия съхраняването на тяхната памет, защото тя е не само регионална, но е и част от националната памет, както самият той твърди. И в тази, както и в ... |
|
|
Учебникът се основава на задължителния университетски курс по старобългарски език, който студентите филолози изучават. Граматичният материал е изложен по дялове - увод, фонетика, морфология. Старобългарският език - най-древният писмен език на славяните и трети класически език на средновековна Европа - се разглежда в индоевропейски и праславянски контекст, във връзка със съвременните славянски езици, със съвременния български книжовен език, диалектите и народното творчество. Целта е да се изгради представа за фонетичната система и морфо-синтактичната структура на старобългарския език в диахронен и синхронен аспект. ... |
|
|
За първи път цялостно и задълбочено се изследва иконографията на Страшния съд в българските възрожденски паметници, както и богословският анализ на тази иконография. Темата се изследва освен в стенописните композиции и в щампите и в ерминиите, издирени са техните модели и прототипи. За първи път се прави цялостен Корпус на възрожденските композиции на Страшния съд. Принос е и изследването на връзката между Страшния съд и Неделя Месопустна. Гл. ас. д-р Татяна Иванова преподава християнско изкуство в Богословския факултет на Софийски университет Свети Климент Охридски. От 2019 г. е ръководител на новата магистърска ... |
|
|
Проф. Румен Даскалов е завършил Софийския университет, специалност История със специализация Теория и история на културата (1984). Защитава дисертация по социологията на Макс Вебер (1988), като превежда и част от неговия капитален труд Стопанство и общество. От 2006 г. е доктор на науките, а от 2008 - професор. Преподавал е в Софийския университет Св. Климент Охридски , Централноевропейския университет в Будапеща, Нов български университет и като гост-професор в университета Бъркли - Калифорния. Носител е на редица престижни стипендии, а през 2009 - 2014 г. ръководи проекта Преплетени Балкани към Европейския ... |
|
|
Д-р Галина Евстатиева е завършила арабистика в СУ "Св. Климент Охридски". Понастоящем е главен асистент по арабска култура в катедра "Арабистика и семитология" при Софийския университет. Преподава различни дисциплини, свързани с изучаването на обществото, културата и изкуството на арабския свят. Водила е лекционния курс "Ислямско изкуство" в Националната художествена академия, София. Автор е на монографията "Арабското стихознание" (2011). Член е на Европейския съюз на арабистите и ислямоведите (Union Européenne d'Arabisants et Islamisants - UEAI). Провеждала е ... |
|
|
В ръцете на българския читател е том 2 на "Българска национална история" - мащабен проект на Българската академия на науките и изкуствата, който има за цел да осветли по максимално обективен начин хилядолетното минало на нашия народ, неговата държавност и култура. През последните години в модерната наука все повече се утвърждава мнението, че в изграждането на древната, забележителната сама по себе си българска държавна традиция фундаменталната роля принадлежи не на славяните или на завареното население на Балканите от античната епоха (на първо място древните траки, обект на обстойно изложение в том 1 на " ... |
|
|
Настоящият том от поредицата е посветен на богатата и разнолика история на Първото българско царство (680 - 1018 г.) - едно условно, но утвърдено в българската и чуждата историография название за българската държава на Балканите през Ранното Средновековие. Тази епоха не само поставя основите на българската национална идентичност в новата Родина, но е белязана с възхода на българската държава до позициите на един от водещите военни, политически и културни фактори в средновековна Европа. Настоящият том от поредицата е посветен на историята на Първото българско царство (680 - 1018 г.) и съдържа: Раздел 1: Изграждане и ... |
|
|
Предлаганата монография не е само музеоложки прочит на понятия като литературна памет, литературно наследство и литературен музей, а е първото произведение на българската литературна музеология - многостранно, с богатство от изследователски полета и защитени тези. Книгата е задълбочен анализ на съдържанието, обхвата и периодите на българската литературна памет, на нейните проявления и измерения, на разнообразие от институционални форми на социализацията и на научно осмисляне на музейните способи за общуване с литературните артефакти. И всичко това представено с неговото съдържателно присъствие в историческия процес. ... |
