Поезия срещу войната

Поезия срещу войната Времетраене: 1:12 мин. Георги Господинов Времетраене: 1:53 мин. Депеш Мод Сергий Жадан Времетраене: 0:55 мин. Тези, които останаха и онези, които заминаха Паринуш Сании Времетраене: 1:08 мин. Етногенезис и етническа история на българския народ Румен Иванов Времетраене: 1:10 мин. Пазителят на водите Чарлс Мартин Времетраене: 0:56 мин. Капанът на нарцистичната връзка Габриела Гатева Времетраене: 1:07 мин. Акватектура: Aquatectura Христо Тритаков Времетраене: 1:12 мин. Коледен дух Сара Хогъл Времетраене: 0:58 мин. Коледунка Мая Дългъчева Времетраене: 0:50 мин. Проклятието на Джун Фароу Ейдриън Йънг Времетраене: 0:52 мин. Бяла Коледа Памела Кели Времетраене: 0:56 мин. Поредица Първи знания от Фют Времетраене: 0:58 мин.

Книга с благотворителна кауза. Творби на 101 автори, от които почти 80 са български поети - както знакови за съвременната ни поезия като Георги Господинов, Борис Христов и Цочо Бояджиев, така и млади, но вече разпознаваеми, а също и такива, които тепърва изграждат своето име - са включени в антологията Поезия срещу войната. С участието си в нея поетите искат ясно да изразят своето желание за помощ и съпричастност, да покажат ужаса на войната. Книгата съдържа и произведения на класически и на съвременни украински писатели като Тарас Шевченко, Юрий Андрухович, Сергий Жадан, Любов Якимчук и други.

Приходите от продажбите на книгата ще бъдат дарени на Фондация Юкрейн съпорт енд реноватион, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Източен 59, представлявана от Наталия Еллис, за възстановяването на болница, в която да се настаняват болни или ранени бежанци от Украйна.

Когато започвате да четете текст, озаглавен "За Георги Господинов", може би някои от вас очакват и продължението: "за" или "против" Георги Господинов. Творчеството му е много актуално, постига широка известност и е любима тема за обсъждане, около която се разделят на няколко фронта литературните критици. Върху него са публикувани множество статии на български и чужди езици, писани са научни трудове в България и в чужбина.

Причислявано е към постмодерната литература - заради експеримента, експресивната импровизация със словото. Безспорно постмодернизмът е интересен обект за дефиниране. Но Георги Господинов не е автор, предназначен само за тесни научни кръгове. Творчеството му прекрачва границите на литературния елит, жъне успехи и печели читатели и сред по-широка публика. При това, абсурд е да го наречем комерсиален продукт. Можем да го определим просто като едно от онези явления, които очертават силуета на новата българска литература. Едва ли има хора, които се интересуват поне малко от българска литература и не са чували името на Георги Господинов. Как и кога се превръща то в безспорен авторитет на литературната арена - и назоваващо един от съвременните учители по грамотност на сърцето?

Георги Господинов има богато слово и богат творчески опит - в поезия, проза и драма. Носител на много награди, превеждан на 21 езика, а от 2023-та година, първият български автор, награден с международна награда Букър! Играта с отблясъците на словото и смисъла започва с поетическите му творби - стихосбирката "Лапидариум", която получава националната награда за дебют "Южна пролет". Следват я "Черешата на един народ" и "Писма до Гаустин". Трите стихисбирки по-късно са събрани в изданието "Балади и разпади", заедно със стихотворенията от цикъла "Неделите на света".

Веднъж събуден. интересът към прозата от автора също не затихва. Първата прозаическа творба на Георги Господинов, "Естествен роман", е публикувана на 21 езика. Тя представлява изключителен принос за националния културен живот. Дори зад граница успява да привлече вниманието към съвременната българска литература - отзовават се водещи световни медии. За "Естествен роман" излизат рецензии в "Le Nouvel Observateur", "Le Courrierq", Ню Йоркър, в. Таймс, Гардиън, в най-елитните немски издания. Критиците намират романа за "едновременно смешна и ерудирана, пошла и изискана, но блестяща във всяко отношение и новаторска по форма" творба. Наричан е "едновременно земен и интелектуален", "малък изискан шедьовър", "хумористична, меланхолна и изключително идиосинкразна творба". А Георги Господинов се утвърждава като блестящ "хуморист на отчаянието".

Сборникът с разкази "И други истории" излиза през 2000 г. и също е преведен на седем езика. За него авторът е удостоен с една от най-престижните международни награди в жанра - "Франк О' Конър". В него е поместен и разказът "Сляпата Вайша" - разказ с дълбоко послание, по който аниматорът Теодор Ушев създава своя филм, получил номинация за Оскар.
Успехът следва и с вторият роман на Георги Господинов "Физика на тъгата", който се радва на широк прием у нас като една от най-продаваните съвременни български книги. "Георги Господинов пише световен роман, който е и български", пише литературният критик Митко Новков. Майсторският английски превод на романа, направен от Анджела Родел, е номиниран за най-престижните международни награди в областта на превода.

Георги Господинов е автор и на две пиеси - "D.J." (съкратено от "Дон Жуан") и "Апокалипсисът идва в 6 вечерта". Те са поставени с голям успех на родната сцена, а втората пиеса е и една от 300 избрани от цял свят и е представена в Манхатън, Ню Йорк.
Следващият интересен експеримент е съавторството на Георги Господинов с дъщеря му Рая в "Сватби на животни и неща". То не бива да ни изненадва. Както казва Вихрен Чернокожев в своя текст за книгата, "децата са вселенски същества; те винаги са по-свободни в съпреживяването на реалността, в изобретяването на пространството и времето. Защото всякак са по-близко до това, което нещата означават, до онези придмитологични времена, когато нещата все още нямат имена." А Георги Господинов е автор, който добре се вписва в това светоусещане. Умее да въздейства на подсъзнанието. Защо да го четем? Ако сме будни, за да развием таланта да сънуваме. Ако не сме - за да се събудим.

