Магарето на Минерва

Преобразувания в българската философска традиция от Възраждането до края на XX век Тази книга предлага един сравнително ясен поглед върху историята на модерната българска философия, но е далеч от претенцията за изчерпателност. Ако все пак има някаква претенция в нея, тя се отнася по-скоро към историята на историята. От средата на XX век съществува дебат относно предмета на историята на философията в България, който продължава и до днес. Той е важен и определящ историко-философските изследвания, както и следващите от тях оценки. Задълбочен анализ на този дебат, както и на използваните методи в различните изследвания по въпроса, досега не е правен и такъв може да се открие в първата част на книгата. След анализа на метода тя се занимава с различните аспекти от философията в България и нейното развитие. Доколкото промените в този процес на развитие често пъти са изненадващи, случайни или трудно обясними, смятам, че "преобразувания" или "метаморфози" е един удачен термин, който да ги означава. И тъй като една част от тези понякога трудно обясними, сякаш магически, промени на формата намирам за възвишена и поучителна, друга за забавна и смешна, докато трета за тъжна, дори страшна, открих и съответния символ на философията в България - това е Луций от античния роман на Апулей "Златното магаре". Любознателен, но малко глуповат младеж, който се интересува от изкусителното и непознато изкуство на магията. Веднъж, видял как една магьосница се превръща в сова, той решава да опита сам същата магия, но поради незнанието и неопитността си, вместо в нощна птица, се превръща в магаре. В тази форма героят минава през множество перипетии и приключения, докато отново стане човек - по-опитен и по-мъдър отколкото е бил в началото. Разбира се, магарето като символ на философията съвсем не е така възвишено и представително както прочутата сова на Минерва, но не смятам това за притеснително. Ако философията търпи метаморфози, тогава би следвало и на символно ниво да е възможно магарето на Минерва да се превърне в сова. А защо не и обратното?

Нов български университет
София 1618
кв. Овча купел, ул. Монтевидео №21
vruseva@nbu.bg

Предисловие
В лабиринта на методологията, или как да разбираме българската философска традиция

• Българските философски мисли и за възможността за една национална философия изобщо
• Национални фактори във философстването. "Философска култура" и "Философията в България"

Преобразувания в българската философска традиция

• "Философския мъдрости" през Възраждането
• Една фотографска метафора. Иван Георгов за историята и превъплъщенията на философията
• Иван Гюзелев за въображаемото на материята, или "човекът, който създаде първата завършена философска система на български език"
• Димитър Михалчев: "Червена ли е отвътре динята и когато не е още разрязана?"
• За простото и непосредственото Дадено, което не е нищо освен... дадено
• Възход и падение на Михалчев, който от "Кант на Балканите" се преобразува в "изпращяла ряпа". Философията като слугиня на политиката
• Спиридон Казанджиев за живота като "мярка" на философията
• Българските философи за науката
• Философските дружества в България през първата половина на XX век
• Философските форуми през първата половина на XX век
• Философията като личен дневник. Иван Саръилиев в луната

Цитирана литература
Показалец на имената