"Манол Глишев има художествена дарба и широка обща култура, които навярно ще му помогнат да намери своето място на българската поетическа сцена. Неговият глас е своеобразен и интересен и ще я обогати с присъствието си. За мен Манол Глишев е сред най-ярките представители на младата генерация поети, на чиито плещи ляга тежката задача да върнат не само блясъка, но много често и самия смисъл на думите, осакатени, а понякога и направо обезобразени от предходниците. Божа дарба и ерудиция са си подали щастливо ръка, за да имаме тези пластични, говорещи и на сърцето, и на ума стихове. Живописецът и мислителят съжителстват ... |
|
Определят Херберт Бергер като продължител на старата виенска традиция за създаване на гротескни творби, изпълнени с мрачни, апокалиптични картини, черен хумор и алегории. Обикновено описват пиесите му или като зловещи, или като твърде странни. Основната тема, която го интересува е нахлуването на нереалното в действителността, което, независимо от иронията, придава на привидно нормалното всекидневие нови, трагични и, в същото време, загадъчни измерения. На пръв поглед героите му са обикновени хора, но образите им са преди всичко въплъщение на различните слабости на човека, които ги правят жестоки, отмъстителни. В комедиите ... |
|
Това е истинската история на Стефан К. и Вили Г. Ноември 1941 година. От повече от две години Полша е окупирана от немския Вермахт. Когато младият поляк Стефан една нощ броди из тъмния Торун, среща Вили, момчето с големите кафяви очи, изящно изваяния нос, чувствените устни... Вили е немски войник. Двамата се влюбват един в друг. Когато Вили е изпратен на фронта и Стефан седмици наред не чува нищо за него, той му пише писмо. Едно съдбоносно любовно обяснение... „Онова, което Луц ван Дайк използва като първооснова в писателската си дейност, са реалните човешки съдби и събития, исторически или съвременни. Той пише в ... |
|
Пиесата "Троцки в изгнание" трябва да се разглежда като опит на Петер Вайс да коригира марксисткото описание на историята, в чиито анали личността на Троцки е изтрита. В съпоставката между Ленин и Троцки него го интересува какви са мотивите, които карат историците да представят една личност като герой, а за друга просто да се постараят да изчезне. В своята пиеса Петер Вайс се придържа стриктно към историческите факти. Целта му обаче е да актуализира тематиката и да критикува авторитарния сталинизъм на своето време. Заради това в пиесата има постоянно паралели със съвременната му действителност. Г. Олерих ... |
|
Театралните пиеси отразяват своето време, но преди всичко те отразяват човека и неговите желания, копнежи, изисквания, грешки, страхове, неговата незадоволеност и жестокост – а само това вече е достатъчно сложно и комплексно.” – така смята Роланд Шимелпфениг. Без да е странен фантазьор и провокатор, а просто като автор, който обича спектакъла на сцената, драматургът е известен като педант в текста, който много успешно свързва в едно мотиви, ситуации и образи. Сюрреалистичният монтаж в текстовете на Шимелпфениг изглежда инспириран от Маркес или Антониони и в никакъв случай не предлага лесна задача на режисьорите. Но тъкмо ... |
|
Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, включени в тази книга, е самотата на човека. Тази самота е или следствие от жестокостта на обществото, което по различни причини го е отблъснало, или умишлено е била избрана, за да бъде намерено някакво измислено спокойствие дори и в смъртта. Самотно е момчето, които бяга на сметището, за да търси забава, самотен е човекът, който не може да бъде разбран и дори престава да говори, самотно е момичето, което не съзнава дори, че убива детето си, самотна е майката, пренебрегвана от сина си, самотен е слепецът на върха на планината, самотен е човекът, който се радва на старите ... |
|
Ипсилон: На мен ми е напълно безразлично дали някой гладува в Африка или в застрелян в гетото в Южна Америка. Аз не съм там, не живея там. Аз съм добре. Не трябва въз основа на своята уж гузна съвест да се държа така, сякаш изпитвам съжаление към някой нещастен човек на този свят! На когото му стиска, да върви там и да помага. Замини за Рио и се грижи за младежите в предградията, замини за Африка и изкопай кладенец. Направи нещо, а не говори тук, в Централна Европа, с дебелия си бирен корем за това колко бедни били малките деца в Африка! „Nutella Town“ е почти като приказка. Рап приказка, в която се сменят младежите, но ... |
|
Австрийският писател и драматург Петер Турини (1944) е автор на повече от 30 пиеси, десетина филмови сценарии, стихотворения и есета. Става известен с двете притчи "Лов на плъхове" и "Колене на свиня", в които се обявява против психическото и физическото насилие в семейството и обществото. Интересуват го преди всичко проблемите на социалните и расовите малцинства, на уязвимото младо поколение и на пренебрегваните възрастни. Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, е самотата на човека. Тази самота обикновено е следствие преди всичко от жестокостта на обществото, което по различни причини ... |
|
Един по-различен поглед върху съдбата на любимата на Орфей. Евридика: Най-силното нещо е да не те обичат и ти да не обичаш. В този монолог "Black Flamingo" представя погледа на Елфриде Йелинек към съдбата на Евридика, за която малко се говори в многократно разказвания мит за Орфей, за да вмъкне в нейния разказ много теми от живота на една съвременна жена творец с нейните болки и вълнения. Монологът е написан през 2013 г. и е поставен за пръв път още същата година в Бургтеатър, Виена. Австрийската носителка на Нобелова награда за литература за 2004 г. Елфриде Йелинек е родена през 1946 г. В момента живее ... |
|
Този монолог е посветен на трите съпруги на известния крал на валса Йохан Щраус. Те са негови музи, мениджърки и любовници и го поддържат и подкрепят в творчеството му. Джети, Лили и Аделе излизат на преден план в този разказ, за да развълнуват, да развеселят и да трогнат, като разкриват три напълно различни женски съдби, които протичат бурно, много щастливо, но и нещастно. Монологът е възхвала за силата на жените, за силата на любовта и за самия Йохан Щраус. Премиерата на монолога е под режисурата на авторката през 2015 година във Виена. Йохан Щраус е автор на 18 оперети и 145 валса. Женил се е три пъти, но няма деца. ... |
|
Книгата е сборник от две комедийни пиеси - "Отровна афера" и "Hasta la vista, Muchachos" от Михаел Вегер . "Отровна афера" е комедия за любовта, брака, изневярата и неудържимия стремеж към истината. В нея модната дизайнерка Терезе и генералният директор на онлайн търговски концерн Лудвиг са не само бизнес партньори, но имат и интимна връзка. На една специална вечеря те имат намерение да разкажат на съпрузите си за това и да разговарят открито по темата. В началото изглежда, че намеренията им ще се изпълнят, но после всички опитват от рибата фугу, чиято отрова предизвиква неочаквана еуфория. ... |
|
"Моето собствено Аз" е трагикомично удоволствие, изпълнено с пируети, които те заварват неподготвен. Редом с целия социален хлад, който романът не пропуска да спомене, се забелязва и едно почти утопично послание: "Ние просто играем. Играем ролите си. А понякога дори сме добрите". Посредством изследването на отхвърлените прослойки е постигнато едно забележително литературно произведение. Пробацията като проза! Авторката представя остроумно и проницателно цялата пробационна система, а наред с това по забележително изкусен начин превръща терапевтичната теория в литература. ... |