Той и тя седят на инвалидните си колички в резиденция за възрастни хора "Есенна радост". И двамата гледат апатично пред себе си. Изведнъж прозвучава музика, двамата скачат и са отново млади. Така между настояще и минало преживяват различните възрасти в заедно прекараните десетилетия от брака си. Щастливи моменти, наранявания, възторзи и провали - всичко се слива в едно. Накрая се връща и любовта. Това е майсторско произведение на Петер Турини за нематериалността на времето. Мястото на действието е представено с пестеливи средства. Голо помещение и един високоговорител, от който се чуват два гласа. Само един ... |
|
|
Юбилеен сборник посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева ... "Културното наследство в съвременния град" е юбилеен сборник с материали от научната конференция, посветена на 85-годишния юбилей на ст.н.с. Магдалина Станчева. Проблематиката на статиите в сборника е свързана с изключително актуалните проблеми за културно-историческото наследство, поставяни все по-настоятелно не само от археолози, историци, но и от архитекти, изкуствоведи и цялата наша научна общественост, за да може наистина да се опази за поколенията това, което времето е съхранило през вековете. Магдалина Станчева е един от на- ... |
|
|
6 танцови измерения. ... Мила Искренова е естет с тънко чувство и моралист с остра присъда. Нейната фина човешка същност и хореографско въображение успяват да обединят несъвместими наглед неща. Като музикант винаги съм усещал в нейното творчество драстичен емоционален протест и високо стилово извайване на музикално - хореографски смисъл. Въпреки че съзирам обща тема във всички нейни спектакли, яркостта на палитрата са винаги различни. Не зная кога хореографската идея предшества музикалната, но при Мила смисловата яснота ръководи установяването на концепцията. Мила Искренова - хореограф, педагог, автор на статии и есета ... |
|
|
Книгата е посветена на колебанията и грешките, които българинът най-често допуска при писане. Обърнато е внимание на влиянието на изговора при писане на думите, на колебанията при употребата на отделни букви, на лутането при оформянето на сложните думи и са посочени причините за допусканите грешки. Дадена е оценка и на редица нови или смущаващи явления в езика ни, проявяващи се в публичната реч и отразявани писмено, за които се предлага най-правилното решение. Изданието е част от поредицата Разни езикови съвети създадена с желанието да бъде чут гласа на онези, които се занимават с българския език като научна материя. В ... |
|
|
"Правилата на танца" на Томас Щангл е своеобразен доклад за душевното състояние, който е изграден около императива "трябва да промениш своя живот" и изисква промяна на лошото съществуване. Една млада жена придобива различно екзистенциално усещане като демонстрантка срещу политическите действия на новото дясно правителство във Виена през февруари 2000 г. В същото време сестра ѝ Мона върви по съвсем различен път, който завършва по шокиращо освобождаващ начин. 15 години по-късно някой си д-р Валтер Щайнер изпада в екзистенциална криза, тъй като жена му го напуска. Той случайно намира стари снимки с ... |
|
|
Всяка от включените кратки истории съдържа по един кошмар и фучи като нощен експрес към предверието на ада, „към последната спирка преди входа към безумието”. Екзекуции в следобедната програма на телевизията, стрелбища за изморените от живота, заменяеми полови органи за всички, които могат да си го позволят... Виртуални герои и реални неудачници, смазани изроди, самоубийци, избягали луди – Цовнир открива достатъчно представители на цял един объркан свят и довежда в своите истории абсурда, перверзията и безумните визии за бъдещето до болезнени върхове. По-черни от черното биха били текстовете му по стил и дух, ако лирика и ... |
|
|
"Властта на безвластните" е едно от основните произведения на Вацлав Хавел. Есето, което е прекалено амбициозно, за да бъде само есе, е замислено първоначално като политически манифест. Срещу обществената асистема на лъжата Хавел противопоставя "живота в истина", определяйки понятието като критерий за възможна политическа програма, но без амбицията за власт. Хавел е убеден, че обновяването на свободното общество не може да означава само завръщане в миналото, а "трябва да произлиза от човека, от човешката същност", че основата на реконстрнукцията е "отношението към самаия себе си, към ... |
|
|
"В тези дни, когато фалшът разполага с повече канали да стига до нас, откровенията на Константин Петров може да ни заварят неподготвени. Но това е рядък шанс, който не трябва да пропускаме. Нещо като да се снабдиш с приложение, с което да виждаш, чуваш и чувстваш повече." Силвия Атипова ... |
|
|
Назови ме с твоето име е разказ за внезапната и силна любов, пламнала между един юноша и госта в лятната вила на родителите му над морските скали на италианската Ривиера. Неподготвени за последиците от привличането помежду им, в началото младежът и гостът се правят на безразлични. През следващите летни седмици обаче, в които и двамата не могат да намерят покой, безпощадните подмолни течения на натрапчиви мисли и страхове, на възхищение и желание, усилват страстта им, докато те плахо пристъпват по минираното пространство помежду им. Онова, което пониква от дълбините на техните души, е любовна история, продължила едва шест ... |
|
|
Пиеса. ... "Алкатраз е хубаво име. Представям си някога да замина за там, за някакъв остров с толкова звучно име. Исла де Алкатраз. Островът на пеликаните. Това би ми харесали. Там ще мога да видя пеликаните. Ятата птици. Чувам шума им. Представям си как седя на някоя близка скала и ги наблюдавам. Как ятата се вдигат във въздуха. Как пеликаните прелитат над главата ми. Как пеликаните отлитат. Аз оставам да седя. Докато повече не мога да ги видя. Докато последният пеликан изчезне на хоризонта, оставам да седя. Просто оставам само да седя." Из "Островът на пеликаните" Осемнайсетгодишният мексиканец Каве ... |
|
|
Превърналият се в класика филм-мюзикъл от 1972 година "Кабаре" на Боб Фоси е създаден по мотиви от новелите в книгата "Сбогом на Берлин" на Кристофър Ишъруд . "Сбогом на Берлин", може би най-изящният роман на Ишъруд, ни разкрива един зловещ свят още в първата част на романа "Берлински дневник". Прочутата фраза от този роман - "Аз съм камера" - отразява стила на автора, както и черти от характера на разказвача: възприятията са пасивни, но не и неутрални, героят по-скоро наблюдава, отколкото е действащо лице. Наричан "Хер Исивоо" от германците, Кристофър насочва ... |
|
|
След публикуването на книгата "Мистър Бог, тук е Ана" разказът за малката Ана с неговите неподвластни на времето истини заживява в умовете и сърцата на милиони читатели по света. Авторът Фин е залят от молби да се върне към спомените си за нея. Минават малко повече от десет години преди появата на «Книгата на Ана» и още толкова преди появата на "Ана и Черния рицар". "Проблемът със спомените не е в това, че не са верни. Просто са прекалено много, за да бъдат записани. Всичко, което преживях през тези няколко години, би отнело десетократно повече време да бъде разказано в сравнение със самото му ... |
