Повест за последните пет дни от Дойранската епопея. ... През 1936 г. българският генерал Владимир Вазов е поканен в Англия да присъства на конгрес на организацията "Британски легион", който чества победата на имперската армия през Първата световна война. Генерал Вазов е посрещнат от кмета на Лондон. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Посрещат го с големи почести. Специално за него е построен почетен легион със знамена. Генерал Хамилтън (83-годишен), който го придружава, командва: "За почест, мирно!"На парада участват 3 хиляди военнослужещи и 200 бойни знамена. Когато се ... |
|
|
Пламен Григоров е автор на няколко книги със стихотворения: "Не късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето" и "Душа на мисълта". Написал е стотици статии и десетки книги, между които: "До оня свят и обратно", "Българските спецсили", "Свръхчовекът от Подземната академия на КГБ", "Нибиру и психотронната война", "Командосите от СОБТ", "В огледалото на неведомото", "Ала и Вимпел - спецназът на ФСБ", "Подземните градове", & ... |
|
|
Те нямат лица и право на грешки. Безименни и почти митични зад черните си маски, стискат в зъби душите си. Плащат с кръвта си за чужди грешки, погребват мълчаливо другарите си. Срещу тях е целият престъпен свят, терористи и мафиоти. Командосите от СОБТ са последните мохикани от света на истинските мъже. ... |
|
|
Историята на поставянето на прочутата тетралогия на Рихард Вагнер на българската оперна сцена. В тетралогията всички солисти са българи - главно от Софийската опера, а също така и наши артисти, които правят кариера в Германия. За "Пръстенът на нибелунга" има по два или три състава за водещите роли. Дори и в родината на Вагнер няма трупа, която само със свои солисти да постави прочутата тетралогия. Сред артистите са Мартин Цонев, Николай Петров, Костадин Андреев, Бисер Георгиев, Ангел Христов, Петър Бучков, Мартин Илиев, Даниел Острецов, Красимир Динев, Йорданка Дерилова, Баясгалан Дашням, Цветана Бандаловска, ... |
|
|
"Великият кан" (Magnus Kean) - така е останал в историческата памет на унгарците българският владетел Крум. Но не международният му авторитет е причината всички ние да го нареждаме сред най-заслужилите и достойни предводители на българската средновековна държава. За своето относително кратко управление (800/803 - 814) канът постига забележителни успехи. Умел воин, смел реформатор, ловък дипломат, той окончателно извежда България от политическата криза и поставя основите на бъдещия Златен век. Но може би най-важното - Крум дава началото на най-дълго управлявалата династия в нашата история. Династия, от която ... |
|
|
Терорът! Това е най-мръсната война, която е водило някога човечеството. Това е войната, която властимащите водят срещу всички, включително и срещу собствения си народ. Най-често терористите са обучавани в строгосекретните бази на тайните служби, а след това се използват за мръсните цели на тези, които са платили тяхното обучение. Не по-чиста, но и кървава, е и ролята на специалните елитни части, на които се налага да воюват срещу "терористите". Командосите от специалните подразделения са тези, на които разчитат обикновените хора. Те би трябвало да ни защитят от подлите капани и от още по-подлите оръжия на ... |
|
|
Изкуството да общуваме. Често обвиняваме другите за нашите проблеми и неудачи. А може би истинската вина е скрита дълбоко в човешката природа? Хората искат да бъдат обичани, но не обичат, искат да бъдат уважавани, но не уважават. Това довежда до едно постоянно недоволство, което за много хора се превръща в убеждение, че за тяхното нещастие са виновни другите. Блудкавите сапунени телевизионни сериали също допринасят за това ненужно самосъжаление и страдание, постепенно се превръщат в непоносимост към ближния. Предизвикват гняв. Пътят към другия човек, към човека до нас, става все по-трънлив и невъзможен. Какъв е тогава ... |
|
|
"Смея да мисля, че от младото поколение поети, Пламен Григоров е между първите по талант. Той е образен, метафоричен, много свой, много различен. И това не са суперлативи, а просто истина. Истинска радост е за мене, че познавам поета Пламен Григоров и че мога да се наслаждавам на неговата поезия... У Пламен Григоров грабва стихийното му образно чувство... Бих казал има нещо неудържимо у него, като в един Никола Фурнаджиев , нещо елегично образно като у Асен Разцветников . Разбира се, поетът е със свое лице, единствено число... Вярвам много в него!". Димитър Светлин "По този път не е минавал никой. Дори ... |
|
|
Йорик се шегува Плътта е жесток и страшен учител. Плътта няма тайни, а само въпроси. Който знае - знае. И само мълчи. Който иска да знае - е просяк. И разбрали, усетили, че всичко е пепел - погрозняват очите ни като думи, подивяват душите ни слепи. Само мъртвата кръв в нас е умна. ... |
|
|
Непознаването на световната история може да доведе до тежки изкривявания в националната психика. И днес често пъти българите или се превъзнасят като най-великата нация, заобиколена кой знае защо от врагове, или като безнадеждно изостанал народ. В предлаганата книга се проследяват най-съдбоносните събития и процеси от историята на човечеството през XX век. През това столетие хората навлязоха в космоса, откриха компютъра, но същевременно се изправиха пред заплахата от ядрено самоунищожение и бяха поразени от нова разновидност на чумата, известна като болестта СПИН. Планетата стана тясна. Във всички страни се уеднаквяват ... |
|
|
Дали повторенията в историята са съвпадения?... Будистки монах, който се преражда през 75 години, и дори сега мумията му съдържа живот... Царе и императори с еднакви имена и съдби, които са като близнаци, макар че са родени през различни векове... Империи и династии, които повтарят един и същи модел, сякаш са хванати в някакъв неумолим капан на времето, от който не могат да се отскубнат... Пророци и учени, революционери и предатели, диктатори и шпиони, светци и завоеватели - това са част от героите, между които авторът намира свързваща нишка. И всичко това на фона на любопитни подробности за книгопечатането, кокаина, ... |
|
|
С включена историческа карта на България. ... Датата 6 октомври 1014 г. е сред най-ярките знаци на онази драматична и героична епоха, която с право e наричана "Българската епопея". Дори още по-точно - "Векът на цар Самуил"! Паралелът с прочутия "век" на цар Симеон не е случаен, а и времето, чието олицетворение е Самуил, обхваща повече от едно столетие: от излизането му на историческата сцена през 969–976 г., през изпълнения с бурни събития негов живот, чак до големите въстания на Петър Делян (1040–1041) и Георги Войтех (1072)... Освен с цар Самуил, годините и десетилетията на непримирима ... |
