"В партийния дом на реактора, в реактора на партийния дом - под отхлупения капак нахлуват чужди погледи. Целият свят вече знае всичко за Чернобил. Между световните столици през планетата прескачат искри и летят телеграми. Москва с половин уста най-накрая признава. Киев е в траур, макар и неофициално. А у нас мълчат, пролетта се развива без паника. Тя търси с уста устните ми, стиска през фланелката разгорещените ми гърди. Иска да ме спаси, да поправи, ако е възможно, грешката на баща си. Инфантилният спомен в невидимите обръснати косъмчета ме смачква на прах, разтапя ме, отпускам ръце. Това я разочарова вероятно, ... |
|
Миналото е някогашната действителност, която никой не може да промени - дори и историкът. Ако Историята е запаметена и записаната част от миналото, то нейната феноменология е по върховете ѝ, опирайки се върху основата на променящите се исторически обстоятелства. Ето защо събитията и героите са от различни величини. Философското осмисляне позволява Историята не само да се обгърне от всички нейни страни - светли и тъмни, но и да бъдат обяснени обикновените и неповторимите събития чрез разрез отвътре. Обикновените явления говорят от само себе си и са видими за сетивата, докато изключителните изискват целенасочено ... |
|
Книга 5 от Свитъци по Конституционно право на проф. Георги Близнашки . ... |
|
"Поетът няма понеделници. Поетът няма недели. Те са вятър във вятърни мелници и вятъра мелят. И сред тази вихрушка от плява поетът оре и засява." Георги Атанасов Георги Атанасов е роден през 1951 г. в Лом. Завършил е Висшето военно артилерийско училище в Шумен и Софийския университет "Св. Климент Охридски", факултет по журналистика, специалност "Редакционно и издателско дело". Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на поетичните книги "Думи за из път", "Слънчево махало", "Потайна книга на любовта" и "Опаковани различия". На повестта " ... |
|
"Колкото повече натрупвам годините върху раменете си, толкова по-често се връщам в незабравимото детство, когато малкият човек с широко отворени очи опознава разнообразния свят. Приседнали пред кръчмата или бръснарницата на площада в Калофер, старите бойни другари често се отнасяха върху крилете на спомените към младините през войните в редиците на 28-и Стремски пехотен полк. Аз слушах с любопитство за техните героични и съдбовни приключения, но когато поотраснах и започнах да чета внимателно учебника по история си позволявах и да задавам уточняващи въпроси. Дядо Стефан ме изглеждаше с добродушно снизхождение и се ... |
|
За ценителите на поезията автобиографичната и есеистична проза на поета Георги Борисов е истинска изненада. Дори повече - откритие и ключ към стихотворенията и поемите му. За читателите на легендарното списание "Факел" обаче, чийто редактор е повече от три десетилетия авторът, "немерената реч" е естествен резултат от усилията му да ни поднася години наред образци на съвременната проза, публицистика и есеистика от цял свят. Подобни образци той ни представя и в "Откаченият вагон". Вагонът, който ту спира или забавя ход, ту се носи по коловозите на общото време, без да се съобразява с ... |
|
"В този сборник с радиоколежката Валентина Михайлова събрахме част от вечното радиотворчество на Василски, всекидневните му коментари, излъчвани в продължение на три години в ефира на програма "Христо Ботев" в рубриката "Коментар на деня в 300 секунди". Тези есета са образец за журналистическата находчивост, професионална позиция и принципност, на гражданска смелост. Включихме най-добрите му коментари, които се излъчваха миг след края на обедните новини. И винаги се пишеха от Георги в последния момент, най-много час преди да започне осведомителният бюлетин. И за това те бяха винаги хипер актуални, ... |
|
Бог и Гог О, в мрак мъждукаше звезда, а името ѝ Винсънт бе ван Гог - блестяха от сълзите ѝ цветя, а в тях вселил се беше Бог?! Всуе! Кипеше ядно тъмнина, че силата ѝ древна се топи, че може утре светлина в сърцата хорски да искри?! И както разпнат беше Бог, наместо в мрак да е Пастир, така низвергнат бе и Гог, макар и слънце сред всемир!? Сияен, а невидим беше Гог, и нужно бе в отвъда да цари?! Неведом, но сияен беше Бог, а трябваше на кръста да гори!?... Георги Илиев ... |
|
"Честно казано, някак си нахално е да обсъждам великите умове, но да се опитам да размишлявам за техните схващания ми се струва по-почтено, отколкото цял живот да се доверявам на готови формули. В края на краищата подобни занимания са полезни поне с оглед атеросклерозата! Откакто свят светува, на хората се предлагат и налагат различни картини за тяхното бъдеще. Утопични или измамно реалистични. Натрапвани чрез слово и молитви, с огън и меч. Религиозни фанатизми, национализми, фашизми, социализми, комунизми и всичките те, без изключение, се опитват да подчинят нашето мислене на представите за някакво предполагаемо ... |
|
Кои са тези музиканти, които могат да предизвикат възторг само с една снимка в социалната мрежа и кратък текст към нея? Всеки друг музикант, напуснал сцената преди десетилетия, можеше да мине незабелязано, особено днес в ерата на музикалното свръхпредлагане. Но не и групата, продала легално 400 милиона албума и произвела 19 хита, оглавили световните класации в продължение на 10 години. Група, която успя да превърне първите букви на малките си имена в световен бранд. Няма значение дали светът обича или не тяхната музика, но знае кои са АББА. През 1999 г. АББА отказва 1 милиард долара, за да се събере за нов албум и 100 ... |
|
"Мило дете, Няма по-голямо вълшебство от това да узнаеш от написаното какво ти казва онзи, когото нито виждаш, нито чуваш. Само с трийсет букви цялата човешка мисъл влиза в умовете на хората и те стават по-красиви и по-добри. Ти си на последната страница на тази книга, но тя е първата страница от възможността само да четеш за прекрасните светове на играчките, за чудесата около тебе, за голямата любов на твоите родители и близки към теб, за разбирателството между хората. Всяко стихотворение в тази книга е много малка крачка към красивата ти усмивка и към любопитния свят на възрастните. Припомняй си ги, когато много ти ... |
|
Девет разговора с Георги Каприев ."Животът не може да бъде сбран между кориците на книга. Отговорността тук е на Митко Новков . Той пита, води и пренасочва. Разказва се едно, а много други съществени събития и лица остават неспоменати... Светът на нашите спомени не съвпада точно със света, за който си спомняме. Претенцията за абсолютна историческа истина е недопустима. А при възпроизводство на събития чрез лична памет е съвършено изключена. Ето защо, любезни читателю, не приемай нищо тук на вяра! Моля те, проверявай!" От автора ... |