"...Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят".
Георги Данаилов ... |
|
|
"Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи сватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността "Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце." Отдавна съм "тиган" (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира - следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата - никой, ... |
|
|
"Доколкото си спомням" е в руслото на най-добрата българска мемоаристика от "Страданията" на Софроний, през "Записките" на Захари, до "Пътя" на Константин Константинов. Георги Данаилов умее да пресъздава мига в неговата пълнота и същевременно да ни открива перспективата на голямото и всеобщото."
Георги Величков ... |
|
|
"Веднъж, когато гребях с лодка в морето, видях самотна пеперуда да се носи над вълните. Сигурно вятърът я бе откъснал от любимите й цветя и отнесъл далеч навътре. Сега със сетни сили тя летеше съвсем ниско над водата. Всеки миг се опитваше да кацне, като навярно разчиташе, че ще срещне някаква опора за телцето си, но усещаше морето под себе си, издигаше се и пак се спускаше... На нейно място никоя пеперуда нямаше да смогне да стигне до брега, но тази продължаваше да лети, защото възприемаше всяка идваща вълна като място за избавление. Всеки следващ миг и се е струвал спасителен и тя щеше да го очаква, докато загуби ... |
|
|
"Беше зима. Ама каква зима. Снегът захлупил цялата земя. Една късна вечер се завръщах героично но внимателно от дома на моя възрастен приятел, който правеше най-хубавото вино в градчето и обичаше да казва: "От това вино колкото повече пиеш сутрин по-бодър се събуждаш!"
Улицата беше пуста. Снегът болеше очите ми и ме караше да примижавам. Странна работа, не се виждаше, а се усещаше по бузите и клепките и сякаш валеше само около уличните лампи. Беше хлъзгаво и няма защо да обяснявам, че ходех леко разкрачен. По едно време се подхлъзнах, задържах се и тогава видях човек в канавката. Лежи възнак и не шава.
... |
|
|
Всичко това са разни истории. Някои са станали в моя живот, други - с други хора, трети - биха могли да се случат, а четвърти - толкова ми се искаше да се получат. Тия истории всъщност са една-единствена история - моята история, която сега след толкова години ми изглежда измислена... Една измислена от мен измислица... Но каква прекрасна измислица! Скъпа за мен! На която посветих младостта си! И за която бях готов да отдам и живота си...
Хорхе Луис Борхес (1899 - 1986) е роден в Буенос Айрес, но едва петнайсетгодишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман е на ... |
|
|
Това не е притча за суфизма и исляма.
Това е книга за свободата да търсиш своя Бог.
Това не е разказ за средновековния поет Руми и дервиша Шамс.
Това е книга за мъката да откриеш път към себе си.
Това не е съвременната история за романтичната връзка между американка и шотландец.
Това е книга за радостта да намериш път към другия.
Това не е любовен роман.
Това е книга за любовта. ... Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата й задача е да прочете и оцени „Сладко богохулство” – роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. ... |
|
|
Трета книга от трилогията "Игрите на глада".
Бестселър на New York Times. ... Казвам се Катнис Евърдийн. Защо не съм мъртва? Би трябвало да съм мъртва...
Окръг 12, родното място на Катнис Евърдийн, огненото момиче, е унищожен, но тя е жива. Гейл е избягал. Семейството на Катнис е в безопасност. Пийта е в ръцете на Капитола. Окръг 13 наистина съществува, има бунтовници, има нови лидери. Революцията се разгаря. Сега успехът на въстанието зависи от готовността на Катнис да се подчини, да поеме отговорност за живота на безброй хора и да промени бъдещето на Панем. За да го направи, тя трябва да преодолее гнева ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
