Всяка година децата на Дж. Р. Р. Толкин получавали писма от Дядо Коледа, изписани с треперлив почерк и украсени с изящни цветни картинки. В тях се разказвали великолепни истории за приключения и пакости, за битки с гоблини и пиршества с елфи. За вълнението на децата допринасял и начинът на получаване на писмата - понякога пуснати през комина, друг път донесени от пощальона, а веднъж оставени в дневната до пресен отпечатък от заснежен ботуш. Всяка илюстрация, марка и плик, изработени лично от Дж. Р. Р. Толкин, представляват същинско произведение на изкуството и са поместени в тази книга заедно с пълния текст на писмата ... |
|
|
Сто и петдесет трансформиращи живота писма от Ошо. ... Всяко едно от тези сто и петдесет писма е послание на Ошо, написано лично от него до някого. Писмата са окуражаващ отговор към хората, за да подкрепят техния процес на медитация и вътрешно откриване. "Бъди малко по-поетичен. Пиши красиви любовни писма до живота. Точно в това се изразява медитацията.""Любов. Живей всеки момент. Каквато и задача да се изпречи на пътя ти, изпълни я. Не оставяй нищо за утре. Навикът да се отлага е самоубийство. Къде е утре, така или иначе? Това, което е, е днес. Това, което е, е сега. Моментът трябва да се живее. Единствено ... |
|
|
В тази книга известният учен Николай Генчев разкрива още веднъж непреходното историческо значение на великия българин чрез неговите идеи, апостолско дръзновение и граждански подвиг. Първата част е написана на основата на стари проучвания на автора. Във втората част, същинският принос на автора, се търси отговор на въпроса защо Левски е избран и канонизиран като герой и главен мъченик на българската история. Проследява се официалната литературно-публицистична оценка на неговото дело. Специално внимание се отделя на народното преклонение пред Апостола. Като фон са разгледани и ключови проблеми на българската история и ... |
|
|
"Флобер е като планински хребет: разтърсван от бури, но несъкрушим." Виктор Юго "Писмата на Флобер са забележително художествено произведение, цял роман; те са много по-интересни от роман, защото в тях израства човек." Алексей Толстой ... |
|
|
Зайчето Феликс пътешества в миналото. ... По време на разходката на класа в музея се случва нещо странно - изчезва Феликс , плюшеното зайче на Софи. Всички го търсят, но Феликс сякаш е пропаднал вдън земя. Няколко дни по-късно внезапно се появява първото писмо от Феликс, дошло, незнайно как направо от Средновековието! Но това е само първото писмо, което плюшеното зайче изпраща на Софи от пътешествието си в миналото. Пристигат още писма от времената на древните гърци, викингите, индианците, от каменната епоха и от Страната на изгряващото слънце. Писмата на Феликс са оригинална възможност децата да се запознаят с различни ... |
|
|
Когато всичко изглежда безнадеждно, едно писмо може да промени живота ви завинаги. След ухапване от кърлеж на фестивал на остров Уайт Джоди получава сериозна мозъчна инфекция, която завърта живота ѝ на 180 градуса. Тя трябва отново да се научи да ходи, да пише и да бъде самостоятелен човек. Изправена пред два избора - да се откаже или да направи нещо смислено с времето, което ѝ е дадено, Джоди избира да помогне на другите и да им покаже, че не са сами в трудностите, които преживяват. Един милион очарователни писма е вдъхновяващо пътуване на една жена към възстановяването. Доказателство, че силата на думите ... |
|
|
Книгата, написана от бащата на популярния български актьор - Петър Попйорданов-Чочо, не е биография във формат, в който обикновено са представяни наши и чуждестранни известни имена от сцената и екрана. По-скоро това е изповед за живота и творчеството на един от младото поколение актьори, които ни напуснаха неочаквано в разцвета на своя талант. Фрагментите от различни интервюта, публикации във вестници и списания през последните двадесет години, свързани с житейския му път, не само в личен план, но преди всичко чрез многобройните му изяви в театъра, киното и телевизията, оформят един критичен възглед за преживяното от ... |
|
|
"Писма от войната" е първата оригинална батална книга в българската литература. Написана от един от бележитите български пълководци - Стефан Тошев, тя смайва с автентичния си език и рисува една реалистична картина, в която героизмът среща ужаса на войната. Сръбско-българската война заварва Стефан Тошев като капитан и командир на Трънския отряд. Още на 3 ноември Тошев влиза в бой с настъпващите сърби и успява да ги задържи, но получава заповед да отстъпи. Преживяното го тласка да стане автор на десетки бойни спомени, събрани и издадени 3 години след края на военния конфликт. В тях читателят ще прочете ... |
|
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
|
"Влюбих се в тази книга. Тя е не просто зашеметяващ дебют, а ясна заявка за нов дързък литературен глас!" Стивън Чбоски, автор на "Предимствата да бъдеш аутсайдер" ... Всичко започва с едно домашно по литература - очаква се учениците да напишат писмо до починал президент, велик учен или философ, но за Лоръл истинският порив я отвежда другаде. Тя избира да пише на Кърт Кобейн, защото невероятната ѝ сестра Мей е била луда по музиката му и също като него е починала млада. Скоро Лоръл успява да напълни цялата си тетрадка с писма до хора като Джанис Джоплин, Хийт Леджър, Амелия Еърхарт, Джуди Гарланд ... |
|
|
"Всяка беседа на възрастния човек с младите се превръща в поучение. Винаги е било така и сигурно така ще бъде. Ще гледам да съм кратък и да кажа само най-главното - както аз го разбирам - да споделя опита си от преживяното. За беседите си с читателя избрах формата на писма. Тази форма, разбира се, е условна. В читателите на писма аз виждам свои приятели, което ми позволява да пиша непринудено. Защо подредих писмата си именно така? В началото пиша за целта и смисъла на живота, за красотата в човешкото поведение, след което говоря за красотата на заобикалящия ни свят, за красотата в творенията на изкуството. Постъпвам ... |
|
|
"Здравейте, професор Д., Преди две години, малко след смъртта на майка ми, ви написах писмо, което вие прочетохте веднага, на следващия ден, след като ви го изпратих. Това беше голяма изненада за мен. Очаквах в най-добрия случай да се обади някоя секретарка, която да ме уведоми за нещо от типа на входящ номер, колкото да може да се тупа топката, докато се успокоя. Вместо това вие ми отделихте време за един достатъчно дълъг и сърдечен телефонен разговор. Искам да започна писмото си с благодарност за това! В този разговор останах с впечатлението, че приемате писмото ми като жалба в призив да бъдат наказани ваши ... |
