"- Искам да кажа, че си имаме работа с много добре подготвен физически и психически индивид. това е най-вероятно сравнително млад човек, владеещ бойни техники до съвършенство. От това, което видях, и от дългогодишната ми практика счупените ребра са от удар с лакът, а вратът е раздробен от саблен удар с ръка. Не съм огледал подробно другия труп, но сигурно и по него ще има такива поражения. Справил се е с двете ченгета само за няколко секунди. Това изисква години упорити тренировки, но само това не е достатъчно. Изисква се и достатъчно хладнокръвие и психическа устойчивост, за да премериш сили с двама опитни служители ... |
|
Съставител: Тодор Коруев . ... В различно време в редакцията са работили редица български писатели - Йордан Радичков , Мирон Иванов, Дико Фучеджиев, Банчо Банов, Ангел Тодоров, акад. Владимир Топенчаров, Никола Статков , Станко Нацев, Константин Еленков, Тодор Коруев. Освен споменатите писатели и публицисти, във вестника утвърдиха своята журналистическа кариера и автори като Михаил Топалов, Александър Костов, Любомир Кънчев, Иван Палчев, Петко Мангачев, Богдан Иванов, които през годините по-късно не само издаваха свои интересни и талантливи книги, но и оглавяваха големи всекидневници, като например Тошо Тошев ( ... |
|
Последният велик рицар на Ренесанса - Пиер дьо Бурдей, абат Дьо Брантом въздишал по прекрасната кралица Марго, придружавал Мария Стюарт в последното ѝ тъжно пътешествие до Шотландия, познавал срамните тайни на всички високопоставени дами и господа. В края на 1584 г. буен жребец хвърлил ездача си и го обрекъл на заточение в построения по негов проект замък "Богатата планина". Там се родила вълшебната еротична приказка с колоритни герои, особено привлекателни, тъй като не са измислени, а - истински. Размишленията за рогоносците, за потайностите на женското тяло, за знатните девойки, омъжените и вдовиците, за ... |
|
"Портретите на "великите мъже" на световната римска империя, на черния фон на крайната поквареност на управниците и на крайната мизерия на управляваните, бяха написани не толкова заради интереса, който представляват от историческа гледна точка, колкото най-вече заради поуката. Те бяха написани по времето, когато италианският фашизъм се беше нахвърлил върху Гърция. Целта им бе да укрепят духа на борещата се нация и да разпалят омразата ѝ към насилието на агресорите. Тази цел остава същата и днес, защото и насилието на империалистите остава, при това в още по-големи мащаби. От разкриването на миналото ... |
|
Сборникът съдържа избрани афоризми от книгите "Артефакти", "Непростимо", "Инвазия" и "Сатирисловия", както и над четиристотин непубликувани досега. "Невъзможно е да го насилват повече. Чувства се мазохист. Ако олигархията е предсказуема, няма да е тя. Той е лишен от индивидуалност. От нищо не е лишен. Този народ за нищо го нямат, задето той ги няма за нищо. Външният вид много лъже, но това не е достатъчно. Той ги лъже и с вътрешния си вид. Стилистиката му е блестяща в жаргона си." Из книгата ... |
|
Аненски е един от най-значимите руски поети на ХХ столетие. Той е изтъкнат педагог и филолог-класик, създател на поразителна културфилософска проза, оригинален драматург и превъзходен преводач. И във всичко е поет! Ще се възползваме от думите на Пастернак и ще го наречем "широко разпръснала се участ". Всичко се стреми към един образ-символ. За много дълги години лириката на Аненски е била обречена на - ако използваме една от любимите му думи - "забвение". Недоумяващо-снизходителните оценки на съвременниците и потомците (имало е и редки изключения от друг порядък), са потвърждавали горестните думи на ... |
|
Митологичното съществуване на амазонката се оправдава единствено от отношенията ѝ с мъжете. Тя е свободна жена, която живее "навън", в еднополово женско общество, не се занимава с "женски" дейности, не отглежда деца, "мери си силите" с мъжете, воюва с тях. Една странна фигура, станала популярна благодарение на литературата и изкуството на Древна Елада, превърнала се в метафора на независимата жена и идеал на съвременния феминизъм. Както често се случва, гръцкият образ и гръцкото название се възприемат като единствен модел за всяка митопоетична представа и ако подобна фигура бъде открита ... |
|
Един от емблематичните творци в съвременната българска пластическа култура - Любен Зидаров, не престава да ни изненадва със своите неуморни художествени експерименти и търсения. Повече от половин век той упорито работи в няколко направления и жанрови полета - рисунката, илюстрацията (предимно на литература за деца и юноши), акварела, маслото, смесената техника... Нека обаче сега насочим вниманието си специално към акварелите на художника. Този албум е посветен на тях. ... |
|
„Изпод перото на Атанас Наковски излязоха редица романи, посветени на образа на големия град, разглеждан като живо същество, като сложен организъм. В такъв аспект творецът доказва, че е майстор на така наречената градска проза - един от най-трудните жанрове в областта на отечественият роман. След Иван Вазов и Георги Стаматов примерно ние нямаме много образци на проза, която сюжетира и повествува тематиката на големия град. Нашият автор продължава добрата традиция на българските критически реалисти, които не се интересуват само от индивидуалната духовна, характерологическа, ролева, мотивационна и т.н. специфика на ... |
|
Един железен път трябва да пресече от запад на изток младото княжество. Той освен, че ще свърже столицата с морето, ще обедини и разединената доскоро държава. Очаква се да е и врата към Русия, каквото и да означава това... Строителството му обаче е белязано от политически интриги, финансови машинации, верски предразсъдъци, които едва не го провалят. Събитията са разказани в три паралелни сюжета от три гледни точки - на послушник в манастир, на католически свещеник и на автора. Министри и придворни, предприемачи, въглищари и бараби, православни архиереи и енорийски свещеници, търговци, изполичари и най-презрени нещастници ... |
|
Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. Автор е на книги с поезия и есеистика, преиздавани многократно. Претворил е на български език редица френски и руски поети като Вийон, Юго , Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Тютчев, Бунин , Блок, Волошин, Манделщам, Пастернак. Най-превежданият в момента български поет в чужбина. ... |
|
|