"Александър Пелтеков (р. 1934 г.) е един от доайените на колекционерите в България. Неговите интереси са съсредоточени главно и борбите на българите в Македония и Одринско за свобода и народност. Той е успял да издири ценни документи и предмети, свързани с живота и делото на изтъкнати дейци. Една голяма част от тях предостави на Регионалния исторически музей в Благоевград, където е образуван фонд на неговото име. Най-интересните експонати са изложени в постоянната експозиция на музея.
Висока оценка за изследователското дело на Александър Пелтеков дава проф. д-р Костадин Палешутски в предговора си към монографията Тешово: "Когато Ал. Пелтеков ми предостави ръкописа на книгата си за село Тешово, аз не бях изненадан. Знаех, че дълги юди и и той се занимава с издирване на ценни документи из историческото минало на Македония. Той издаде книга със спомените на поп Тома Николов, един от дейните участници в македонското революционно движение. Александър Пелтеков издири и публикува дневника на Кръсте Мисирков, когото днес в Скопие смятат за пръв идеолог на македонизма. Той преиздаде и книгата Защо бе убит Александър Протогеров. Споменавам тези факти, за да подчертая, че авторът носи заряда на упорит и задълбочен изследовател, към когото читателят може да се отнесе с пълно доверие."
С особена значимост е енциклопедичният сборник на Александър Пелтеков Революционни дейци от Македония и Одринско, в който са поместени портрети и кратки биографични сведения както на водачите на македоно-одринското освободително движение, така и на редови дейци и революционери, на чиито плещи се водеше кръвопролитната борба в двете останали под османска власт български области - Македония и Одринско.
Изданието Неврокоп в образи е уникално в своя замисъл и реализация. В него са представени фотографии от края на XIX век и първата половина на XX век. Книгата обогатява нашите познания за миналото на гр. Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев), за икономическото му развитие, за революционните борби в Източна Македония в отстояване на българската идентичност, за народния устрем за църковна независимост, за подема на просветното дело.
След освобождението на Неврокоп от османска власт (1912) градът значително нараства с преселването на бежанци от Егейска Македония и изцяло променя своя облик. Изгражда се красив център с интересни градоустройствени и архитектурни решения. Утвърждават се занаятчийски и търговски улици, създадена е обширна градска градина. Прочутият Неврокопски панаир продължава да бъде очаквано събитие за целия Неврокопски край...
Неврокопската гимназия се превръща в мощна образователна институция, чийто възпитаници издигат културния уровен на населението... Всички тези процеси, както и обществения и културния живот в града са отразени във фотографиите, много от които се публикуват за пръв път. Безспорно Неврокоп в образи ще стимулира и други колекционери и краеведи да покажат свои скъпоценни документи и фотоси, с които да дадат своя принос в дописването на биографията на един град, на едно село, на една фамилия..."
Цанко Серафимов