Книгата с разкази от Иван Вазов е създадена в помощ на ученика от 1. до 12. клас. ... С тази книга имате възможност да навлезете в необятният свят на Вазовото творчество - този път с избрани разкази за деца.Четейки неговите увлекателни разкази, вие ще усетите не само голямото му писателско майсторство, таланта му на умел разказвач, но и ще почуствате родолюбива нотка, която пронизва цялото му творчество. ... |
|
Книгата, посветена на юбилейната 250-годишнина от завършването на "История славянобългарска", събитие, влязло в културната програма на ЮНЕСКО за 2012 година. То е опит да се защити една цялостна концепция за ролята на Паисиевия труд в процесите на духовно-просветна пробуда и възмога на Велико Търново и Търновския край. Тя - с така очертаните си широки времеви граници от Кованлъшкия (1783 г.) до Мерданския препис (средата на XIX в.), включила внушителен брой стигнали и нестигнали до нас текстове, има какво ново да ни каже, с какво да дообогати познанията ни за Паисиевото дело. ... |
|
"История на българските държавни символи" е историята на герба, знамето и химна на България. Изложението има за цел да запълни множеството празноти, съществуващи в предходни проучвания, както и да поправи някои грешки. Досега в България не съществува цялостно, детайлно изследване на историята на националните символи. Ето защо настоящият труд запълва тази празнина, съществуваща от години в българската историография. При подготовката на изложението са издирени множество допълнителни извори, които досега не са били известни на изследователите. Обърнато е внимание на някои пренебрегвани факти, детайлно са ... |
|
Творчеството на Иван Вазов заема единствено по рода си място сред високите образци на българската художествена словесност. Този автор остава в литературната ни класика с ореола на Патриарх на българската литература. Есен Ронят се в златната есен лист подир лист от дървята, рони се песен след песен и на певец из душата. Ронят се дните ми бледни: всякой ден "сбогом" на радост някаква ил на последни блянове, сенки от младост. В тиха скръб гледам към заник, гледам как слънце ще зайде... Скоро и ази, тук странник, негли ще чуя зов: "Хайде!" Одеса, 1888 ... |
|
След самотата любовта е най-силното човешко преживяване."Разказите в тази книга са любовни. Разкази за несбъднати сватби. Действието се развива в годините между двете световни войни. В един красив български град на брега на Дунава. Преди да стигнат тук, героите са минали през вестникарските хроники. Искат да разкажат своето време. Днес то ни изглежда легендарно. Но всъщност прилича на всички останали времена. Следователно - и на нашето. Защото любовта няма никакво отношение към годините и вековете. Роклите, файтоните, гемиите и вечеринките са тялото на времето. А човекът е неговата душа. Приятно четене." Иван ... |
|
"Паметниците напомнят за героите, на които са посветени, но и самите те имат своя, не по-малко интересна съдба. Много от тях будят възхита и преклонение и стават емблеми на градовете, в които се намират. Други са обругавани и отхвърляни от момента на появата си. Трети притежават свойството да "възкръсват", когато задухат нови ветрове. В тази патриотична книга са събрани повече от 300 паметника, пръснати из цялата ни родина, а и по света. Разказани са най-любопитните моменти от техните истории, представени са и биографиите на бележитите личности, увековечени в камъка. Разлиствайки страниците, ще се окажете ... |
|
Избягали от поробителите, Бръчков, Македонски, Хаджият, Попчето, Мравката и Владиков се скитат немили-недраги из чуждата земя. Те са принудени да живеят в нищета и отчуждение. Намират утеха единствено в кръчмата на Странджата, където си спомнят славното бойно минало и мечтаят за бъдеще, в което България е свободна. Класическото произведение на Иван Вазов Немили-недраги излиза за пръв път през 1883 година и запознава читателите с живота на българските емигранти в годините преди Освобождението. Героите са хъшовете - изгнаници в Браила, обединени от мечтата за свободна България. Изданието е подходящо за ученици и ... |
|
Лаконично небе Небето беше бързо, то летеше, от думите по-кратко и по-зло. Беззвездие над клоните свистеше с начупен, смътен блясък на стъкло. И тази бързина невероятна, и този порив непонятно див бе диво шибан още по-нататък с камшиците на твоя гняв красив. Бе хаоса мъчително пронизан от ледения ръб на пропастта и само ти, ти беше неподвижна опорна точка на жестокостта. И още миг небето се разкъсва, и мрака като черна кръв тече, и аз държа във черните си пръсти теб - късче лаконично зло небе. Иван Пейчев ... |
|
Тази книга е за два вида читатели. Едните са, които обичат природата, общуването с водата, тревите, буболечките и птиците. Излишно е да се убеждаваме колко полезно и насъщно е това. Риболовът е един от начините да се откъснем от бетонните градове, от повтаряните до болка ежедневни маршрути и рутинни работни действия. Така че тук и рибарите, и споделящите вкусния им улов, ще намерят интересни историйки и преживявания, които е възможно сами да са изпитали. Другите са, които обичат да размишляват. За това приятно занимание не са нужни специална екипировка или оборудване - само отворени очи и любопитство. С "По дигата& ... |
|
Като част от античния свят Тракия не е останала чужда на едно от основните религиозни движения - орфизма. Монографията е опит да се разкрият влиянията на гръцкия орфизъм върху царската идеология и изкуството на древните траки. Основните пресечни точки между двете системи се търсят предимно в есхатологията, представата за отвъдното. Главните теми на орфизма са сравнявани с изобразителните текстове от тракийските паметници. Като орфически символи са разгледани тракийските нагръдници, маски, като и изображенията на врати, тронове, яйце, венец, кратер, кантарос, рог и т.н. Най-важната тема в орфическата доктрина е пътуването ... |
|
Млада, без младост, вика: "Чао!"Грозна, красива - в пола. Будна сънува, сънлива чака не катафалка - кола."Ало!""Ало-о!"Лъгал е ъгълът всички - лък: свива алуминият - трака, трака, прави алуминиев кръг."Чао!""Чао-о!"Цвилят трамваи."Чао!""Чао-о!"Коли грухтят. Тях ги не карат с чай от лайка. Карат ги с кръв от моята гръд. Чаплата нищо не вижда - влачи между витрините бюст и таз. Няма да хапе Господ из здрача - тяло да пази, страст! Тя ще премине тоя - морав за морфинистите - свят сред шум; чаплата - с многотиражен порив чаплата - с малотиражен ум ... |
|
Посвещението ставало с възлагане на ръце върху главата, а кръщението им - с огън и Евангелие... ... |