Замириса на шпионски истории, нали? По форма и съдържание всеки шпионаж през вековете е съответствал на времето, което обслужва, било то мир или война. В нашия случай също става въпрос за война, но от особен вид, която се провежда в мирно време и нито е гореща, нито студена. Време е вече да дръпна завесата и да ви покажа въпросната нова, модерна, ширнала се по цялото земно кълбо война. Воала! Ето я красавицата, блестяща и премигваща с електронното си тяло, жужаща тихо с машинариите в себе си, носещата се виртуално в ефирното пространство, все по величава, все по-огромна - Нейно Величество Кибервойната. Знам, каква ще е ... |
|
|
Поредицата е под общата редакция на проф. Валери Стефанов "Чест е да представя тези италиански разкази в превод на български с няколко уводни думи, които имат за цел да прозвучат като поздравителна картичка по случай тяхното балканско пътешествие, като знам, че ги поверявам на вещината и ентусиазма на Дария Карапеткова. Това са кратки истории, които носят подписите на много популярни и ценени в Италия автори. Някои, като Микеле Сера, са известни фигури в полето на политическата и нравствената сатира; други като Стефано Бени, Маурицио Маджани и Алесандро Барико са писатели и творци с вече значителен стаж и ... |
|
|
Илюстрации: Матей Форман. ... Ако това беше възможно, най-много от всичко щях да пиша за деца... Вечната детска игра на "Какво ли щеше да стане, ако" от малък събужда у мен желанието не само да я играя и измислям, но и по някакъв начин да я записвам и така да я доразвивам. Когато пораснах и имах вече свои деца се стремях да я играя с тях и благодарение на нея се чувствах не само родител, но и като техен приятел. Точно на това залагах, когато им изпращах своите "Какво ли щеше да стане, ако" от затвора. Те наистина трудно понасяха насилствената ни раздяла. Изпращах на "моето слънчице" ... |
|
|
Любовта е когато мълчиш, защото всичко друго в теб трябва да говори, инак ще ти се пукне сърцето. В (С)цената на светулките читателят ще види героите през калейдоскопа на възела, в който здраво са оплетени минало и настояще. Поставени в една съвсем различна светлина, те или търсят, или вече имат отговор на дребничкия въпрос: Подменя ли се любовта? Пък било то и любовта към шоколада. "Ана заподскача и запляска с ръце. - Ми така кажете бе, значи щом любовта боли, слагаме лейкопласт, един аспирин и готово. Я да ида да видя дали имаме. Джо беше донесла. Ако някой го боли от любов, да идва да му сложа лепенка на ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Двадесет и три следвоенни разкази в стил магически реализъм, провокирани от войната в Югославия през 1999 г. Случващото се в Ирак, Сирия, Чечня, Украйна правят темата актуална и сега."Бих могъл да нарека изданието и Тътен от близки гръмотевици, за да напомня, че тътенът и бурята са близо, че може да покосят нашите деца, че решението на проблема зависи от всички нас, като кажем Не!, за да спрем безумието брат да убива брата. И най-вече да го отстоим до края на дните и да вменим на синовете си да не се поддават на лудостта да воюват помежду си и да предадат на своите деца ... |
|
|
"Интересът ми към проблематиката на българския преход възникна в мен още като студент по политология. Първият момент, в който трябваше да напиша по-сериозен и обемен научен текст беше за защитата на магистърската ми теза. Още тогава имах желанието да изследвам някой настина значим проблем. Нещо, което е дало силен отпечатък върху българския преход като цяло. Спрях своето внимание тогава на Кръглата маса и нейната роля в първите години на демократични промени. От дистанцията на времето мисля, че не сбърках. В действителност българската Кръгла маса дава силен тласък за демократизацията на страната. Нейните резултати ... |
|
|
"Ръждясват по въздуха чуждите писъци. Лепнат по устните кисели думи. Няма предателство! Само измислица - несъответствие помежду ни. Всеки е стръмна подводна материя - тънко небе, под водата прикрито. Просто илюзии. Смърти обсебващи сред тишината на празни събития. Вече е друго. Превърнато в никакво. Остра, неравна паничка - душата. Нямо е всичко и не достига глътката бог, който води нататък." Из книгата Росица Ангелова е родена в град Перник. Завършва Държавен библиотекарски институт - гр. София и ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" - българска филология. Работи като главен библиотекар и завеждащ отдел & ... |
|
|
Андрей Захариев е роден в София през 1975 година. Той е доктор по философия, преподавател в ПУ "Паисий Хилендарски" и учител в столичното 18 СУ "Уилям Гладстон". От десет години работи като журналист в Българската национална телевизия. Водещ е на предаванията "Библиотеката" и "История.bg“. През последните четири години е колумнист на Портал "Култура". Автор е на книгата "Метрополитен. Сезонни мисли", 2015 г. Носител е на наградата "Рицар на годината". "В листата на върбите виждам изписани инструкциите за оцеляване. Сега съм се покрил с природата си и ... |
|
|
"Казвам се Росен. На 20 години и осем месеца. Харесвам числото 8. Осем – като безкрайността. Лекарите твърдят, че имам детска церебрална парализа. Зная,звучи страшно, звучи дори ужасно. Сигурно много от четящите ме сега ще оставят тази книга настрана и няма да дръзнат да я фиксират с поглед до следващото годишно време. За онези от вас, които притежават необходимата доза смелост да ме прочетат, ще разкажа... Откакто се помня съм въдворен в своята месингова карета, която аз много мразя и много обичам. Едно е сигурно – това е моят начин да се придвижвам, да потъвам и да се отдръпвам от реалността, да се радвам, да пея, ... |
|
|
"Взех със себе си четвъртинката водка Континенте и изкачих стълбите, като се опитвах да не вдигам шум. Постигнах го. Без да паля осветлението. Вече се намирам на покрива на сградата, хванал в едната си ръка бутилка пепси и една чаша. В другата стисках здраво моята водка Континенте. Застанах почти на ръба на покрива и седнах. Това не бе трудно, тъй като покривът не бе полегнат, а представляваше една голяма треска. Сипах водка до половината на чашата, а другата половина допълних с пепси. Зачаках. Нямах друг избор. Нея все още я нямаше. Исках да я спипам на местопрестъплението. Искам да кажа, че почти бях сигурен, че тя ... |
|
|
Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец."Само чистото съзнание може да лети в бездънността на абсолюта. Тръгни на поход към своята собствена чистота, защото тя е окото за видението на бога. Само миг ако не мислиш за бога, и ти вече се отдалечаваш. Не изпускай мига! Това е древният завет. Превърни себе си в дълбинна тишина и тук, в тази тишина, ще откриеш чудото на живота. Казвам: Тишината е окото на истината. В дълбините на тази тишина световете са отстранени. Тишината е самият наш древен живот, но ние сме се увлекли в думите. Тишината е есенцията на всички учения. Те са слезли отломъци от нея, но тя никога не е ... |
|
|
"С безкрайно доверие слагам в ръцете на читателите си книга, която бележи граница в житейския ми път, отвъд която Светът вече е различен. Тя е изкристализирала силна емоция от трансформиращи моменти, родена е от болка и дълбоко осмисляне на реалността, разместване на пластове и пренареждане на ценности, както и моменти на радост и усещане за пълнота и хармония, които дават смисъл на живота за всеки от нас. Тя, Първата книга, не би се случила, ако в обкръжението ми нямаше хора, които да ме подкрепят и окуражат по толкова категоричен начин. Приятели, които да ме мотивират - издаването на първата ми печатна рожба ... |
