Румен Стоичков е дългогодишен водещ на предаването "Нощен хоризонт", с над 1200 предавания от 1995 г. насам. От 2008 г. е главен редактор на детското списание "Аз съм българче". Член е на Съюза на българските журналисти. Автор е на няколкостотин публикации във вестници и списания, част от които са поместени в трите му книги "Преди забравата", "Из стръмнините на България" и "Някъде там". Носител е на награди, сред които Специалната награда на журито от Медийния фестивал в "Албена" (2005) - за репортаж от психиатричната болница в с. Пастра, общ. Рила; Годишната ... |
|
|
"Роден е в град Ресен на 19 януари 1879 г., тогава в Турция, сега в Република Македония. Цялото му име е Симеон Трайчев Радев . Има двама братя (Владимир и Христо) и пет сестри. Нека поясня: Ресен в онова време е забележително селище, за него са писали чуждестранни пътешественици: например френският учен Ами Буе (1836 - 1838), руснакът Виктор Григорович (1844 - 1845), австриецът И. Г. Хан (1863). В статистика от 1900 г. е отбелязано, че населението на града включва 2400 българи, 800 българомохамедани, 30 турци, 300 арнаути-мохамедани, 570 власи и 350 цигани. В село до Ресен е роден и чаровният Трайко Китанчев (1858 ... |
|
|
"Възгледът, на който принадлежа, е възгледът на поезията. Този възглед има хилядолетна история със запазени писмени съкровища, основаващи се на много по-стари предания. Аз нямам възглед, аз принадлежа на този възглед. Човек може да има поглед за нещо, но този поглед ще бъде, основан на възгледа, на който принадлежи. Възгледът е светлината, дето осветява нещата... Погледът е мнение, а възгледът - истина. Погледът дава граници и определения, а възгледът, осветявайки ги, ги отпраща напред. Възгледът разширява света, съединява погледите, събира обектите в цялост, т.е. възгледът е синтез." Румен Денев С тези думи ... |
|
|
В тази приказка на писателя Румен Иванчев пъстрото Петле - ветропоказател се сприятелява с Южния вятър и става любимец на децата. То си има и още един мъдър другар - Часовника на градската кула, върху която го е монтирал Старият майстор. Но идва есента и после зимата, която прекъсва безгрижните игри. Пристига Северният вятър, който фучи застрашително и иска всички да му се подчиняват. Това важи и за ламариненото петле, което трябва да устои на редица изпитания и капризи на ледения господар. Накрая, с помощта на Градския часовник, то успява да посрещне пролетта, обърнато в посоката на истинското приятелство. Поуката от ... |
|
|
Като форма на човечеството всеки народ носи неговите висши качества, които са обща съкровищница на индивидуалните народни култури. Човечеството е общество от народи и поради тази причина излиза наяве фактът, че всеки народ се представя като личност в това общество от много народи. До тук имаме два принципа: народите са форми за съществуване на човечеството; народът е личност. Тия два принципа са основополагащи за възгледа на постоянното в промените, защото широкият консерватизъм (словосъчетание, което е равнозначно на възглед на постоянното в промените) има за понятия, чрез които разбира света, три такива: род, народ и ... |
|
|
Книгата съдържа епиграми, стихотворения и афоризми. ... Румен Иванчев е награден със следните литературни награди: за първа книга с поезия в конкурса "Южна пролет" в Хасково, 1983, премията "Фараболина" на Карнавала във Виареджо, Италия, 1993; националната награда "Чудомир", 2015. "Постепенно в България настъпват големи промени. Богатите стават по-богати, бедните стават по-бедни, умните - по-умни, глупавите - по-глупави, а останалите, сред които съм и аз, сме отдавна в чужбина. В тази бих я нарекъл, патриотична книжка съм събрал нови епиграми, неостаряващи стихотворения и мисли, ... |
|
|
Големите военни победи през Средновековието превърнали България в една от най-големите и силни държави в Европа. В тази богато илюстрирана книга са описани седем от най-великите български битки: при Онгъла (680 г. - Хан Аспарух), при Константинопол (718 г. - хан Тервел), във Върбишкия проход (811 г. - хан Крум), при Ахелой (917 г. - цар Симеон), в прохода Траянови врата (986 г. - цар Самуил), край Одрин (1205 г. - цар Калоян) и при Клокотница (1230 г. - цар Иван Асен II). ... |
|
|
В памет на живописеца Румен Лаптев, който ни напусна през 2013 г. ... В този каталог са представени над 80 цветни репродукции на картини от различни периоди на художника. Това, което няма как да се види тук, е усещането му за изкуството и за живота, отдадеността му към неговите ученици, майсторството му като познавач на технологията на живописта до най-дребните детайли. ... |
|
|
Книгата Българското етническо присъствие в Западна Тракия и Одринско XIX - XXI в. от Румен Иванов е поредното актуално и оригинално заглавие на изследванията в ново време, което продължава темата за българското етническо присъствие и неговите следи днес в най-южните предели на българската етническа територия в някогашната Османската империя, признати като такава с преобладаващо българско население и от Посланическата конференция в Цариград през 1876 г. и от фермана за учредяването на Българската екзархия през 1872 г., останали по силата Берлинския договор от 1878 г. извън границите на съвременната българска държава. ... |
|
|
"Утре рано аз имам дуел, ще изпискат две сребърни шпаги. Неизгодно е да съм смел, изгодно е да избягам... Аз ще бъда убит войник, вече хапвам последната хапка, а животът е жалък вик, панталони и шапка." Румен Денев ... |
|
|
За Румен Стоянов , доайен на испанистиката и португалистиката у нас, единствен българин - почетен доктор на латиноамерикански университет (гр. Бразилия, 2012), ние, българите, заемаме средищно положение спрямо жестикулиращите южняци и въздържаните северняци. От десетилетия обаче имаме уклон към затихващо ръкомахане, което е белег за изгубване на национална самоличност - отпадат безмълвни знаци, нови не създаваме, предпочитаме да се възползваме наготово от чужди. Растящото обезжестяване е част от задълбочаващото се разбългаряване: в жестово отношение, както и въобще на културното поприще, ставаме все по-безцветни, по- ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "Мой малък, уплашен по рождение човек, ти си връхна дреха на душата ми, ти си едно жестоко изключение в синдромите на тоя свят... Мой малък уплашен човек, вкопчан в опашката на времето, положителен антигерой на епохата - все едно ли е нищожен ли си, или унищожен? Ти участваш в хаоса, в движението - от къщи на работа, от работа - вкъщи, ти имаш собствен слънчев часовник и собствен малък уплашен човек, но зависи ли нещо от теб, щом си зависим от всичко? Мой малък, забравен, готов за подвиг човек - аз не съжалявам лудите си братя и никога не съм се хилил на хората, замислени за цвета на ... |
