"Силно и остро писане, което не се страхува да влиза рязко в личното, да работи с тъгата и меланхолията, като запазва своя нерв и тяга за излизане отвъд установеното. Писане, което познава добре големите образци и с таланта си успява да ги подчини на своя личен и разпознаваем почерк." Георги Господинов "Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни - да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, ... |
|
|
"Моля, всички злополуки да се явят на гише номер 13, с валидна лична карта за регистриране." Виолета Златарева "Животът е низ от злополуки и нашите дълбоки вдишвания отмерват разстоянието между тях. В тази книга границата между щастието и меланхолията е толкова неосезаема, че имаме нужда нужда от регистър, за да не изгубим посоката. А може би и в живота е точно така Поезия, която определено си заслужава! Александър Иванов Виолета Златарева е родена в град Велинград през 1992 г. Автор е на сборника с разкази Академия за китове (изд. АРС , 2021 г.), адаптиран и посветен на сцена от театър Виа Верде. ... |
|
|
В огледалото на поета се виждат всички тайни кътчета на душата. В огледалото на поета място за маски няма. Там се отразяват дълбоко личните чувства. Там изплуват най-съкровените блянове."Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства - любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в "Обичам те!", думите заради които живеем и заради които умираме. Достояния ясно и навременно напомня ... |
|
|
Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 г. в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в СУ Св. Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18 годишна възраст и досега са издадени стихосбирките му Под звездите озарен (2004), Целувката (2012), Изворът на любовта (2016), Целувките ще бъдат две (2017), Животът ми е нежна болка (2020), И някъде расте небето (2022) и Време е да те целуна (2023)."Слушам звука на реката, и ... |
|
|
"Крайна. Грешна. Безгрешна. Любовта е поглъщаща, изцеждаща, превъплъщаваща. Героинята е богиня и дявол, поклонница на сладострастието и утехата. Книгата изобразява милостивата и безпощадна жена, която учи границите между любов и обсебване. В себе си намира отчаянието и силата да го потъпче, а в жертва на това знание, се поднася вътрешният ѝ мир. От грешките и уроците се издълбават пороци във всеки поклонник, който се е подчинил. Да изпаднеш в немилост никога не е било утеха... Досега." Мая Николова ... |
|
|
Стиховете в книгата Украински щит на Димитър Христов са категоричен и тревожен зов против бруталната руска агресия срещу Украйна и срещу стремежа на човечеството да спаси мира в XXI век. Поетът е солидарен с жертвоготовните и достойни украински защитници на своята родна земя, защото те отстояват изконни човешки права и свободи. Поетът е съпричастен със съдбата на милионите украински бежанци - жени и деца, които търсят убежище по-далече от смъртта и разрухата. И това е още един пример, че истинският творец не може да бъде равнодушен, не може да мълчи и да бездейства, когато загиват невинни хора. Когато човешката ... |
|
|
Пътуване до мама И когато животът озъбен над мен се намръщи, и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма, аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи с девет цветни лехи и усмивката топла на мама. Мама прави юфка. И разстила корите на двора върху чисто платно, от брашно и любов натежало... И присядат смирено край нея животни и ххора, всеки стиснал във скута си своята купичка бяла. Тя разсипва наред. Дава толкова, колкото има. Не оставя за себе си даже строшена коричка. И със своята обич и своята сила за трима до небето израства. И всъщност е майка на всички. Някой ден ще се спра, ще разстеля корите по ... |
|
|
Стихове. ... "...ето, аз отново съществувам с тялото ми белег до белег, неизтощен от раните на любовта."Из "Белези на любовта" ... |
|
|
Пренебрегнати въпроси Осъзнаваме ли как, какво, кога и колко на себе си, на другите, на живота да дадем - освобождаваме в многоизмерното ни естество неподозирани заложби да създаваме хармоничен дух, здрави, красиви тела. Любка Дочева ... |
|
|
Димана Йорданова е родена на 6. 04. 1986г. във Велико Търново. Завършва гимназия с профил "Изобразително изкуство", а по-късно следва "Балканистика" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Носител е на Първа награда от Международния литературен конкурс "Алда Мерини 2016" и от националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" за стихосбирката "Жените и мъжете, които бях". "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее ... |
|
|
Интимната лирика на поета Петър Андасаров носи дъха на вечния кръговрат в природата, проектиран върху единствения човешки живот - с неговите болки и радости, с надеждите и разочарованията, с трайното и преходното като преживяване. ... |
|
|
Книга за самотата, разгледана през призмата на имиграцията и на връзките. Книга за силата - и самотата - да загърбиш един живот и да скочиш в друг. Човекът в тази книга емигрира не само в нови географски територии, той се преселва в неизследвани досега кътчета на душата си, в нови връзки, в непознати състояния, прави равносметки, задава си въпроси. Свалила своята "втора кожа", Катерина Стойкова е все така до болезненост пряма със себе си и с читателя. Поетичното и тук е примесено с философска мъдрост, със съзерцателност и умение да уловиш детайлите на живота такъв, какъвто е, без оценка. "Трябва много да ... |
