Съвременната "бетонна цивилизация" и нейните технически "услуги", сред които е удобно да се живее, ни прави неусетно свои пленници и ни откъсва от природата, към която уж непрекъснато искаме да пътуваме,а всъщност непрекъснато се отдалечаваме. Навярно и заради това, докато четем новелите на Николай Хайтов , ние сме щастливи, че пътуваме към природата, към естествения живот, към екзотиката на планината, че бродим на воля из гората и гълтаме на големи глътки пресния въздух, който в съвременния свят се превръща все повече и повече в истинско зло... В тези разкази връзката "човек-природа" е ... |
|
Избрани произведения. ... "Заболяването от власт е сравнително безвредно само тогава, когато се отнасяш към нея като към мисия, а не като към средство за постигане на лични цели и интереси. Властта се промъкна в битието на властолюбците с такава ловкост, с каквато опитна блудница завладява сънищата и живота на целомъдрения девственик. Тя им се яви като красива, сочна, съблазнителна и неотразима жена и те се отдадоха с еротоманска ненаситност на неизпитвани наслаждения, без дори да подозират, че тяхната наивност и простодушие не могат да ги предпазят от срамните болести, с които е заразена тя и които непременно ... |
|
Избрани произведения. ... Кольо Георгиев е своеобразен, значителен съвременен български автор - белетрист и драматург - със свой художествен свят, своя проблематика и стилистика, със свой слог и структура на речта. Словото му е сдържано и строго. Зад тази аскетична строгост прозира нежната тъкан на една лирическа чувствителност, която прониква в нас и ни облагородява. Творчеството на Кольо Георгиев носи не просто удовлетворение от познанието за света и човека, за обществото и природата, сред която преминава нашият живот, а ни и приобщава към съдържателен размисъл, самоанализ и самонаблюдение. Като четиво и разказите, и ... |
|
Петте тома на големия наш режисьор, писател, интелектуалец Вили Цанков са подбрали едно невероятно богатство от проза (разкази, новели, повести, романи), пиеси, режисьорски концепции за театрални постановки. В страниците оживяват известни фигури от културния и обществения живот, случки и събития, емблематични за едно отминало време, погледнати проницателно от всевиждащото око на Вили Цанков и разказани увлекателно. ... |
|
"...Шогун беше най-висшия ранг, който някой смъртен можеше да достигне в Япония. Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата. С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора. Шогунът управляваше от името на императора. ... Торанага се усмихна наум... А аз ще се сдобия с истински трофей в голямата игра, започнала в деня, когато тайко умря - шогуната. За това съм се борил цял ... |
|
В този том са събрани драматизациите на известни чуждестранни романи, както и адаптации, които са родени в процеса на нашето театрално развитие. "Красотата ще спаси света", драматизация по "Идиот" на Достоевски , е претворена в театрален спектакъл, посветен на 20-годишнината от създаването на Театър "Диалог", а спектакълът "Постоянството на веселието и мръсотията" е създаден през 1996 г., когато инфлацията достига чудовищни размери и кризата в страната напомня за времето от началото на прехода. Спектакълът по "Криминале" на Чарлс Буковски е провокиран от развилнялата се ... |
|
Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
|
В осми том са отпечатани пиесите: "Перикъл", "Цимбелин", "Зимна приказка", "Бурята", романси и сонети. Съчиненията са в превод на Валери Петров . ... |
|
Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... Това, което съдържа тази книга, не са мемоари, писани години след събитията, за които става дума. В подобни мемоари имаш пълната възможност да измисляш, да се правиш на пророк, на храбър и мъдър със задна дата. Това не е и таен дневник, писан с трепереща от страх ръка в потайна доба, закопаван в делва под земята и изваден на бял свят сега. (А и честно казано, кой може да гарантира, че не е дописван по-сетне?) Всичко, което ще прочетеш в тази книга, скъпи мой читателю, дума по дума е било напечатано в някой вестник или списание в деня, месеца и годината, обозначени ... |
|
Книгата "Слуги, банкрути, шарлатани и катерички" е част от поредицата "Съчинения в 8 тома" на издателство "Захарий Стоянов". Непреходното значение на Захарий-Стояновата публицистика е заключено в неговата способност да отразява живо и пластично процеса на създаване на историята, да запечатва нейното движение, да съхранява неумиращ образа я. Тая публицистика притежава особен ритъм, ритъма на неспокойната и търсеща мисъл, на неукротимата и непрестанно пулсираща емоция. Тя цялата е действие, движение и невъзможност да се ограничи това движение. Тя реагира остро и мигновено на всеки факт от ... |
|
Като пряк участник в събитията и личен приятел на Стамболов, авторът като съвременник на епохата се опитва да характеризира сложната и противоречива личност на един от строителите на българската държава. Завършен през 1909 г., томът на Маринов е пръв и неповторим опит за оценка на мястото и ролята на големия държавник в нашата нова история. Дълги години това е единствената българска книга за управлението на Стефан Стамболов, която се превръща в безценен труд за няколко поколения. В нея има много данни и лични впечатления, които позволяват да се вникне в политическата и психологическата атмосфера на онези бурни времена. ... |
|
"Така трагично било определено да завърши своя живот цар Самуил, един от най-видните господари през първото (Българско) царство. В течение на 45 години (969-1014) той стоял начело на българската държава: 28 години като ръководител на нейните държавно-административни работи и 17 като цар на българския народ, и водил непрекъсната и тежка борба с византийския император за отстояване и запазване независимостта на своя народ с такава енергия, че дори враговете му го характеризирали като човек войнствен, който служил с беззаветна обич и неотменима преданост на отечество и народ и високо ценил най-висшето благо за всеки ... |