Александър Куприн (1870 - 1938) е руски прозаик, един от най-известните писатели от началото на XX век. Въпреки трудната си съдба, той успява да запази в себе си любовта към живота, неизчерпаемия си оптимизъм и човечност. Неговите разкази ни учат на съчувствие и отзивчивост, учат ни да не оставаме равнодушни към страданията на другите. Съвременниците му го наричат "руския Мопасан" заради умението му да изгражда увлекателни сюжети и да описва точно характера на персонажите си и подробностите от техния бит. Куприн е всепризнат майстор на краткия разказ и автор на чудесни повести, той успява да заинтригува ... |
|
"За него никой не знае нищо. Той предпочита да остане такъв - невидим, незабележим, встрани от комплиментите и бурните реакции, на разстояние от суетата, която е сграбчила ежедневието ни. Защото знае кое е по-важно за него - да бъде съпруг, баща, приятел. А поет в света на другите. А как бих искал всъщност да го видим повече хора, за да му се усмихнем, за да му благодарим. За да поздравим автора, а да не притесняваме човека. За да поговорим за езика на философията, която той смело демонстрира в книгата си "Три стръкчета нежност". Притеглящо и запомнящо се заглавие, зад което като нанизи се движат думите, с ... |
|
„Неизразимо свободен и точно толкова самотен, каквито сме всички ние в адските часове на този кръстопът, наречен съвременна България. Само благодарение на това чувство, на тази нагласа Александър Томов съумява да реагира на времето, като едновременно го отрича и утвърждава. Той отрича в него цялата „провинция на духа“, „гилдията на кадровиците“, „армията на посредствеността“ за това, че ни обрекоха да разгръщаме с отврат и ужас страниците на поредното издание на българската трагедия. И утвърждава опорната точка на голямото време, което праведният българин носи в душата си. Утвърждава пленителната красота и мъдрост на ... |
|
„Неизразимо свободен и точно толкова самотен, каквито сме всички ние в адските часове на този кръстопът, наречен съвременна България. Само благодарение на това чувство, на тази нагласа Александър Томов съумява да реагира на времето, като едновременно го отрича и утвърждава. Той отрича в него цялата „провинция на духа“, „гилдията на кадровиците“, „армията на посредствеността“ за това, че ни обрекоха да разгръщаме с отврат и ужас страниците на поредното издание на българската трагедия. И утвърждава опорната точка на голямото време, което праведният българин носи в душата си. Утвърждава пленителната красота и мъдрост на ... |
|
Сборникът "За живота на света" е посветен на тайнствата в Православната църква. Написана на един дъх, по думите на автора, книгата грабва със своя ярък и достъпен език и особено с любовта към православното богослужение, което според отец Шмеман е и самият живот на Църквата. Църквата не е общество за бягство - заедно или поотделно - от този свят, за да бъде вкусено мистичното блаженство на вечността. Причастяването не е "мистично преживяване": ние пием от чашата на Христос, който е отдал Своя живот на света. Хлябът на дискоса и и виното в потира за са нас спомен за въплъщението на Божия Син, за кръста ... |
|
Балканските войни са повратна точка в развитието на Европейския югоизток. Те бележат разрушаването на един политически ред, който се установява с налагането на османската власт през XV век, и дават началото на нов период в развитието на Югоизточна Европа - времето на националните държави. Започват като конфликт, който за първи и единствен път обединява всички държави в региона в общ стремеж - прекрояването на политическите граници и постигане на етническа, национална и дори религиозна справедливост за местното население. Това е емоцията, която движи народите, но не и политиците. Александър Стоянов (1987 г.) завършва ... |
|
Издание, допълнено с непубликувани снимки. ... "Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората. Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки - някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми. Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях. Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, ... |
|
Колко голяма в действителност е била Стара Велика България? Кои територии са част от Първото българско царство по времето на цар Симеон? С колко страни граничи държавата при управлението на Йоан Асен II? Отговори на тези и още много въпроси ще намерите в историческия атлас България и средновековният свят. Книгата на д-р Александър Стоянов ни запознава отблизо с едно обгърнато в романтика и мистерия време, в което страната ни изживява моменти на неспирен възход и горчиви поражения. 33 детайлни карти за периода 500 - 1500 г. ще дадат възможност на читателя да проследи нашето историческо развитие. Всяка една от тях е ... |
|
100 къси разказа. ... "Скъпи читателю, Ако четеш тези редове, значи със сигурност си читател. И то скъп, защото държиш в ръцете си сто скъпи за мен разказа. Тези разкази стигнаха до сърцето ми по свои пътища. Като парченца хляб, изпуснати от излитащи гълъби. Като споделена болка на приятел. Като спомен от детството, който те води за ръка в съня ти. Посрещах всеки разказ с отворени обятия - без значение дали носи усмивка или сълзи, без значение отблизо ли идва или отдалеч - всяко растение от човешката ботаника на чувствата намери в тази книга своя дом. От тиквата, та чак до белия трън. Имах само едно условие - всички ... |
|
Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и с неочакван край. Има и вълшебни приказки - те са най-хубави, ама рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че самият той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки. Дори когато Времето толкова стремглаво бърза, че вече му се вижда краят, то пак нашепва... приказки в края на времето. ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, което търси да се самоизрази, без да се съобразява с нищо друго - понякога дори с формата. Все едно на какво бяха посветени неговите стихотворения - на революцията и на очакваните светли дни или на собствената му участ, — те бяха винаги "лични", "интимни", говореха само за онова, което бе действителния му живот. Ако ги проследим хронологически, бихме написали без затруднения ... |
|
Изданието е част от поредицата "Малки книжки". ... "Малка книжка за Щастие" e книжка с кратка и общодостъпна поезия, посветена на щастието и положителното мислене. Размер на книжката: 12 x 12 cm. "Щастлив съм да те видя днес усмихнат. Щастлив, да видя грейналото ти лице. Защото щастието е дар от Бога вдъхнат, защото щастието е магията на твоето сърце.""Ако имам езеро пълно с щастие ще давам на всеки в него да плува! Да намира онази частица за себе си, която го кара със смях да лудува!" ... |