Богомилите и последния кръстоносен поход. 1393 г. Търновград. Баязид Светкавицата е повел войските си към последната крепост на Второто българско царство. А цар Иван Шишман бяга, оставяйки защитата на града в ръцете на обичан от народа духовник. 1443 г. Южна Франция. Група верни последователи на богомилското учение рискуват живота си, за да спасят от папските рицари безценни реликви, съхранявани с години в легендарната крепост Монсегюр, и да ги върнат в земите, на които принадлежат. Есента на 1443 г. Град Буда. Осемнадесетгодишният крал Владислав Ягело III повежда десетки хиляди рицари към скованите от люта зима ... |
|
|
"Под ред и дисциплина следва да се разбира организацията на армията в присъщите ѝ подразделения, подреждането на офицерите по ранг, поддръжка на пътищата, по които запасите и продоволствията да достигнат до армията, както и контролът върху военните разходи." Сун Дзъ ... |
|
|
Бележки, дневници, стихотворения, наблюдения и разкази. ... Отегчен от дългия си престой и обвързаността си с първата построена от него през 1907 г. къща в Гайенхофен, Херман Хесе предприел най-дългото пътуване през живота си. Целта на пътуването му била Индия, страната, в която неговите деди разпространявали протестантството като мисионери. За Хесе било важно да сравни с действителността предаваните в семейната традиция познания за духовната Индия. Този сблъсък му подействал така отрезвяващо, неговото въздействие и осмисляне така интензивно и плодотворно, че писателят продължил мисионерското наследство на предците си в ... |
|
|
Камен, Маляка, Пантата, Добролюб... съмнявате ли се, че те са още деца? Че още тичат между блоковете, планират геройски бели, кроят план след план как детството да продължи вечно? И още хвърлят баскетболната топка, онази - от Милано! - към коша, за който са водили своята славна таралежова война. Близо 40 години след първото си издание навярно най-обичаният български детски роман заживява нов живот с корица и илюстрации на Дамян Дамянов. Думите са същите, емоцията е различна. Днешните деца наглед други войни водят. В същността си обаче борбата им е същата - за правото да бъдат свободни, да градят живота си така, както им ... |
|
|
В романа Войната на буквите неповторимата Людмила Филипова съсредоточава творческия си талант върху един от най-важните моменти в българската история и разкрива житейските битки и предизвикателствата на цар Симеон, синовете му и техните най-големи противници. Създаването, налагането и опазването на българската азбука е дело, с което не просто се гордеем - то ни определя като силен и непоклатим народ. В него обаче има намесена мистика, която остава неразбулена и до днес - кой е Черноризец Храбър и каква е скритата сила на буквите? Това е тайна, която преобръща съдбата на хиляди, предрешава битки и дарява неземни сили. ... |
|
|
Американски и канадски романи за Втората световна война. Прочитът на петте избрани романа показва сложната картина на човешката екзистенция, която художествената литература успява да изгради на основата на опита от Втората световна война. Това е опит в екстремното, в насилията, в страданията и смъртта. Всички изобразени участници в сблъсъка имат своите основания, каузи и претенции, но разрухата е обща за всички. Тъкмо това стои в основата на изобличението, на хуманистичния патос. Войната може да бъде обявена за справедлива, свещена, освободителна, но при всички случаи тя е преди всичко смърт и разрушение, хиляди и ... |
|
|
Книга с благотворителна кауза. ... Творби на 101 автори, от които почти 80 са български поети - както знакови за съвременната ни поезия като Георги Господинов , Борис Христов и Цочо Бояджиев , така и млади, но вече разпознаваеми, а също и такива, които тепърва изграждат своето име - са включени в антологията Поезия срещу войната. С участието си в нея поетите искат ясно да изразят своето желание за помощ и съпричастност, да покажат ужаса на войната. Книгата съдържа и произведения на класически и на съвременни украински писатели като Тарас Шевченко, Юрий Андрухович , Сергий Жадан , Любов Якимчук и други. Приходите от ... |
|
|
1. „Президентът като прах за пране”... или как политическото изглежда като набор от рекламни стратегии 2. Патос или клише – образът на България в ЕС и обратно – Част ли сме вече от „европейската скука”. 3. Медийното възраждане на патриотизма – за и против кампанията „Не сте сами” 4. „Големият брат” гледа... какво вижда? – „За” и „против” reality форматите в електронните медии ... |
|
|
Николо Макиавели (1469 - 1527) е флорентински писател, историк, философ и държавник - една от най-крупните фигури в политическата мисъл на италианския Ренесанс. Трудовете му са ползвани през следващите векове в цяла Западна Европа при формирането на идеята за модерната държава. Неговите управленски виждания вълнуват умовете вече половин хилядолетие: за едни той е заклет републиканец, предупреждаващ за машинациите на владетелите, като дава указания за защита на свободите; за други пък е съветник на безскрупулни силови политици, способстващ за насаждането на абсолютизма и тиранията. Сред най-известните му исторически ... |
|
|
Книгата на професор Джереми Блек Кратка история на войната е един от най-блестящите примери за новия подход в изучаването на военната история. За разлика от традиционния метод, който се фокусира прекалено тясно върху войните, оказали влияние единствено върху западната история, проф. Блек разглежда военното развитие само през призмата на технологично детерминираната история на военното дело и предлага нов, глобален модел. Оценявайки силните и слабите страни на различните военни традиции, той внимателно отчита факторите, които допринасят за техните успехи или провали. Изследвайки войните, водени на различни континенти и ... |
|
|
"Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи сватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността "Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце." Отдавна съм "тиган" (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира - следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата - ... |
|
|
Накъде отива светът? и Накъде отива Европа? - тези въпроси бяха поставени от водещи български дипломати в предишните две публикации на Българското дипломатическо дружество. Отговорът бе колкото бърз, толкова и отчайващо еднозначен: към война. И войната, и дипломацията са инструменти на политиката. Днес международният политически компас сочи война. А на дипломацията е възложено да аргументира защо войната трябва да продължи, а не да намери пътя към нейното прекратяване. Но тезата към мир чрез война води единствено до жертви, разрушения и омраза. Именно затова настоящият сборник си поставя нелеката задача не да реабилитира ... |
