“Дневникът! По правило това е ориентиран кьм бъдещето доверителен текст. Писан днес, утре той трябва да бъде ключ към разбирането на вече превърналото се в минало настояще. Дневникът е „изповед-послание", чиято публичност по някакъв начин конюнктурата табуира. Често пъти е Възможност за „последна дума" по възлови проблеми от индивидуалното и социално битие на пишещия. Дневникът е ценностно ангажиран текст, независимо дали фиксира болезнено-втренченото вглеждане на автора в себе си, в собствените си ежедневни премеждия и емоционални ерупции, или е посветен на историко-събитийни ретроспекции, социални обобщения, ... |
|
|
Пред лицето на фиксираните върху болестта огромни постижения на медицината се появява заплахата да изпадне от полезрението цялостното състояние на здравето, а съвсем естествената грижа за собственото здраве много лесно да бъде объркана с нещо друго. Ханс-Георг Гадамер ни показва как можем да намерим отново "състоянието на вътрешно равновесие и съгласие със себе си" и заедно с това да развием здравословно самочувствие по отношение на лекарите. Наблюденията на Ханс-Георг Гадамер върху болестта и здравето, върху отношението между научната медицина и онова лечителско изкуство, което запазва поглед върху цялото, са ... |
|
|
Университетска философска поредица "Какво значи това". ... "Идва миг, когато фигурата става толкова сложна, явлението изглежда тъй ново, че трябва да се откажем от намерението да ги обхванем в цялост и от стремежа да ги изразим чрез последователни величини. Къде учениците на Евклид са застинали в своята представа за формите? На каква; в която се прекъсва предполагаемата верижност, са се натъкнали? Тя бележи завършека на едно изследване, което човек се изкушава да възобнови, подмамен от доктрините на еволюцията. И не иска да си признае, че границата му може да е окончателна точка." ... |
|
|
Сборник с избрани доклади и лекции от единадесетата международна ранноесенна школа по семиотика. ... |
|
|
Ескизи към една Философия на нежността. ... Философията, която приема, че Азът е множествен, крехко множествен, и че все пак тази множественост се отлага в единен фокус, е склонна - от повече от двадесет и пет века - най-напред да се пита заедно с Пиндар защо "Всички се нуждаем често от полъха на нежни ветрове"... Ако отговорът е: човекът - изобщо - не може да се лиши от красотата, то следва да разтълкуваме за кой човек, за коя епоха става дума? Според Камю нашата епоха търси да изгони Елена, да пренебрегне красотата за разлика от гърците, които толкова жадно искат да се наслаждават на живота, че " ... |
|
|
Университетска философска поредица "Какво значи това?". ... Настоящият том е само един малък пътеводител. Освен очевидните туристически атракции, от него човек ще научи за околностите им достатъчно, за да намали опасността да се изгуби. Една книга може да донесе три вида полза. Първо, може да обогати идеите ви с чистите възможности, чистите идеи, които предлага. Второ, може да ви информира. Трето, може да ви предложи за одобрение насоки на мисълта и доказателства за приемлива връзка между възможност и факти. Преценете внимателно привлекателността на идеите, правдоподобността на твърденията и силата на ... |
|
|
Книгата съдържа тринадесет философски статии, писани през периода 1996 - 2010 г. В основата им е залегнало определено разбиране за философията. Според това разбиране не съществува метаисторическа позиция, от която философите наблюдават, описват и обясняват света като цяло. философското мислене по-скоро е провокирано от въпроси, които идват от миналото на самата философия, от жизнения опит и житейската мъдрост, от науките, от изкуствата, от различни обществени практики, от политиката и пр. Онова, от което философията започва, е езикът - обикновеният език, на който всички говорим. Философията си поставя за цел да разбере ... |
|
|
Преобразувания в българската философска традиция от Възраждането до края на XX век ... Тази книга предлага един сравнително ясен поглед върху историята на модерната българска философия, но е далеч от претенцията за изчерпателност. Ако все пак има някаква претенция в нея, тя се отнася по-скоро към историята на историята. От средата на XX век съществува дебат относно предмета на историята на философията в България, който продължава и до днес. Той е важен и определящ историко-философските изследвания, както и следващите от тях оценки. Задълбочен анализ на този дебат, както и на използваните методи в различните изследвания по ... |
|
|
Димитър Вацов е преподавател по философия в Нов български университет. Главен редактор на сп. “Критика и хуманизъм”. Това е втората му книга след “Антология на утвърждаването”. Предлаганото тук изследване се разгръща паралелно в два основни плана. Единият план: това са съвременните контексти на социалната и политическата философия и теория, с ясен фокус върху проблема у признаването , който през последните петнадесет години става една от централните теми на международния дебат в хуманитаристиката. Доколкото днес дебатът за признаването като че неизменно има практико-политически измерения, то и аз се опитвам да ... |
|
|
В "Критика на думите" Карел Чапек предлага поредица от кратки афористични разяснения на значенията на думи, голяма част от които принадлежат на речника на философията. Тези най-често изпълнени с добродушна и донякъде горчива ирония разяснения са много далеч от претенцията да бъдат част от някаква тежка философска семантика, каквато в наши дни се разработва главно в англосаксонската философия. Те са предназначени не да обсебват, а като малки фарчета да насочват мисълта, не да приковат разсъждението към някакви прецизно формулирани значения, а напротив - да го освободят. "... думата не крие значението в ... |
|
|
Естетически есета върху вкуса. ... "Най-общото определение на вкуса, без да се взима под внимание дали той е добър или лош, точен или неточен, е това, което ни привързва към нещо чрез усещането. Това не пречи той да може да се прилага към интелектуални неща, чието познание доставя такова удоволствие на душата, че е било единственото блаженство, които някои философи са могли да разберат. Душата познава чрез своите идеи и своите чувства; получава удоволствие от тези идеи и чувства: защото, макар да противопоставяме идеята на усещането, все пак, още щом види нещо, идеята го и усеща. И следователно всички интелектуални ... |
|
|
Научни есета. ... "Когато говорим за видове речи, тези видове не би трябвало да се съобразяват радикално с деленията, с които разполагаме. В гледната точка на т.нар. свързвания няма обща литературна и нелитературна рефлексивна реч. Речите на всекидневното казване и говорене постоянно приличат като типове свързвания на едни или други жанрове на литературната и нелитературната реч. Оттук и заключението, че нямаме възможност да стъпим на свързването на думи, за да разберем свързванията на твърдения, ако се сменят самите говорещи. Човешкият език не само реферира към външното, но и постоянно го прави и до-правя, като ... |