"Ako не четете този текст, той не съществува. И това е първото чудо на четенето. Всяка книга, която стои затворена в библиотеката, е като онова спящо царство от приказката. Ако отвориш книгата и зачетеш малко, царството оживява. Има някаква магия, която се получава от срещата на поглед и буква. От тази целувка между окото и написаното чудото се случва. Първото, което искам ти кажа, лично и тихо, е, че имаш да събуждаш толкова много книги от съня им. Приеми го така, между нас казано, като малък подвиг. Ти си тази, която събужда книги. Ти си този, който събужда книги. А събуждащият книги събужда светове." Георги Господинов

Родена сред зеленината на Родопите, Виолета Златарева израства далеч от шума на големите градове. Може би затова винаги са я вълнували дълбоките страхове на малките хора. Автор е на сборника с разкази Академия за китове - проект, в който няма нито един кит, но много самота, и на поетичната книга Регистър злополуки - каталог на всичко счупено, което продължава да обича.

Юрий Андрухович е роден на 13 март 1960 г. в Ивано-Франкивск, Украйна. Поет, писател, преводач, музикант, той започва кариерата си през 1985 г., когато заедно с Виктор Неборак и Олександър Ирванец създават концептуалната група за литература и музика Бу-Ба-Бу (бурлеска-балаган-буфонада). В тази весела троица Андрухович получава ролята на Партиарх (другите двама са съответно Прокурист и Ковчежник), която по-късно става негова запазена марка. Автор е на 6 стихосбирки и 8 романа; големият му пробив е с Московиада (1993), която го превръща в институция в родната му Украйна и в лицето на новата украинска литература пред света, издаден у нас през 2009 г. от Парадокс.

Бунтар, превърнал се в законодател, Андрухович вече четири десетилетия неуморно твори във всички сфери на литературната дейност. Редактира сп. Четвер и Енциклопедия на съвременната украинска литература. Превежда от английски, немски, полски и руски - безразборно - от Шекспир до Керуак, от Райнер-Мария Рилке и Бруно Шулц до Пастернак и Манделщам. Издава музикални албуми (Андрухоид), работи за киното и театъра и в целия този творчески световъртеж успява да защити и докторат (за видния украински модернист Богдан-Игор Антонич).

Носител е на Хердерова награда за литература - Австрия (2001), награда за мир Ерих Мария Ремарк (2005), Литературната награда на Лайпцигския панаир на книгата за европейско разбирателство (2006), Награда на Централна Европа Ангелус (2006), награда Хана Аренд (2014), медал Гьоте (2016) за изключителен принос към немския език и към международните културни отношения, международната литературна награда Виленица (Словения, 2017), награда Хайнрих Хайне (2022) и други.

Творчеството на Юрий Андрухович е добре познато на българския читател. Неговите преводи на български са удостоени с престижни награди. С поетичната антология Писма до Украйна Албена Стаменова получава Националната награда Христо Г. Данов, а Наградата за най-добър художествен превод на Съюза на преводачите в България ? е присъдена за романа Любовниците на Юстиция (и двете за 2020 г.). Същата награда на Съюза на преводачите получава и романът Дванайсетте обръча, в превод на Албена Стаменова и Райна Камберова (2012).

Скрибенс-Медийна група
София, 1309
жк Света Троица бл. 145-В вх. В ет. 15 ап. 151
georgi.gavrilov@gmail.com

Поезия срещу войната
Ясен Василев
Яна Пункина
Яна Монева
Юрий Виничук
Юрий Андрухович
Цочо Бояджиев
Христо Мухтанов
Хайри Хамдан
Тони Теллалов
Тодор Иванов
Теодора Тотева
Тарас Шевченко
Стефан Иванов
Симона Алекс
Силвия Чолева
Сергий Жадан
Свилен Ноев
Светлин Иванов
С. Д.
Румен Леонидов
Роман Кисьов
Романа Романишин и Андрей Лесив
Роберт Леви
Ренета Бакалова
Рене Карабаш
Райчо Ангелов
Преслава Виденова
Петър Чухов
Петър Канев
Нинко Кирилов
Никола Петров
Николай Генов
Наталия Иванова
Надежда Радулова
Мирослав Христов
Милена Ангелова
Маркиян Камиш
Мария Куманова
Мария Липискова
Мария Калинова
Марин Бодаков
Людмила Миндова
Людмила Костова
Любов Якимчук
Кристина Апостола
Крис Енчев
Красимир Вардиев
Колектив Поети без граници
Клаудиу Комартин
Камелия Панайотова
Калоян Христов
Йосип Ости
Йоана Стоянова
Йоана Русева
Ирен Петрова
Ирена Карпа
Ина Иванова
Иван Христов
Иван С. Вълев
Иван Димитров
Златина Димитрова
Елена Талеша
Елин Рахнев
Екатерина Григорова
Евгений Водолазкин
Ева Гочева
Димитър Кенаров
Денис Нуф
Георги Господинов
Георги Гаврилов
Гаска Шиян
Виолета Кунева
Виолета Златарева
Венцислав Василев
Васил Прасков
Вангел Имреоров
Валентин Дишев
Боян Ламбев
Боряна Богданова
Борис Христов
Борислав Стоянов
Бина Калс
Белослава Димитрова
Антонина Георгиева
Антоний Димов
Анна Лазарова
Анка Дженкова
Андриана Спасова
Ана Цанкова
Александър Христов
Александър Секулов
Александър Иванов
Александър Алексиев
Александра Евтимова
Фредерико Гарсия Лорка