Кой все още пише писма в днешно време? По старомодния начин - на хартия и на ръка? Кати Валдщайн. Кати иска да започне нов живот. Ето защо решава да напише прощални слова към всеки човек, който ѝ е повлиял по някакъв начин - дружелюбната касиерка в супермаркета, строгата учителка по математика, безразличния ѝ бивш съпруг... Общо 37 писма, написани на хартия за сандвичи, която баща ѝ е събирал специално за нея. Но тези писма изкарват някои тежки истини и неподозирани тайни наяве. В този повратен момент от живота си, Кати среща мистериозния Северин. Двамата наистина изглеждат родени един за друг, но не ... |
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
Разговори с Петър Увалиев. ... "Изминаха 14 години от смъртта на големия български интелектуалец Петър Увалиев. Настъпи време да споделя с други това, което необратимо ми липсва: Петър Увалиев да е жив и здрав, да ходи по улиците на Лондон, да заминава за България и да се завръща в Лондон с торба приказки. Петър Увалиев живя и работи в Англия от 1947 г. Той постави повече от 25 пиеси на сцените на английските театри. В киното е работил с режисьорите Микеланджело Антониони и Карло Понти. Бил е личен приятел на Чарли Чаплин и дъщеря му Джералдин Чаплин. Работил е повече от 40 години за Би Би Си. Автор е на ... |
|
Една друга история на преходното време. Отърсвайки се от не-свободата, ние не влязохме в демокрацията, просто излязохме от обсега на произвола. Мнозина приеха свободата като лично консумативно благо. Но тя изискваше много последователни и колективни усилия и щеше да бъде такава, каквато я направим. За това ни липсваше както собствен опит, така и познание за смисъла и правилата на демократичната култура. Можеха ли тези липси да бъдат запълнени само от вносен опит и познание, от понятията и принципите, идващи от високата теория? Въпреки безспорния си престиж, високото нормативно познание не ни помагаше да разберем защо ... |
|
Млад, почти юноша, Петко Мицков Цанов категорично отказва да си остане селски човек. Роден в малкия северозападен градец Кула и учил танци в окръжния град Видин, на 18 години той напуска родителите си, за да продължи с танците в голяма и претенциозна София. Упорството му е уникално, печели конкурс и става професионален актьор. Оженва се, има момиченце и момченце. Животът му е прекрасен, докато не се намесват службите. Задействана е Сталиновата максима Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем. Петко изчезва завинаги. Романът на Валентин Стоев е написан по тази действителна история и обхваща времето от 9 ... |
|
След като българските читатели имаха щастието да открият в капиталния труд на Стоян Петров-Чомаков "Духът на дипломацията" един много талантлив разказвач, надарен с рядко срещано изтънчено чувство за хумор и усет за комичната страна на човешкия живот, сега ще имат възможността отново да се насладят на изкуството му да съчетава концентрираната историческа информация и задълбочения политически анализ с незабравими анекдотични истории и изключително проницателни наблюдения за националния характер и душевността на японците. Наред с това, те несъмнено ще бъдат впечатлени и от контраста между описаната от автора- ... |
|
"Аз, бLогинята" описва живота на известната българка, раздвоен между Америка и България, а последната страница от книгата е първата от новия български живот. Тя е своеобразен мост между тези два свята, безкрайно различни и далечни един от друг. "Направих си блог. Нямам друг дневник, затова от тези страници ще можете да ме видите и опознаете по-добре. Това съм аз, една българка, която избра да е далече от родината си близо 20 години, след което пак избрах родината си за следващите...", споделя Милена Фучеджиева."Аз, бLогинята" е пътешествие по време на криза – световна и лична. Тя е книга за ... |
|
Ново преработено и допълнено издание. ... За да се излекува тревогата, трябва да се обясни. А ние безспорно живеем в смут. Направихме своя избор - да спасим мира. Ала спасявайки мира, наранихме свои приятели. А мнозина от тях бяха навярно готови да рискуват живота си в името на на приятелството. И те изпитват някакъв срам. Но ако бяха пожертвали мира, щяха да преживеят същия срам. Защото тогава щяха да пожертват човека: да приемат да се срутят безвъзвратно библиотеки, катедрали и лаборатории в Европа, да се опустошат нейните традиции, светът да се превърне в облак от пепел. Затова и така се люшкахме от едно мнение на ... |