Андрю Янси – бивш служител на полицията в Маями – държи отрязана ръка във фризера си. За това има логично обяснение (в стил Хайасън), но не и в момента, нито как ръката се е разделила със собственика си. Според Янси обяснението с претърпялата корабокрушение яхта и закуската на акулите е пълно с дупки и ако успее да докаже, че става дума за убийство, шерифът може да го спаси от отвратителната му работа като ресторантски инспектор (неслучайно наречена "патрул по хлебарките") и пак да стане детектив. Но първо – тъй като това е книга на Хайасън – Янси трябва да се справи с редица напълно непредвидими събития и също ... |
|
Последна четвърт на 14-ия век. Младият флорентински граф Джанкарло ди Токо идва в столицата на Османската държава, която трескаво се готви за нахлуване в християнска Европа. Секретното му поръчение от Папството и могъщата банка Перуци е: сведения от сърцето на завоевателя. Младежът, образован и вещ по християнските достижения, печели доверието на османците, поканен е за лала (учител) на султанските синове, става и любовник на султанската племенница, а по-късно - господар на Подбалканския вакъф с името Карлъ бей. Под екзотичната легенда (оскъдно подсказана от именития турколог проф. Бабингер) тече "глиненият ... |
|
Смъртта на легендарния джаз тромпетист Джос Муди разкрива удивителна тайна - тайна, която ще разгневи сина му Колман, ще прогони съпругата му Мили в затънтено шотландско село, ще мотивира кариерата на млада журналистка, ще постави на изпитание една безусловна любов, градена върху лъжа. Джаки Кей е шотландска писателка и поетеса, автор на стихосбирки, сборници с разкази и пиеси. Наред с други отличия тя е носител на наградата „ Съмърсет Моъм" за стихосбирката „Други любовници" (1994) и на наградата на Гардиън за дебютния си роман „Тромпет" (1998). Живее в Манчестър и преподава в Университета в Нюкасъл. & ... |
|
Годината е 1909, мястото на действието - Виена. Виена на артистите, художниците и музикантите, Виена на бляскавите приеми и на свободата и весела бохема. Една нощ във вилата на застаряващия актьор от Дворцовия театър Ойген Бишоф се е събрало изискано музицирано общество. Откъм павилиона в двора проехтяват два изстрела - Бишоф се е самоубил. А дали някой не го е убил? Подозрението пада върху автора, бивш любовник на младата съпруга на актьора. В хода на разследванията, предприети от приятел на автора, се открива връзка с други самоубийства и с предшестващи ги видения в "тръбящо червено" - цветът на слънцето в ... |
|
"Никога не съм предполагал, че един ден няма да нося името на баща си, а за да “звуча” добре тук, за да се слея, за да заприличам на тях, за да не могат да ме отличават от себе си, ще се казвам Куинс. Без никой да ме принуждава, без върху мен да е упражнено насилие по политически причини, без някой с пистолет в слепоочието ми да иска да забравя рода и произхода си и ноктите ми ще са меки и розови. Каква гадост...""...Всичко беше еднакво и нищо не беше еднакво. Жиголо Джо беше добрият вариант за любовник. Програмиран единствено и само да доставя удоволствие. Създаването на живот беше премахнато като ... |
|
"Пурпур" е исторически роман, посветен на големия византийски философ от XI век Михаил Псел. Идеи, почерпени от платониците, изтънчен разврат и типични византийски заговори, ослепени византийски патриции и кървави сблъсъци на тълпите в Константинопол - всичко това се преплита в романа "Пурпур", за да изгради сложен образ на човек, превърнал се едновременно в жертва и палач. Михаил Псел - философ и учен, е изцяло подвластен на пурпура, който във Византия е символ на императорската власт. Талантлив, но много често безскрупулен и покварен, той на практика дълги години командва византийския двор, въздига ... |
|
Този монолог е посветен на трите съпруги на известния крал на валса Йохан Щраус. Те са негови музи, мениджърки и любовници и го поддържат и подкрепят в творчеството му. Джети, Лили и Аделе излизат на преден план в този разказ, за да развълнуват, да развеселят и да трогнат, като разкриват три напълно различни женски съдби, които протичат бурно, много щастливо, но и нещастно. Монологът е възхвала за силата на жените, за силата на любовта и за самия Йохан Щраус. Премиерата на монолога е под режисурата на авторката през 2015 година във Виена. Йохан Щраус е автор на 18 оперети и 145 валса. Женил се е три пъти, но няма деца. ... |
|
Разказ, преливащ от живот и кипящ от енергия - това е любовна изповед към съвременна Великобритания и цветнокожите жени. "Момиче, жена, друго" проследява живота и битките, които водят в него дванадесет толкова различни персонажи. Предимно жени, цветнокожи и британки, те ни разказват историите на своите семейства, приятели и любовници през времето и страната. Истории за пресичането на любовта, пътя към другия и годините, бележещи съдбата им."Бернардин Еваристо е един от онези автори, които трябва да бъдат четени от всички, по всяко време." Елиф Шафак Бернардин Еваристо е носител на наградата " ... |
|
"Симаргал" е вторият роман на Иван Янев след завладяващия "Феникс". И този път се срещаме отблизо с Ян. Запознаваме се с неговото алтерего, което изплува, когато приятелят му Стайко е мистериозно блъснат от камион. Тогава Симаргал се ражда от тъмнината, за да се бори за светлината. Тогава трансформираният герой започва отново да търси справедливостта. Междувременно се разкрива другата страна на Ян, която копнее за дълбока връзка. Вероника ли е жената на живота му, или Лейла завинаги е оставила следа в сърцето му? Тогава как Ян възтържествува, размахвайки черното наметало на Симаргал, и докога, ... |
|
Един бивш шпионин разказва приключенията си в Европа и извън нея, и най-вече в Словакия. Младежът, към когото се обръща - когато не се обръща към своя някогашен любовник полковник от контраразузнаването - остава безмълвен през цялото време. Не особено приказлива е и бившата краварка и бъдеща доцентка Стела 2, с която бившият шпионин е поддържал по собствените му думи "междучовешки отношения". Най-голямо място в романа е отделено, разбира се, на словаците, обект на присмеха и горчивата симпатия на безименния разказвач. Ироничният стил, богатството на намеци и препратки, вмъкването в текста на истински и ... |
|
"Музей на бегинки" (1894), най-символистичното произведение на белгийския поет и писател Жорж Роденбах (1855 - 1898), представлява сборник от девет истории из живота на Бегинажа в Брюге. Всяка от тях е предхождана от "натюрморт" - описание на спокойния декор, сред който живеят бегинките, "предани Богу душици, цветя, които едва приличат на жени, лилии с колосани корнети". Текстът, макар и написан в проза, е изключително поетичен и в него проличава забележителният талант на автора - ярък импресионист на словото, наречен от френския литературен историк Гюстав Лансон "меланхоличният ... |
|
Сага за велики събития и за фатални човешки слабости, населена с незабравими мъже и жени - воини и сенатори, любовници и съпруги, високопоставени личности и хора от народа, - на които Колийн Маккълоу вдъхва нов живот. Водовъртеж от зрелища, страсти, великолепие, хаос: всички те - олицетворение на Древния Рим. Ден първи на 110 г. пр. Хр. двама от последните в дългата поредица от посредствени римски личности получават жадуваната мантия на консул. Сред присъстващите на церемонията са двама коренно различни мъже. Единият е Гай Марий - плебей и новобогаташ, жаден за власт. Не го е грижа, задето аристократите го презират ... |