Поредицата е под общата редакция на проф. Валери Стефанов "Чест е да представя тези италиански разкази в превод на български с няколко уводни думи, които имат за цел да прозвучат като поздравителна картичка по случай тяхното балканско пътешествие, като знам, че ги поверявам на вещината и ентусиазма на Дария Карапеткова. Това са кратки истории, които носят подписите на много популярни и ценени в Италия автори. Някои, като Микеле Сера, са известни фигури в полето на политическата и нравствената сатира; други като Стефано Бени, Маурицио Маджани и Алесандро Барико са писатели и творци с вече значителен стаж и ... |
|
|
Ако вече сте чели неподражаемите разкази на Любомир Николов , знаете в какво се забърквате, ако ли не - сборникът "Фламинго за обяд" предлага поредната порция читателска наслада с обилни дози хумор, непредвидими герои и разчупени, различни истории. За какво да внимавате? Вероятно е подводните течения в неумолимата логика на историите да ви сблъскат с крадци на фламинго, човек бонзай, жена клонинг, диктатор с вкус към графитите и шайка чаровни мошеници, вилнеещи между страниците. Ако ги заговорите, си е на ваша отговорност! Твърде възможно е, ако четете книгата по време на път, да си изпуснете спирката, защото ... |
|
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
|
|
"Неслучайно народът е казал, че: "Хубавите работи бавно стават". Добре е да вървиш бавно - пулсът не се ускорява, добре е да се храниш бавно - стомахът не се натоварва, добре е да четеш бавно - смисълът не се изплъзва. А май е добре и да пишеш бавно - по-дълбоко овладяваш словото... На тъкмо такова бавно писане сме свидетели в сборника с разкази на Горан Атанасов Махалата на совите. Това са промислени разкази, изпитани, връз кожата на автора изпробвани, за да се получи един текст, в който тъкмо бавното, тъкмо незабързаното, тъкмо айляклийското са приемливата и желаната житейска концепция. Те започват с ... |
|
|
Разказите в този сборник водят читателя през реалността на всекидневието, но играят хитра игра с очакванията му: стъпили на земята и зазидани в делника, те изненадващо се оказват задвижени от едно стъписващо фантастично, което не се поддава на автоматизми, подрива кулминации и отмества смислови хоризонти. Малко момче хвърля топка към слънцето, мъж търси своето отдавна забравено лице, възрастен господин се разхожда сред незапомнени спомени, а една делова госпожа поглежда към отсрещния тротоар и изненадващо вижда себе си. Под звуците на валс, танго и мълчания, скрито между мравки и лъвове, отпътуващи влакове и кацащи ... |
|
|
Очарователни, смешни, загадъчни, нерядко озадачаващи и неизменно вълнуващи, 17 те разказа в сборника Изчезването на слона изкусително разтварят дверите на сюрреализма. Харуки Мураками предлага поглед отвътре към живота в Япония и отвежда към паралелни светове, но не далечни, не недостижими, а разположени съвсем наблизо, под повърхността на ежедневното. Мъж вижда с очите си как любимият му слон се смалява и изчезва; зелено чудовище изпълзява дълбоко изпод земята, за да се обясни в любов на избраната жена; танцуващо джудже се вселява в човешки тела и нарушава земния порядък. И още много други човешки истории: за хора, ... |
|
|
Джером Клапка Джером (1859 - 1927) е автор на около 50 книги - романи, разкази, есета, пиеси. Със своя неподражаем хумор той повече от век разсмива, забавлява и радва милиони хора по света. Творбите му са остроумни и мъдри, добродушни и прочувствени, дълбоки и утешителни. Той увлича със сладкодумието си, но и намига шеговито, показвайки, че животът и хората са поносими само ако не ги вземаме прекалено на сериозно. Разказите в настоящия сборник се издават на български за първи път. ... |
|
|
Читателка, която пише до любимото си списание. Съпруг, отказващ да приеме изневярата. Момиче, което чува повече, отколкото би искало. Монахиня на път към първия си манастир. Емигрантка от Шри Ланка с мечта да бъде блондинка. Разведен баща в деня за среща с малкото си момче... В шумния лабиринт на града има едно наглед обикновено място, в което се пресичат пътищата на героите от тази книга. "Разкази от фризьорския салон" са моментни снимки на невидими персонажи от съвременното ни ежедневие. Майсторският словесен прожектор хвърля върху тях кратка, но интензивна светлина, за да покаже неочакваната им дълбочина, да ... |
|
|
Историите в този сборник приканват към едно необичайно пътешествие - през поколенията, тяхната самота и любимата им музика. В началото на 60-те години основателят на първия джаз оркестър в България прави нелегален запис на учениците си, които свирят Глен Милър. През нечии слушалки и днес може да се чуе Нова генерация около бившия Кравай. А едни пораснали хлапета всяко лято се връщат в Малката текила в Созопол, където звучи Сайпръс Хил. Всички тези поколения - изгубени или изтръгнати - никога не са спирали да си говорят. Знаят, че мълчанието не е немота, а компромис между желанието да изричаш истината и необходимостта да ... |
|
|
"Тонгкат", този "разгул от разкази", е култова книга в Белгия. Нейните послания звучат повече от актуално на фона на мощно развихрилия се тероризъм. В нея се срещаме не само с красотата на приказката и идиличния мит, но и с изначалната жестокост, присъща на човешката природа. Ярките сюреалистични образи, преплитащите се истории, времена и мистериозни персонажи, поразителните, почти физически усещания, смесицата от ужас и нежност, които буди, постмодерната окраска, я правят трудно определима жанрово, но затова пък силно въздействаща книга. ... |
|
|
"Исках да разкажа за гласовете, за тишината и за шума на думата, за скритата ѝ сила, за досадата и ужаса, които носи. И за своята вяра в живата енергия на писаното слово, за истинската книга. Какво страшно оръжие е в ръцете на спекулативния ум и какво спасение свише за човека, от сърцето на човека. Тирани, сектанти, пророци и проповедници - отляво и отдясно, - всички залагат на думата. Отвред, всякога. И днес. Думите се огъват от блясък, мъка и надежда. Или пълни с въздух се пукат пред очите ни като мехури. Но как жадно ги поглъщаме, щом носят истина с любов." Любен Петков ... |
|
|
"Какво ви е присецало, момче, вълчи житиета да дирите, вехти истории да ровите?! Едно знам я - дека Господ е плюнал и живот се е хванал, там и мъка се е присадила! На бурен се вие пустата цръна мъка и души човеците, мори ги на корен... Те такъв е животът - ужким ти го водиш на тефтер, а той те бие в грамовете като дърт кръчмарин; на въже го влачиш - нозе запиня в земята и назад те тегли като опърничаво муле; гали ти се като жена и в очите те гледа, а фустите отдире за друг вдигнати. Животът, убавенко, е хитрец - дорде си млад, двамина се смеете, но щом одъртееш, самичък си ревеш. От пелената до покрова фитилчето ти ... |
