"Петдесет години живея този живот, от четиридесет и две се опитвам да разплета загадката му, а от трийсет и пет си водя дневници с подсказки за тази загадка. Бележки за успехи и провали, радости и мъки, неща, които ме карат да се дивя, и неща, които ме карат да се смея хищно. Трийсет и пет години на осъзнаване, спомняне, разпознаване, събиране и записване какво ме е развълнувало или движило по пътя. Как да бъда справедлив. Как да съм по-малко стресиран. Как да се забавлявам. Как да наранявам хората по-малко. Как да се наранявам по-малко. Как да бъда добър човек. Как да получа това, което искам. Как да имам смисъл в ... |
|
|
Юлия Дивизиева е родена в Доспат. Живее в София. Завършила е библиография и кинопедагогика. Съучредител и председател на фондация "Театър от деца за деца и възрастни" към театър "Сълза и смях". Председател на фондация "Дарба". Работила е в редакция и библиотека. Нейни текстове са помествани в електронни и печатни издания. ... |
|
|
Девет сказания от старите дни на чудеса и юначества. ... Орисия е откровение на Стефан Стефанов в духа на най-доброто от българската културна традиция. Народното творчество и история са вдъхновители на девет разказа, в които опасността върви ръка за ръка с надеждата, възмездието - с прошката, а усмивката - със сълзата. В Орисия любовта на самодивите е равносилна само на техните проклятия, решителността на юнаците е в сблъсък с коварството на предателите, а мъдростта и верността ще пребъдат във времето. Орисия е една шевица от размишления, чувства и премеждия, които могат да бъдат родени единствено по нашите земи. ... |
|
|
"Александър Бъчваров е майстор на импресията и на късия разказ. Увлича читателя с богатството на езика, с тънката си наблюдателност, с умението си неочаквано в края да ни постави пред проблемите на днешното общество в името на бъдещето. И ако поезията е сълза, то прозата му е самият плач... Бъчваров изследва причините за плача - умиращия живот в селата, патриархалния бит и добродетели, и изстрадва залеза им." Здравка Маслянкова "Миниатюрите на Ал. Бъчваров са като онези горски цветя, които сте виждали по планинските поляни, в които колкото повече се вглеждате, толкова повече красота откривате. Авторът... е ... |
|
|
"Уважаеми любопитни и прелюбознателни читателю, в момента държиш първия фалшив речник на всички времена, отпечатан съвсем съзнателно с идеята да даде невярна информация относно произхода на някои забавни фрази в нашия цветист език. "Кому е нужно това! Защо?", ще възкликне някой учен отчаяно. А аз ще отговоря: "Заради фантазията. В чест на творческия дух и на неограниченото въображение на децата. За да ни е славно и забавно, дори да имаме таралеж в гащите. Защото често гледаме през крив макарон, защото понякога сме развейпрах, а друг път се правим на дръж ми шапката, но винаги сме на всяка манджа ... |
|
|
Петя Хантова е родена през 1971 г. в Петрич. Възпитаник е на Езикова гимназия "Акад. Людмил Стоянов" - Благоевград и ЮЗУ "Неофит Рилски". От 1998 г. е член на Адвокатска колегия - Благоевград и адвокат в Петрич. Носител е на Голямата награда "Романьола Мирославова" в Международния конкурс за поезия "Лирични гласове" (София, 2018)."Понеже Животът ме блъска с награди и се мъчи духа ми да разпилее, ще му кажа, че вече всичко ми даде и тепърва... ще го живея." *** "Не намерих удобен подслон. Не успях да надвика словата, но от тях съградих ти дом - приютих там и вика, и ... |
|
|
Романът "Епос за водата" е митологически пътеводител до потопа и след него. В основата на творбата стои водата - като условие на живот, мъглата - като заблуда, потопът - като последица, а сълзата се превръща в твърдо тяло, за да остане свидетел на покаянието. Книгата представлява метафора за водата, като символ на опрощението, но също така и като сатира ма модерното общество, която потопява старото и така дава възможността модерния стил на живот. За да съхрани символиката, Халилович започва повествованието на своя символичен Адам от неговия първи грях, минава през потомците, за да завърши с наказанието под ... |
|
|
"Ако..." е книга за живота, която има свой край. Тя носи и надежда за бъдещето, но и отваря тихо вратата към неизвестното утре, което може да настъпи и без мен. Тя е своеобразно изправяне пред чистилището на душата, минала неразбрана през ада на болите и терзанията." Красимира Кацарска Безмълвие С гневна длан ще изтрия сълзата по ръба на тревогата днешна. Няма време за нови разпятия - мина всичко, което болеше. С ням въпрос покрай тежки руини ще претичам - сама и незряла. Няма време през нощни градини да бера ветрове на раздяла. Аз съм тук. И съм днес. И съм цяла. Водоскоци в косите ми плискат. ... |
|
|
Разказите и историите в тази книга са събирани в продължение на 10 години. "Хвърчило към рая" ни запознава с вдъхновяващи личности, с техния наистина безграничен потенциал за себенадмогване и изцеление, до техните вътрешни бесове, размисли, чувства и осъзнаване."Липсата на смисъл е мрачна бездна, в която мнозина са сглупили да погледнат. Но ако твърде дълго се взираш в бездната, както казва Ницше , бездната ще се взре в теб. За щастие имаме тази книга на д-р Неделя Щонова, която ни насърчава да откриваме смисъла. И дори ни учи как чрез това откривателство да лекуваме душата и тялото си. Мотивира ни да ... |
|
|
"Да погледнеш към небето и да видиш, че птиците са "небесни кавички" означава да имаш специална връзка с езика. Да откриеш, че "сълзата дели оцелелия от удавника" пък значи, че една подранила, неволна зрялост те осъжда да разбираш. В теб сърцето и разумът са се помирили от взаимно изтощение, от немай-къде - и са излезли стихове. Прочетете ги, запознайте се с навиците на тази поезия, стъпвайте в нейния ритъм. Нали все пак ритъмът е навикът на вечността?" Иван Ланджев Габриела Манова (1995) е родена и израснала в град София. Възпитаничка е на Първа английска езикова гимназия. Учила е ... |
|
|
В книжката ще намерите 7 приказки за лека нощ , по една за всеки ден от седмицата."Имало едно време красива принцеса, която живеела в голям замък с баща си - краля. Девойката обичала да се разхожда край езерото, често сядала до бистрите му води и си подхвърляла една златна топка. Веднъж златната топка се търкулнала право в езерото. Заплакала девойката, заронила безутешно сълзи. – Защо, плачеш, принцесо? - чул се изведнъж глас." Из книгата ... |
|
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
