Съставителство, предговор и превод от френски език: Лидия Денкова . ... Бенжамен Констан (1767 - 1830) е сред първите имена от времето на Френската революция, които свързваме с основополагащите идеи на либералната философия, с конституционната политика и право, с теорията за прогреса на човешкия род и религиозната толерантност, а също и с разбирането за индивидуалната свобода. През годините неговата политическа философия се е превърнала във вдъхновение и емблема за не едно и две движения по цял свят, но Констан е повече от това - един наистина многообразен мислител, който непрекъснато търси да разбере какво е да ... |
|
|
Говори един влюбен... ... Трето допълнено издание. В днешно време необходимостта от тази книга се определя от едно съображение и то е изключителната самота на любовния дискурс. Този дискурс може би говорен от хиляди субекти (кой знае?), но никой не го поддържа; той е напълно изоставен от заобикалящите ни езици, които или не го познават, или го подценяват, или го осмиват - така той бива отрязан не само от властта, но и от своите механизми (знания, умения, изкуства). Когато по такъв начин един дискурс бива увлечен от собствената си сила по течението на неактуалното, изнесен извън всякаква масовост, не му остава нищо друго, ... |
|
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. ... "Работните листове са неотменна част от учебния комплект по философия за 10. клас. Те са свързани с уроците за нови знания и съдържат писмени упражнения и задачи, които ще са ви полезни, ще ви обогатят и надяваме се - забавляват. Работните листов ви дават възможност за упражняване чрез писане, което е важно не просто за трениране на паметта, а и за подпомагане на осмислянето на учебното съдържание. Писането е дестилирана мисъл. Сами ще се убедите в това, докато отговаряте на въпросите и изпълнявате задачите, включени в различните рубрики в това помагало. ... |
|
|
A Priori обосноваване, интуиции и концептуално владеене. ... "Класическата епистемология, философия на съзнанието и философия на възприятията се строи отвън навътре - ние осъзнаваме основанията си и ги превръщаме в знание; когнитивната ни система преформулира света около нас и го преобразува в концепти; сензорните ни определености задават съдържанието на възприятията ни и детерминират начина, по който отразяваме реалността. Тази картина диктува и подбора на методи: интроспекцията носи несъмнимост или поне неопровержимост; интуициите са свързани с очевидното; възприятията дават представите на човека за света. В ... |
|
|
Димка Гочева е родена в Стара Загора през 1964 г. Завършила е философия в Софийския университет Св. Климент Охридски през 1987 г. От 1988 г. е хоноруван, а от 1990 г. - редовен асистент по история на античната и средновековната философия. Първата ѝ дисертация е за телеологизма на Аристотел, ръководена от проф. дфн Ради Радев. Втората ѝ дисертация е книгата, която сега читателят държи в ръце. Нейни са още книгите: В лабиринта на Платон и Аристотел, удостоена с награди от Фондация Минерва и Фондация Св. Климент Охридски през 1996 г.; Нови опити върху Аристотеловия телеологизъм; Университетът: накъде; За ... |
|
|
Въпросът за понятията е централен не само във философията, но също намира своето място в дисциплини като когнитивната психология, невронауката, изследването на изкуствения интелект, лингвистиката, антропологията, логиката. Общоприетият съвременен възглед е, че понятията са конституенти на мисълта, което ги поставя на централно място в дискусиите в рамките на философията на съзнанието. Явяват се и ключов обект на изследване във философията, особено ако се приеме, че философията се занимава изцяло или отчасти именно с изследване на понятията. Концептуалният анализ се смята за основен метод за правене на философия, а ако ... |
|
|
Изследването в книгата се опитва да подходи към философската логика в континенталната традиция през призмата на кръговото разсъждение, което разглежда като разгръщащо се на две нива: на нивото на биващото - това е онтологически кръг, и на нивото на логическото - логически кръг, който в никакъв случай не е порицаваният порочен кръг в доказателството. Проследявайки тази кръговост, авторът непрекъснато я съотнася с вътрешноприсъщата ѝ телеологичност. Философската традиция, която изследва, обхваща възгледите на Георг Вилхелм Фридрих Хегел , Ханс-Георг Гадамер , Карл Хайнрих Маркс , Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер. ... |
|
|
Die Studie versteht sich als Beitrag zur Erläuterung des Kampfes um das Erbe der klassischen Hermeneutik. Seit Anbeginn erhebt die philosophische Hermeneutik einen Universalitätsanspruch. Die Studie beschäftigt sich mit der Frage, ob die Anziehungskraft dieses Anspruchs noch bewiesen werden kann. Dementsprechend wird versucht, dieser Universalitätsanspruch im Horizont des nachmetaphysischen Denkens zu verteidigen. Dimitri Ginev (3. Juli 1956 in Warna - 5. Juni 2021 in Sofia) war Professor für Geschichte der kulturwissenschaftlichen Diskurse an der Universität Sofia. Er hat ... |
|
|
Съставители: Анета Карагеоргиева, Мадлен Ангелова-Елчинова, Калоян Нечев. ... В началото на сборника читателят ще намери една съвсем кратичка статия, която въпреки скромния си обем налага отпечатъка си върху последващите десетилетия в епистемологията от XX и XXI век. Става дума за публикацията на Едмънд Гетие "Обоснованото истинно убеждение знание ли е?". Тя подлага на съмнение и остра критика т.нар. класически анализ на знанието, характерен за първата половина на миналия век, но започнал всъщност още от Платоновия диалог Теетет. Гетие предлага два контрапримера на обоснованото истинно убеждение, които показват, ... |
|
|
Ние сме слаби и ограничени създания, но благодарение на значението сме способни с помощта на звукове или знаци върху хартия да обхващаме мислено целия свят и много от нещата в него, и дори да си измисляме неща, които не съществуват и вероятно никога няма да съществуват. Проблемът е да обясним как е възможно това: как нещо което казваме или пишем, има значение - включително и всички думи в тази книга? ... |
|
|
Целта на монографията е да представи едно възможно решение на проблема за съзнанието, който може още да се идентифицира с т.нар. проблем "тяло - съзнание", психофизически проблем, а също така може да се нарече и проблем за реалността. ... |
|
|
Пред лицето на фиксираните върху болестта огромни постижения на медицината се появява заплахата да изпадне от полезрението цялостното състояние на здравето, а съвсем естествената грижа за собственото здраве много лесно да бъде объркана с нещо друго. Ханс-Георг Гадамер ни показва как можем да намерим отново "състоянието на вътрешно равновесие и съгласие със себе си" и заедно с това да развием здравословно самочувствие по отношение на лекарите. Наблюденията на Ханс-Георг Гадамер върху болестта и здравето, върху отношението между научната медицина и онова лечителско изкуство, което запазва поглед върху цялото, са ... |
